помазан за пророк на мястото на Илия (3 Цар 19:16) машинен превод
Родословна линия: Сафат › Елисей
Зареждане на препратките към книгите…
Елисей е пророк, който извършва много чудеса и служи като духовен водач в Израил след Илия.
Elisha was a prophet who performed many miracles and served as a spiritual leader in Israel after Elijah.
Елисей е пророк в Израил, който наследява Илия (3 Цар 19:16). Той е син на Сафат и е от Авел-Мехола (3 Цар 19:16,19). Елисей става слуга и ученик на Илия, след като Илия хвърля плаща си върху него, докато той оре (3 Цар 19:19). Когато Илия е взет на небето във вихрушка, Елисей вдига плаща му и получава двоен дял от неговия дух (4 Цар 2:9-13). Елисей извършва много чудеса, включително разделянето на водите на река Йордан (4 Цар 2:14), пречистването на вода (4 Цар 2:19-22), умножаването на елея на една вдовица (4 Цар 4:1-7), възкресяването от мъртвите на сина на една сунамка (4 Цар 4:8-37) и изцеляването на Нееман от проказа (4 Цар 5). Той също пророкува и дава съвети на царе като Йосафат и Йорам (4 Цар 3). Служението на Елисей обхваща царуването на няколко израилски царе, включително Йорам, Ииуй, Йоахаз и Йоас (4 Цар 2-13). Той умира по време на царуването на цар Йоас (4 Цар 13:14-20). Исус споменава Елисей като пример за пророк, изпратен да изцели чужденец — сириеца Нееман (Лук 4:27).
Elisha was a prophet in Israel who succeeded Elijah (1Ki 19:16). He was the son of Shaphat and was from Abel-meholah (1Ki.19.16,19). Elisha became Elijah's servant and disciple after Elijah threw his cloak around him while he was plowing (1Ki 19:19). When Elijah was taken up to heaven in a whirlwind, Elisha took up his cloak and received a double portion of his spirit (2Ki 2:9-13). Elisha performed many miracles, including parting the Jordan River (2Ki 2:14), purifying water (2Ki 2:19-22), multiplying a widow's oil (2Ki 4:1-7), raising a Shunammite woman's son from the dead (2Ki 4:8-37), and healing Naaman's leprosy (2Ki.5). He also prophesied and gave counsel to kings, such as Jehoshaphat and Joram (2Ki.3). Elisha's ministry spanned the reigns of several kings of Israel, including Joram, Jehu, Jehoahaz, and Joash (2Ki.2-13). He died during the reign of King Joash (2Ki 13:14-20). Jesus mentioned Elisha as an example of a prophet who was sent to heal a foreigner, Naaman the Syrian (Luk 4:27).
Бог е неговото спасение; синът на Сафат от Авел-Мехола, който станал помощник и ученик на Илия (3 Цар 19:16-19). Името му се среща за първи път в заповедта, дадена на Илия да го помаже за свой приемник (3 Цар 19:16). Това била единствената от трите заповеди, дадени тогава на Илия, която той изпълнил. По пътя си от Синай към Дамаск той намерил Елисей в родното му място, зает с полска работа, като орял с дванадесет чифта волове. Приближил се до него, метнал върху раменете му грубия си кожух и веднага го приел като син и го облякъл в пророческо служение (срв. Лук 9:61, 62). Елисей приел така отправения призив (около четири години преди смъртта на Ахав) и в продължение на около седем или осем години бил неотлъчен помощник на Илия, докато Илия се разделил с него и бил взет на небето. През всички тези години не чуваме нищо за Елисей освен във връзка със заключителните събития от живота на Илия. След Илия Елисей бил признат за водач на пророческите синове и станал известен в Израил. Според собствената си молба той получил „двоен дял“ от духа на Илия (4 Цар 2:9); и през дългия период от около шестдесет години (892-832 г. пр. Хр.) изпълнявал служението на „пророк в Израил“ (4 Цар 5:8).
След заминаването на Илия Елисей се върнал в Йерихон и там направил водата на извора здравословна, като хвърлил сол в него (4 Цар 2:21). След това го намираме във Ветил (2:23), където със строгостта на своя учител проклел младежите, които излезли и му се присмивали като на Божи пророк: „Върви нагоре, плешивецо.“ Присъдата веднага се изпълнила и Бог страшно наказал оскърблението, нанесено на Неговия пророк, като оскърбление, нанесено на самия Него. По-нататък четем как предсказал падането на дъжд, когато войската на Йорам изнемогвала от жажда (4 Цар 3:9-20); за умножаването на маслото в съда на бедната вдовица (4:1-7); за чудото на връщането към живот на сина на жената от Сунем (4:18-37); за умножаването на двадесетте хляба от нов ечемик, така че да стигнат за сто мъже (4:42-44); за изцелението на сириеца Нееман от проказата му (5:1-27); за наказанието на Гиезий за неговата лъжа и алчност; за изваждането на брадвата, изгубена във водите на Йордан (6:1-7); за чудото при Дотан, по средата на пътя между Самария и Йезраел; за обсадата на Самария от сирийския цар, за ужасните страдания на народа във връзка с нея и за пророчеството на Елисей относно избавлението, което щяло да настъпи (4 Цар 6:24-7:2).
