управителят на Юдея (Мат 27:2) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Понтий Пилат, римският управител на Юдея, който ръководи съдебния процес срещу Исус и накрая заповядва разпъването Му.
Pontius Pilate, the Roman governor of Judea who presided over the trial of Jesus and ultimately ordered his crucifixion.
Понтий Пилат е римският управител (префект) на Юдея по времето на служението и разпъването на Исус (Лук 3:1). Той е най-известен с ролята си в съдебния процес и екзекуцията на Исус, описани и в четирите евангелия (Мат 27; Марк 15; Лук 23; Йоан 18-19).
Когато юдейските водачи довеждат Исус пред Пилат, обвинявайки Го, че се представя за юдейския цар, Пилат разпитва Исус и не намира вина у Него (Йоан 18:29-38). Изправен обаче пред настойчивостта на юдейските водачи и нарастващата тълпа, Пилат в крайна сметка отстъпва пред исканията им и заповядва Исус да бъде разпънат (Мат 27:24; Марк 15:15; Лук 23:24; Йоан 19:16).
Пилат е представен като неохотен участник в смъртта на Исус, който се опитва да Го освободи, но в крайна сметка се поддава на политическия натиск (Йоан 19:12). Той е изобразен и като донякъде циничен човек, уморен от света, както се вижда от известния му въпрос към Исус: „Що е истина?“ (Йоан 18:38).
Участието на Пилат в разпъването на Исус се споменава и в книгата Деяния на апостолите, където раннохристиянските водачи потвърждават, че Исус е разпънат при Понтий Пилат (Деян 3:13; 4:27; 13:28). В 1 Тим 6:13 Павел се позовава на доброто изповедание на Исус пред Понтий Пилат.
Pontius Pilate was the Roman governor (prefect) of Judea during the time of Jesus' ministry and crucifixion (Luk 3:1). He is most known for his role in the trial and execution of Jesus, as recorded in all four Gospels (Matthew 27; Mark 15; Luke 23; John 18-19).
When Jesus was brought before Pilate by the Jewish leaders, who accused him of claiming to be the king of the Jews, Pilate questioned Jesus and found no fault in him (Jhn 18:29-38). However, faced with the insistence of the Jewish leaders and the growing crowd, Pilate ultimately gave in to their demands and ordered Jesus to be crucified (Mat 27:24; Mrk 15:15; Luk 23:24; Jhn 19:16).
Pilate is portrayed as a reluctant participant in Jesus' death, attempting to release him but ultimately succumbing to political pressure (Jhn 19:12). He is also depicted as a somewhat cynical and world-weary figure, as seen in his famous question to Jesus, "What is truth?" (Jhn 18:38).
Pilate's involvement in Jesus' crucifixion is also mentioned in the Book of Acts, where the early Christian leaders affirm that Jesus was crucified under Pontius Pilate (Act.3.13; 4.27; 13.28). In 1Ti 6:13, Paul refers to Jesus' good confession before Pontius Pilate.
Вероятно бил свързан с римския род на Понтиите и бил наречен „Пилат“ от латинското pileatus, т.е. „носещ pileus“ — „шапката или отличителния знак на освободен роб“, което показвало, че е „освободен роб“ или потомък на такъв. Той бил шестият поред римски прокуратор на Юдея (26-36 г. сл. Хр.). Седалището му било в Кесария, но често отивал в Йерусалим. Управлението му обхващало времето на служението на Йоан Кръстител и на Исус Христос, във връзка с чийто съдебен процес името му придобива особена известност. Пилат бил „типичен римлянин, не от стария, непретенциозен тип, а от императорската епоха — човек, в чиято душа все още имало някои остатъци от древноримското чувство за справедливост, но който обичал удоволствията, бил властен и покварен. Той мразел юдеите, които управлявал, и когато бил раздразнен, без задръжки проливал кръвта им. Те от сърце отвръщали на омразата му и го обвинявали във всякакви престъпления, лошо управление, жестокост и грабителство. Посещавал Йерусалим възможно най-рядко; защото за човек, свикнал с удоволствията на Рим, с неговите театри, бани, игри и весело общество, Йерусалим със своята религиозност и постоянно тлеещ бунт бил тягостно място за пребиваване. Когато все пак го посещавал, отсядал в двореца на Ирод Велики, тъй като било обичайно служителите, изпращани от Рим в завладени страни, да заемат дворците на свалените владетели.“
След съда пред Синедриона Исус бил доведен при римския прокуратор Пилат, който, както обикновено, бил дошъл в Йерусалим, за да поддържа реда по време на Пасхата, и сега вероятно пребивавал в крепостта Антония или може би в двореца на Ирод. Пилат излязъл от двореца си и се срещнал с пратениците на Синедриона, които в отговор на въпроса му какво обвинение имат да повдигнат срещу Исус го обвинили, че е „злодеец“. Пилат не се задоволил с това и те го обвинили още (1) в подбуждане към бунт, (2) във възпрепятстване на плащането на данъка на кесаря и (3) в присвояване на царската титла (Лук 23:2). Тогава Пилат се оттеглил с Исус в двореца (Йоан 18:33) и го разпитал насаме (37, 38); след това излязъл при пратениците, които още стояли пред портата, и заявил, че не намира никаква вина у Исус (Лук 23:4). Това само ги подтикнало към още по-яростни викове и те закрещели, че той вълнува народа „по цяла Юдея, като е започнал от Галилея“. Когато Пилат чул за Галилея, изпратил обвиняемия при Ирод Антипа, под чиято юрисдикция била тази област, като се надявал по този начин да се измъкне от затруднението, в което се намирал. Но Ирод със своите войници се отнесъл с презрение към Исус и го изпратил обратно при Пилат, облечен за присмех в пурпурна дреха (23:11, 12).
