Песен на песните 2 BG1940

¹Аз съм роза Саронова И долински крем. Сарон

²Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

³Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

⁴Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

⁵Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

⁶Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

⁷Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае. Йерусалим

⁸Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

⁹Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

¹⁰Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

¹¹Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

¹²Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

¹³По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

¹⁴О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

¹⁵Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

¹⁶Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

¹⁷Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини. планините Бетер