След това намираме Елисей в Дамаск, за да изпълни заповедта, дадена на неговия учител, да помаже Азаил за цар над Сирия (4 Цар 8:7-15); след това той нарежда на един от пророческите синове да помаже Ииуй, сина на Йосафат, за цар на Израил вместо Ахав. Така трите заповеди, дадени на Илия (9:1-10), най-сетне били изпълнени.
Повече не четем за него, докато не го намираме на смъртното му легло в собствения му дом (4 Цар 13:14-19). Йоас, внукът на Ииуй, идва да оплаче наближаващата му кончина и изрича същите думи, които Елисей изрекъл, когато Илия бил взет: „Отче мой, отче мой! Колесница на Израил и негови конници.“
По-късно, когато едно мъртво тяло било положено в гроба на Елисей една година след погребението му, щом то се докоснало до свещените му останки, човекът „оживя и се изправи на нозете си“ (4 Цар 13:20-21).
God his salvation, the son of Shaphat of Abel-meholah, who became the attendant and disciple of Elijah (1 Kings 19:16-19). His name first occurs in the command given to Elijah to anoint him as his successor (1 Kings 19:16). This was the only one of the three commands then given to Elijah which he accomplished. On his way from Sinai to Damascus he found Elisha at his native place engaged in the labours of the field, ploughing with twelve yoke of oxen. He went over to him, threw over his shoulders his rough mantle, and at once adopted him as a son, and invested him with the prophetical office (comp. Luke 9:61, 62). Elisha accepted the call thus given (about four years before the death of Ahab), and for some seven or eight years became the close attendant on Elijah till he was parted from him and taken up into heaven. During all these years we hear nothing of Elisha except in connection with the closing scenes of Elijah’s life. After Elijah, Elisha was accepted as the leader of the sons of the prophets, and became noted in Israel. He possessed, according to his own request, “a double portion” of Elijah’s spirit (2 Kings 2:9); and for the long period of about sixty years (B.C. 892-832) held the office of “prophet in Israel” (2 Kings 5:8).
After Elijah’s departure, Elisha returned to Jericho, and there healed the spring of water by casting salt into it (2 Kings 2:21). We next find him at Bethel (2:23), where, with the sternness of his master, he cursed the youths who came out and scoffed at him as a prophet of God: “Go up, thou bald head.” The judgment at once took effect, and God terribly visited the dishonour done to his prophet as dishonour done to himself. We next read of his predicting a fall of rain when the army of Jehoram was faint from thirst (2 Kings 3:9-20); of the multiplying of the poor widow’s cruse of oil (4:1-7); the miracle of restoring to life the son of the woman of Shunem (4:18-37); the multiplication of the twenty loaves of new barley into a sufficient supply for an hundred men (4:42-44); of the cure of Naaman the Syrian of his leprosy (5:1-27); of the punishment of Gehazi for his falsehood and his covetousness; of the recovery of the axe lost in the waters of the Jordan (6:1-7); of the miracle at Dothan, half-way on the road between Samaria and Jezreel; of the siege of Samaria by the king of Syria, and of the terrible sufferings of the people in connection with it, and Elisha’s prophecy as to the relief that would come (2 Kings 6:24-7:2).
We then find Elisha at Damascus, to carry out the command given to his master to anoint Hazael king over Syria (2 Kings 8:7-15); thereafter he directs one of the sons of the prophets to anoint Jehu, the son of Jehoshaphat, king of Israel, instead of Ahab. Thus the three commands given to Elijah (9:1-10) were at length carried out.
We do not again read of him till we find him on his death-bed in his own house (2 Kings 13:14-19). Joash, the grandson of Jehu, comes to mourn over his approaching departure, and utters the same words as those of Elisha when Elijah was taken away: “My father, my father! the chariot of Israel, and the horsemen thereof.”
Afterwards when a dead body is laid in Elisha’s grave a year after his burial, no sooner does it touch the hallowed remains than the man “revived, and stood up on his feet” (2 Kings 13:20-21).
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Elisha_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Elisha@1Ki.19.16-Luk) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, elisha_1153)