Тогава Пилат предложил да освободят Исус, тъй като нито той, нито Ирод намерили вина у него; и очаквайки да се съгласят с това предложение, седнал на съдийския престол, сякаш бил готов да утвърди решението (Мат. 27:19). Но в този момент жена му (Клавдия Прокула) му изпратила вест, умолявайки го да няма нищо общо с „този праведник“. Тази случка засилила объркването и страхопочитанието на Пилат, докато тълпата яростно викала: „Не този, а Варава.“ Пилат отговорил: „Какво тогава да направя с Исус?“ Веднага последвал свирепият вик: „Да бъде разпнат.“ Пилат, явно раздразнен и незнаещ какво да направи, казал: „Та какво зло е сторил?“ Но с още по-яростен фанатизъм тълпата крещяла: „Махни го! Разпни го, разпни го!“ Пилат отстъпил и изпратил Исус да бъде бичуван. Това бичуване обикновено се извършвало от ликтори; но тъй като Пилат бил само прокуратор, нямал ликтор и затова войниците му изпълнили това страшно наказание. След това войниците започнали да се подиграват на страдалеца и го наметнали с пурпурна дреха, вероятно някаква стара, изоставена церемониална одежда (Мат. 27:28; Йоан 19:2); сложили тръстика в дясната му ръка и венец от тръни на главата му, коленичили пред него за присмех и го поздравявали с думите: „Радвай се, Царю юдейски!“ Взели и тръстиката, удряли го с нея по главата и лицето и плюели в лицето му, подлагайки го на всякакви унижения.
След това Пилат извел Исус от преторията (Мат. 27:27) пред народа, с трънения венец и пурпурната дреха, като казал: „Ето човека!“ Но видът на Исус, вече бичуван, увенчан и облян в кръв, само разпалил още повече омразата им и те отново закрещели: „Разпни го, разпни го!“ Повдигнали срещу него и това допълнително обвинение: че се представял за „Син Божи“. Пилат чул това обвинение със суеверен страх и като го отвел още веднъж в преторията, го попитал: „Откъде си ти?“ Исус не му отговорил. Пилат се раздразнил от продължителното му мълчание и казал: „Не знаеш ли, че имам власт да те разпна?“ Исус със спокойно достойнство отговорил на римлянина: „Ти не би имал никаква власт над мене, ако не ти беше дадена отгоре.“
След това Пилат изглеждал по-решен от всякога да пусне Исус. Като забелязала това, тълпата закрещяла: „Ако пуснеш този човек, не си приятел на кесаря.“ Това решило въпроса. Той се боял да не бъде обвинен пред императора. Поискал вода, измил ръцете си пред народа и казал: „Невинен съм за кръвта на този праведник.“ Тълпата, отново подигравайки се със скрупулите му, извикала: „Кръвта му да бъде върху нас и върху децата ни.“ Обидите им дълбоко засегнали Пилат и той, като извел Исус пред тях, казал: „Вашия Цар ли да разпна?“ Съдбоносният миг вече бил настъпил. Те обезумяло възкликнали: „Нямаме друг цар освен кесаря“; и тогава Исус бил предаден на тях и отведен, за да бъде разпнат.
По нареждане на Пилат над кръста бил поставен надпис според римския обичай, който посочвал престъплението, за което бил разпнат. След като се уверил от стотника, че Исус е мъртъв, той предал тялото на Йосиф от Ариматея, за да бъде погребано. Оттук нататък името на Пилат изчезва от евангелската история. За него обаче се споменава в Деян (3:13; 4:27; 13:28) и в 1 Тим. 6:13. През 36 г. сл. Хр. управителят на Сирия повдигнал сериозни обвинения срещу Пилат и той бил заточен във Виен в Галия, където според преданието се самоубил.
