древен град, столица на Сирия, важен в библейската история машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Дамаск, древен град в Сирия, изиграл значителна роля в библейската история.
Damascus, an ancient city in Syria, played a significant role in biblical history.
Дамаск е един от най-старите непрекъснато обитавани градове в света и столица на Сирия. За първи път той се споменава в Бит 14:15 във връзка с освобождаването на Лот от Авраам. По-късно Давид поставя града под израилска власт (2 Цар 8:5-6), но той възвръща независимостта си по време на царуването на Соломон (3 Цар 11:24). Дамаск участва в конфликти с Израил и Юда, като често се съюзява с враговете им (3 Цар 15:18; 4 Цар 16:9). Градът е бил известен с красотата и благоденствието си, като се споменават плодородните му градини и оживената му търговия (П.П 7:4; Езек 27:18). В Новия завет Дамаск е значим като мястото на обръщането на Павел по пътя към града (Деян 9:1-19). Градът играе решаваща роля в ранното разпространение на християнството, като Павел прекарва известно време там след обръщането си (Гал 1:17).
Damascus is one of the oldest continuously inhabited cities in the world, serving as the capital of Syria. It is first mentioned in Genesis 14:15 in connection with Abraham's rescue of Lot. Later, David brought the city under Israelite control (2Sa.8.5-6), but it regained its independence during Solomon's reign (1Ki.11.24). Damascus was involved in conflicts with Israel and Judah, often aligning with their enemies (1Ki.15.18; 2Ki.16.9). The city was known for its beauty and prosperity, with references to its fertile gardens and bustling trade (Sng.7.4; Ezk.27.18). In the New Testament, Damascus is significant as the place of Paul's conversion on the road to the city (Act.9.1-19). The city played a crucial role in the early spread of Christianity, with Paul spending time there after his conversion (Galatians 1:17).
Дейност; най-древният от източните градове; столицата на Сирия (Ис. 7:8; 17:3); разположен на около 133 мили северно от Йерусалим. Днешното му име е Esh-Sham, т.е. „Изтокът“.
Смята се, че местоположението на този град е най-красивото в цяла Западна Азия. Той е споменат сред завоеванията на египетския цар Тутмос III (1500 г. пр. Хр.) и в амарненските плочки (1400 г. пр. Хр.).
За първи път се споменава в Писанието във връзка с победата на Авраам над съюзените царе под предводителството на Ходологомор (Бит. 14:15). Той бил родното място на управителя на Авраамовия дом (15:2). След това не се споменава до времето на Давид, когато „сирийците от Дамаск дойдоха да помогнат на Адраазар“ (вж. съответната статия), 2 Цар. 8:5; 1 Лет. 18:5. По време на царуването на Соломон Разон станал водач на дружина, която се разбунтувала срещу Адраазар (3 Цар 11:23); те отишли в Дамаск, заселили се там и провъзгласили водача си за цар. Между израилтяните и сирийците се водила продължителна война с променлив успех; по-късно сирийците станали съюзници на Израил срещу Юда (4 Цар 15:37).
В крайна сметка сирийците били покорени от асирийците, град Дамаск бил превзет и разрушен, а жителите му били отведени в плен в Асирия (4 Цар 16:7-9; ср. Ис. 7:8). С това се изпълнило пророчеството (Ис. 17:1; Ам 1:4; Ер. 49:24). Сирийското царство останало провинция на Асирия до превземането на Ниневия от мидийците (625 г. пр. Хр.), когато попаднало под властта на завоевателите. След различни превратности Сирия била нападната от римляните (64 г. пр. Хр.), а Дамаск станал седалище на управлението на провинцията. През 37 г. сл. Хр. Арета, царят на Арабия, станал господар на Дамаск, след като отблъснал Ирод Антипа.
Този град е паметен като мястото на обръщането на Саул (Деян 9:1-25). Улицата, наречена „Правата“, на която живеел Юда, в чийто дом Анания намерил Саул, е известна с името Sultany, или „Улицата на царицата“. Тя е главната улица на града. Павел посетил Дамаск отново след завръщането си от Арабия (Гал. 1:16, 17). Тук християнството пуснало корени (Деян 9:20) и от този център се разпространило в околните области.
През 634 г. сл. Хр. Дамаск бил завладян от нарастващата мюсюлманска сила. През 1516 г. сл. Хр. попаднал под властта на турците, неговите настоящи владетели. Днес той е най-големият град в азиатската част на Турция. Християнството отново е намерило здрава опора в стените му.
Activity, the most ancient of Oriental cities; the capital of Syria (Isa. 7:8; 17:3); situated about 133 miles to the north of Jerusalem. Its modern name is Esh-Sham; i.e., “the East.”
The situation of this city is said to be the most beautiful of all Western Asia. It is mentioned among the conquests of the Egyptian king Thothmes III. (B.C. 1500), and in the Amarna tablets (B.C. 1400).
It is first mentioned in Scripture in connection with Abraham’s victory over the confederate kings under Chedorlaomer (Gen. 14:15). It was the native place of Abraham’s steward (15:2). It is not again noticed till the time of David, when “the Syrians of Damascus came to succour Hadadezer” (q.v.), 2 Sam. 8:5; 1 Chr. 18:5. In the reign of Solomon, Rezon became leader of a band who revolted from Hadadezer (1 Kings 11:23), and betaking themselves to Damascus, settled there and made their leader king. There was a long war, with varying success, between the Israelites and Syrians, who at a later period became allies of Israel against Judah (2 Kings 15:37).
The Syrians were at length subdued by the Assyrians, the city of Damascus was taken and destroyed, and the inhabitants carried captive into Assyria (2 Kings 16:7-9; comp. Isa. 7:8). In this, prophecy was fulfilled (Isa. 17:1; Amos 1:4; Jer. 49:24). The kingdom of Syria remained a province of Assyria till the capture of Nineveh by the Medes (B.C. 625), when it fell under the conquerors. After passing through various vicissitudes, Syria was invaded by the Romans (B.C. 64), and Damascus became the seat of the government of the province. In A.D. 37 Aretas, the king of Arabia, became master of Damascus, having driven back Herod Antipas.
This city is memorable as the scene of Saul’s conversion (Acts 9:1-25). The street called “Straight,” in which Judas lived, in whose house Saul was found by Ananias, is known by the name Sultany, or “Queen’s Street.” It is the principal street of the city. Paul visited Damascus again on his return from Arabia (Gal. 1:16, 17). Christianity was planted here as a centre (Acts 9:20), from which it spread to the surrounding regions.
In A.D. 634 Damascus was conquered by the growing Mohammedan power. In A.D. 1516 it fell under the dominion of the Turks, its present rulers. It is now the largest city in Asiatic Turkey. Christianity has again found a firm footing within its walls.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a69c1d4) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Damascus@Gen.14.15-Gal) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, damascus_322)