област в северен Израил; ключово място в служението на Исус машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Галилея, област в Северен Израил, била важно място в живота и служението на Исус, както и родината на много от Неговите ученици.
Galilee, a region in northern Israel, was a significant location in Jesus' life and ministry, as well as the homeland of many of his disciples.
Галилея е област в северен Израил, която граничи със Средиземно море на запад, с река Йордан и Галилейското езеро на изток и с Йезраелската долина на юг. В Стария завет Галилея се споменава като част от племенните дялове на Нефталим (Ис.Нав 20:7) и Завулон (Ис.Нав 21:32), както и като област, която Соломон дал на Хирам, царя на Тир (3 Цар 9:11).
В Новия завет Галилея играе значителна роля в живота и служението на Исус Христос. Исус израснал в Назарет, град в Галилея (Лук 2:39), и започнал публичното Си служение в тази област, след като бил кръстен от Йоан Кръстител (Мат 3:13; Марк 1:9). Много от учениците на Исус, включително Петър, Андрей, Яков и Йоан, били от Галилея (Деян 1:11).
В евангелията се разказва, че Исус пътувал и поучавал из цяла Галилея, извършвал чудеса и привличал големи множества (Мат 4:23-25; Марк 1:28, 39; Лук 4:14, 44). Сред забележителните събития в Галилея са сватбата в Кана (Йоан 2:1-11), изцелението на слугата на стотника (Лук 7:1-10) и нахранването на петте хиляди (Лук 9:10-17).
Галилея била и мястото, където Исус се явил на учениците Си след възкресението (Мат 28:7, 10, 16; Йоан 21:1-14). След възнесението на Исус ранната църква се разпространила из Галилея, Юдея и Самария (Деян 9:31).
Освен с религиозното си значение Галилея била известна с плодородните си земеделски земи и била важен търговски център. Областта била населена както с юдеи, така и с езичници и била известна с характерните си говор и диалект (Мат 26:69; Марк 14:70; Лук 22:59).
Библията споменава и няколко политически и обществени събития, свързани с Галилея, като преброяването по времето на раждането на Исус (Лук 2:1-4), управлението на Ирод Антипа като тетрарх на Галилея (Лук 3:1) и галилейците, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им (Лук 13:1-2).
Galilee is a region located in northern Israel, bordered by the Mediterranean Sea to the west, the Jordan River and the Sea of Galilee to the east, and the Jezreel Valley to the south. In the Old Testament, Galilee is mentioned as part of the tribal allotments of Naphtali (Joshua 20:7) and Zebulun (Joshua 21:32), and as a region that Solomon gave to Hiram, king of Tyre (1Ki.9.11).
In the New Testament, Galilee plays a significant role in the life and ministry of Jesus Christ. Jesus grew up in Nazareth, a town in Galilee (Luke 2:39), and began his public ministry in the region after being baptized by John the Baptist (Matthew 3:13; Mrk.1.9). Many of Jesus' disciples, including Peter, Andrew, James, and John, were from Galilee (Act.1.11).
Throughout the Gospels, Jesus is recorded as traveling and teaching extensively in Galilee, performing miracles and drawing large crowds (Matthew 4:23-25; Mrk.1.28, 39; Luke 4:14, 44). Notable events in Galilee include the wedding at Cana (Jhn.2.1-11), the healing of the centurion's servant (Luke 7:1-10), and the feeding of the five thousand (Luke 9:10-17).
Galilee was also the location of Jesus' post-resurrection appearances to his disciples (Matthew 28:7, 10, 16; Jhn.21.1-14). After Jesus' ascension, the early church spread throughout Galilee, Judea, and Samaria (Act.9.31).
In addition to its religious significance, Galilee was known for its agricultural fertility and was an important center of trade and commerce. The region was inhabited by a mix of Jews and Gentiles, and was known for its distinct accent and dialect (Matthew 26:69; Mrk.14.70; Luke 22:59).
The Bible also mentions several political and social events connected to Galilee, such as the census during the time of Jesus' birth (Luke 2:1-4), the rule of Herod Antipas as tetrarch of Galilee (Luke 3:1), and the Galileans whose blood Pilate mixed with their sacrifices (Luke 13:1-2).
Окръг. Соломон възнаградил Хирам за някои оказани му услуги, като му подарил висока равнина сред планините на Нефталим. Хирам останал недоволен от подаръка и го нарекъл „земята Кавул“ (вж.). Юдеите я наричали Galil. Дълго време тя продължавала да бъде населявана от първоначалните си жители и затова започнала да се нарича „Галилея на езичниците“ (Мат. 4:15), а също и „Горна Галилея“, за да се отличава от обширната територия, присъединена по-късно към нея на юг, която обикновено се наричала „Долна Галилея“. По времето на нашия Господ Галилея обхващала повече от една трета от западната част на Филистимската земя, простирайки се „от Дан на север, в подножието на планината Ермон, до хребетите на Кармил и Гелвуе на юг, и от долината на Йордан на изток през великолепните равнини на Йезраел и Акко до бреговете на Средиземно море на запад“. Филистимската земя била разделена на три провинции: Юдея, Самария и Галилея, която обхващала цялата северна част на страната (Деян 9:31) и била най-голямата от трите.
