царят, на когото беше подчинен етнархът в Дамаск (2 Кор 11:32) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Арета, царят на набатейците, управлявал Дамаск и се опитал да арестува Павел.
Aretas, the king of the Nabataeans, governed Damascus and tried to arrest Paul.
Арета е споменат в Новия завет, в 2 Кор 11:32, където Павел разказва за бягството си от Дамаск. Според Павел управителят, подчинен на цар Арета, пазел град Дамаск, за да го залови. Това събитие вероятно се случило скоро след обръщането на Павел по пътя към Дамаск, тъй като той бил започнал да проповядва благовестието и срещнал съпротива както от юдейските, така и от езическите власти.
Арета IV Филопатрис бил цар на набатеите — арабско царство с център Петра (в днешна Йордания) — приблизително от 9 г. пр. Хр. до 40 г. сл. Хр. Набатеите контролирали търговските пътища в областта и през този период влиянието им се простирало до Дамаск. Точната дата на бягството на Павел от Дамаск е несигурна, но обикновено се смята, че то се е случило в средата на 30-те години сл. Хр., по време на царуването на Арета IV.
Споменаването на Арета във 2 Кор дава исторически контекст за ранното служение на Павел и за трудностите, с които той се сблъсквал, докато разпространявал евангелското послание. То показва също сложната политическа обстановка в областта, където различни власти, както юдейски, така и езически, се противопоставяли на разрастващото се християнско движение.
Aretas is mentioned in the New Testament, in 2Co 11:32, where Paul recounts his escape from Damascus. According to Paul, the governor under King Aretas guarded the city of Damascus in order to arrest him. This event likely occurred shortly after Paul's conversion on the road to Damascus, as he had begun preaching the gospel and faced opposition from both Jewish and Gentile authorities.
Aretas IV Philopatris was the king of the Nabataeans, an Arab kingdom centered in Petra (in modern-day Jordan), from roughly 9 BC to AD 40. The Nabataeans controlled the trade routes in the region, and their influence extended to Damascus during this period. The exact date of Paul's escape from Damascus is uncertain, but it is generally believed to have taken place in the mid-30s AD, during the reign of Aretas IV.
The mention of Aretas in 2 Corinthians provides historical context for Paul's early ministry and the challenges he faced as he spread the gospel message. It also demonstrates the political complexity of the region, with various authorities, both Jewish and Gentile, opposing the growing Christian movement.
Тъст на Ирод Антипа и цар на Камениста Арабия. Дъщеря му се върнала при него, когато съпругът ѝ встъпил в прелюбодейна връзка с Иродиада, съпругата на неговия полубрат Ирод Филип (Лук 3:19, 20; Марк 6:17; Мат. 14:3). Това довело до война между Арета и Ирод Антипа. Войската на Ирод била напълно унищожена (36 г. сл. Хр.). Възползвайки се от усложнената обстановка поради смъртта на император Тиберий (37 г. сл. Хр.), Арета завладял Дамаск (2 Кор. 11:32; срв. Деян 9:25). По това време Павел се върнал в Дамаск от Арабия.
The father-in-law of Herod Antipas, and king of Arabia Petraea. His daughter returned to him on the occasion of her husband’s entering into an adulterous alliance with Herodias, the wife of Herod-Philip, his half-brother (Luke 3:19, 20; Mark 6:17; Matt. 14:3). This led to a war between Aretas and Herod Antipas. Herod’s army was wholly destroyed (A.D. 36). Aretas, taking advantage of the complications of the times on account of the death of the Emperor Tiberius (A.D. 37), took possession of Damascus (2 Cor. 11:32; comp. Acts 9:25). At this time Paul returned to Damascus from Arabia.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Aretas_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Aretas@2Co.11.32) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, aretas_297)