Южната област на Израил с център Йерусалим машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Юдея, южната област на Израил, била център на юдейския живот и култура в библейските времена, а неин главен град бил Йерусалим.
Judea, the southern region of Israel, was the center of Jewish life and culture in biblical times, with Jerusalem as its capital.
Юдея, известна също като Юда, била южната област на древен Израил, разположена между Самария на север и Идумея на юг. Областта била наречена на Юдовото племе, което се заселило там, след като израилтяните завладели Ханаан. Юдея била известна с хълмистия си релеф и със столицата си Йерусалим, която служела като религиозен и политически център на юдейския народ. Областта играела значителна роля през цялата библейска история, от времето на съдиите до новозаветната епоха. В Юдея се случили много важни събития, включително царуването на цар Давид и цар Соломон, построяването на Първия и Втория храм в Йерусалим и служението на Исус и ранната църква. Юдея била родното място на Йоан Кръстител (Лук 1:5, 65) и Исус (Мат 2:1, 5). През новозаветния период Юдея била римска провинция и именно там се случили разпятието и възкресението на Исус (Лук 23:5; Йоан 19:19-20). Ранната християнска църква възникнала в Йерусалим и се разпространила из цяла Юдея (Деян 1:8; 2:9). Историята, културата и религиозното значение на областта ѝ отреждат централно място както в Стария, така и в Новия Завет.
Judea, also known as Judah, was the southern region of ancient Israel, located between Samaria to the north and Idumea to the south. The area was named after the tribe of Judah, which settled there after the Israelites conquered Canaan. Judea was known for its hilly terrain and its capital, Jerusalem, which served as the religious and political center of the Jewish people. The region played a significant role throughout biblical history, from the time of the judges to the New Testament era. Many important events took place in Judea, including the reigns of King David and King Solomon, the construction of the First and Second Temples in Jerusalem, and the ministries of Jesus and the early church. Judea was the birthplace of John the Baptist (Luke 1:5, 65) and Jesus (Matthew 2:1, 5). During the New Testament period, Judea was a Roman province, and it was the scene of Jesus' crucifixion and resurrection (Luke 23:5; Jhn.19.19-20). The early Christian church began in Jerusalem and spread throughout Judea (Act.1.8; 2:9). The region's history, culture, and religious significance made it a central focus of both the Old and New Testaments.
След пленничеството това име се отнасяло за цялата страна западно от Йордан (Аг. 1:1, 14; 2:2). Но при римляните, по времето на Христос, то обозначавало най-южната от трите области на Палестина (Мат. 2:1, 5; 3:1; 4:25), макар понякога да се употребявало и за Палестина като цяло (Деян. 28:21).
Областта Юдея, за разлика от Галилея и Самария, включвала териториите на племената Юда, Вениамин, Дан, Симеон и част от Ефрем. При римляните тя била част от провинция Сирия и се управлявала от прокуратор.
After the Captivity this name was applied to the whole of the country west of the Jordan (Hag. 1:1, 14; 2:2). But under the Romans, in the time of Christ, it denoted the southernmost of the three divisions of Palestine (Matt. 2:1, 5; 3:1; 4:25), although it was also sometimes used for Palestine generally (Acts 28:21).
The province of Judea, as distinguished from Galilee and Samaria, included the territories of the tribes of Judah, Benjamin, Dan, Simeon, and part of Ephraim. Under the Romans it was a part of the province of Syria, and was governed by a procurator.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a149f13) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Judea@Ezr.9.9-1Th) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, judea_657)