планинска област на изток от Йордан; племенна територия и лично име машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Галаад означава планинска област източно от река Йордан, а също е и лично име на няколко личности в Стария завет.
Gilead refers to a mountainous region east of the Jordan River, as well as being a personal name for several individuals in the Old Testament.
Галаад е планинска област на изток от река Йордан, която се простира от Галилейското море на север до Мъртво море на юг. Характеризира се с пресечен терен, гори и плодородни долини.
В Стария завет Галаад често обозначава цялата област на изток от Йордан, която е дадена на племената Рувим, Гад и половината от Манасия (Числ 32:1-42; Ис.Нав 13:24-31). Областта е била известна със своя балсам – лечебна смола (Ер 8:22, 46:11).
Gilead is a mountainous region east of the Jordan River, extending from the Sea of Galilee in the north to the Dead Sea in the south. It is characterized by rugged terrain, forests, and fertile valleys.
In the Old Testament, Gilead is often used to refer to the entire region east of the Jordan, which was allotted to the tribes of Reuben, Gad, and half of Manasseh (Numbers 32:1-42; Joshua 13:24-31). The region was known for its balm, a medicinal resin (Jeremiah 8:22, 46:11).
Хълм на свидетелството, (Бит. 31:21), планинска област източно от Йордан. Поради планинския си характер е наричана „планината Галаад“ (Бит. 31:25). Нарича се също „земята Галаад“ (Числ. 32:1), а понякога просто „Галаад“ (Пс. 60:7; Бит. 37:25). Обхващала владенията на племената Гад и Рувим и южната част от земите на Манасия (Втор. 3:13; Числ. 32:40). На север граничела с Васан, а на юг — с Моав и Амон (Бит. 31:21; Втор. 3:12-17). „Половината Галаад“ била владение на Сион, а другата половина, отделена от нея чрез река Явок — на Ог, царя на Васан. Дълбокото дефиле на река Йеромакс (днешната Шериат ел-Мандхур) отделяло Васан от Галаад, който бил дълъг около 60 мили и широк 20 мили и се простирал от място близо до южния край на Генисаретското езеро до северния край на Мъртво море. Аварим, Фасга, Нево и Фегор са неговите планини, споменати в Писанието.
Hill of testimony, (Gen. 31:21), a mountainous region east of Jordan. From its mountainous character it is called “the mount of Gilead” (Gen. 31:25). It is called also “the land of Gilead” (Num. 32:1), and sometimes simply “Gilead” (Ps. 60:7; Gen. 37:25). It comprised the possessions of the tribes of Gad and Reuben and the south part of Manasseh (Deut. 3:13; Num. 32:40). It was bounded on the north by Bashan, and on the south by Moab and Ammon (Gen. 31:21; Deut. 3:12-17). “Half Gilead” was possessed by Sihon, and the other half, separated from it by the river Jabbok, by Og, king of Bashan. The deep ravine of the river Hieromax (the modern Sheriat el-Mandhur) separated Bashan from Gilead, which was about 60 miles in length and 20 in breadth, extending from near the south end of the Lake of Gennesaret to the north end of the Dead Sea. Abarim, Pisgah, Nebo, and Peor are its mountains mentioned in Scripture.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, ae73b90) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Gilead@Gen.31.21-Zec) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, gilead_475)