Тя била сцена на някои от най-паметните събития в юдейската история. Галилея била и домът на нашия Господ през поне тридесет години от живота му. Първите три евангелия са посветени предимно на общественото служение на нашия Господ в тази провинция. „Цялата провинция е обгърната от ореол на свещени спомени, свързани с живота, делата и ученията на Исус от Назарет.“ „Забележително е, че от неговите тридесет и две прекрасни притчи не по-малко от деветнадесет били изречени в Галилея. Не по-малко забележително е, че от всичките му тридесет и три велики чудеса двадесет и пет били извършени в тази провинция. Първото му чудо било извършено на сватбата в Кана Галилейска, а последното, след възкресението му — на брега на Галилейското езеро. В Галилея нашият Господ произнесъл Проповедта на планината и беседите за „Хляба на живота“, за „Чистотата“, за „Прошката“ и за „Смирението“. В Галилея той призовал първите си ученици; там се разиграла и възвишената сцена на Преображението“ („През Самария“ от Портър).
Когато Синедрионът се готвел да пристъпи към осъществяването на някакъв план за осъждането на нашия Господ (Йоан 7:45-52), Никодим се застъпил за него. (Срв. Втор. 1:16, 17; 17:8.) Те отвърнали: „Да не си и ти от Галилея?... От Галилея пророк не се издига.“ Това тяхно твърдение „не било исторически вярно, защото поне двама пророци били произлезли от Галилея: Йона от Гат-Хефер и най-великият от всички пророци, Илия от Тисва, а може би също Наум и Осия. Презрението им към Галилея ги накарало да пренебрегнат историческата точност“ (Алфорд, Ком.).
Галилейският говор се различавал от йерусалимския с по-широко и по-гърлено произношение (Марк 14:70).
Circuit. Solomon rewarded Hiram for certain services rendered him by the gift of an upland plain among the mountains of Naphtali. Hiram was dissatisfied with the gift, and called it “the land of Cabul” (q.v.). The Jews called it Galil. It continued long to be occupied by the original inhabitants, and hence came to be called “Galilee of the Gentiles” (Matt. 4:15), and also “Upper Galilee,” to distinguish it from the extensive addition afterwards made to it toward the south, which was usually called “Lower Galilee.” In the time of our Lord, Galilee embraced more than one-third of Western Palestine, extending “from Dan on the north, at the base of Mount Hermon, to the ridges of Carmel and Gilboa on the south, and from the Jordan valley on the east away across the splendid plains of Jezreel and Acre to the shores of the Mediterranean on the west.” Palestine was divided into three provinces, Judea, Samaria, and Galilee, which comprehended the whole northern section of the country (Acts 9:31), and was the largest of the three.
It was the scene of some of the most memorable events of Jewish history. Galilee also was the home of our Lord during at least thirty years of his life. The first three Gospels are chiefly taken up with our Lord’s public ministry in this province. “The entire province is encircled with a halo of holy associations connected with the life, works, and teachings of Jesus of Nazareth.” “It is noteworthy that of his thirty-two beautiful parables, no less than ninteen were spoken in Galilee. And it is no less remarkable that of his entire thirty-three great miracles, twenty-five were wrought in this province. His first miracle was wrought at the wedding in Cana of Galilee, and his last, after his resurrection, on the shore of Galilee’s sea. In Galilee our Lord delivered the Sermon on The Mount, and the discourses on ‘The Bread of Life,’ on ‘Purity,’ on ’Forgiveness,’ and on ‘Humility.’ In Galilee he called his first disciples; and there occurred the sublime scene of the Transfiguration” (Porter’s Through Samaria).
When the Sanhedrin were about to proceed with some plan for the condemnation of our Lord (John 7:45-52), Nicodemus interposed in his behalf. (Comp. Deut. 1:16, 17; 17:8.) They replied, “Art thou also of Galilee?... Out of Galilee ariseth no prophet.” This saying of theirs was “not historically true, for two prophets at least had arisen from Galilee, Jonah of Gath-hepher, and the greatest of all the prophets, Elijah of Thisbe, and perhaps also Nahum and Hosea. Their contempt for Galilee made them lose sight of historical accuracy” (Alford, Com.).
The Galilean accent differed from that of Jerusalem in being broader and more guttural (Mark 14:70).
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a9cf1e8) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Galilee@Jos.12.23-Act) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, galilee_433) · Wikidata (CC0 1.0, Q83241)