Probably connected with the Roman family of the Pontii, and called “Pilate” from the Latin pileatus, i.e., “wearing the pileus”, which was the “cap or badge of a manumitted slave,” as indicating that he was a “freedman,” or the descendant of one. He was the sixth in the order of the Roman procurators of Judea (A.D. 26-36). His headquarters were at Caesarea, but he frequently went up to Jerusalem. His reign extended over the period of the ministry of John the Baptist and of Jesus Christ, in connection with whose trial his name comes into prominent notice. Pilate was a “typical Roman, not of the antique, simple stamp, but of the imperial period, a man not without some remains of the ancient Roman justice in his soul, yet pleasure-loving, imperious, and corrupt. He hated the Jews whom he ruled, and in times of irritation freely shed their blood. They returned his hatred with cordiality, and accused him of every crime, maladministration, cruelty, and robbery. He visited Jerusalem as seldom as possible; for, indeed, to one accustomed to the pleasures of Rome, with its theatres, baths, games, and gay society, Jerusalem, with its religiousness and ever-smouldering revolt, was a dreary residence. When he did visit it he stayed in the palace of Herod the Great, it being common for the officers sent by Rome into conquered countries to occupy the palaces of the displaced sovereigns.”
After his trial before the Sanhedrin, Jesus was brought to the Roman procurator, Pilate, who had come up to Jerusalem as usual to preserve order during the Passover, and was now residing, perhaps, in the castle of Antonia, or it may be in Herod’s palace. Pilate came forth from his palace and met the deputation from the Sanhedrin, who, in answer to his inquiry as to the nature of the accusation they had to prefer against Jesus, accused him of being a “malefactor.” Pilate was not satisfied with this, and they further accused him (1) of sedition, (2) preventing the payment of the tribute to Caesar, and (3) of assuming the title of king (Luke 23:2). Pilate now withdrew with Jesus into the palace (John 18:33) and examined him in private (37, 38); and then going out to the deputation still standing before the gate, he declared that he could find no fault in Jesus (Luke 23:4). This only aroused them to more furious clamour, and they cried that he excited the populace “throughout all Jewry, beginning from Galilee.” When Pilate heard of Galilee, he sent the accused to Herod Antipas, who had jurisdiction over that province, thus hoping to escape the difficulty in which he found himself. But Herod, with his men of war, set Jesus at nought, and sent him back again to Pilate, clad in a purple robe of mockery (23:11, 12).
Pilate now proposed that as he and Herod had found no fault in him, they should release Jesus; and anticipating that they would consent to this proposal, he ascended the judgment-seat as if ready to ratify the decision (Matt. 27:19). But at this moment his wife (Claudia Procula) sent a message to him imploring him to have nothing to do with the “just person.” Pilate’s feelings of perplexity and awe were deepened by this incident, while the crowd vehemently cried out, “Not this man, but Barabbas.” Pilate answered, “What then shall I do with Jesus?” The fierce cry immediately followed. “Let him be crucified.” Pilate, apparently vexed, and not knowning what to do, said, “Why, what evil hath he done?” but with yet fiercer fanaticism the crowd yelled out, “Away with him! crucify him, crucify him!” Pilate yielded, and sent Jesus away to be scourged. This scourging was usually inflicted by lictors; but as Pilate was only a procurator he had no lictor, and hence his soldiers inflicted this terrible punishment. This done, the soldiers began to deride the sufferer, and they threw around him a purple robe, probably some old cast-off robe of state (Matt. 27:28; John 19:2), and putting a reed in his right hand, and a crowd of thorns on his head, bowed the knee before him in mockery, and saluted him, saying, “Hail, King of the Jews!” They took also the reed and smote him with it on the head and face, and spat in his face, heaping upon him every indignity.
Pilate then led forth Jesus from within the Praetorium (Matt. 27:27) before the people, wearing the crown of thorns and the purple robe, saying, “Behold the man!” But the sight of Jesus, now scourged and crowned and bleeding, only stirred their hatred the more, and again they cried out, “Crucify him, crucify him!” and brought forth this additional charge against him, that he professed to be “the Son of God.” Pilate heard this accusation with a superstitious awe, and taking him once more within the Praetorium, asked him, “Whence art thou?” Jesus gave him no answer. Pilate was irritated by his continued silence, and said, “Knowest thou not that I have power to crucify thee?” Jesus, with calm dignity, answered the Roman, “Thou couldest have no power at all against me, except it were given thee from above.”
After this Pilate seemed more resolved than ever to let Jesus go. The crowd perceiving this cried out, “If thou let this man go, thou art not Caesar’s friend.” This settled the matter. He was afraid of being accused to the emperor. Calling for water, he washed his hands in the sight of the people, saying, “I am innocent of the blood of this just person.” The mob, again scorning his scruples, cried, “His blood be on us, and on our children.” Pilate was stung to the heart by their insults, and putting forth Jesus before them, said, “Shall I crucify your King?” The fatal moment had now come. They madly exclaimed, “We have no king but Caesar;” and now Jesus is given up to them, and led away to be crucified.
By the direction of Pilate an inscription was placed, according to the Roman custom, over the cross, stating the crime for which he was crucified. Having ascertained from the centurion that he was dead, he gave up the body to Joseph of Arimathea to be buried. Pilate’s name now disappears from the Gospel history. References to him, however, are found in the Acts of the Apostles (3:13; 4:27; 13:28), and in 1 Tim. 6:13. In A.D. 36 the governor of Syria brought serious accusations against Pilate, and he was banished to Vienne in Gaul, where, according to tradition, he committed suicide.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Pilate_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Pilate@Mat.27.2-1Ti) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, pilate_2365)