вторият син на Исаак (Бит 25:25-26) машинен превод
Родословна линия: Бог › Адам › Сит › Енос › Каинан › Малелеил › Яред › Енох › Матусал › Ламех › Ной › Сим › Арфаксад › Каинан › Сала › Евер › Фалек › Рагав › Серух › Нахор › Тара › Авраам › Исаак › Яков
Пряко посочена · Възраст, пряко посочена в библейския текст.
The year of Jacob_1's birth is the year his father, Isaac_1, was born (2110) + the age of his father at Jacob_1's birth (60) = 2170
The year of Jacob_1's death is the year he was born (2170) + his age at death (147) = 2317
Абсолютните години са условни хронологични оценки. Библейският пасаж може да посочва възраст или събитие, но не установява сам по себе си година пр. Хр. Различните календарни системи са запазени отделно.
2170 → ≈ 1835 пр. Хр.
Birth_Jacob_1 · event_year_ahbibledata/BibleData-Event.csv · запис 661f1984e9d969e6b5c690b3f8e8f36c071d2d644de3bec3b167530eea68ac920d2170 → ≈ 1835 пр. Хр.
Life_of_Jacob_1 · start_year_ahbibledata/BibleData-Epoch.csv · запис 312dcbf0a398ac445204fb00db8b4e930e0ae04cf0eb0f8b1a43921f70a4c658641792 → ≈ 1792 пр. Хр.
Birth_Jacob_1 · bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 661f1984e9d969e6b5c690b3f8e8f36c071d2d644de3bec3b167530eea68ac920d2108 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Birth_Jacob_1 · shulman_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 661f1984e9d969e6b5c690b3f8e8f36c071d2d644de3bec3b167530eea68ac920d2168 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Birth_Jacob_1 · ussher_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 661f1984e9d969e6b5c690b3f8e8f36c071d2d644de3bec3b167530eea68ac920d1836 → ≈ 1836 пр. Хр.
Birth_Jacob_1 · ussher_bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 661f1984e9d969e6b5c690b3f8e8f36c071d2d644de3bec3b167530eea68ac920d-1836 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
israel_682 · birthYeartheographic/People.csv · запис 13228ab01950aa1d79cc2980bea9cda88b84c2b541f8d5b2a288799215ddc3c2ee892317 → ≈ 1688 пр. Хр.
Death_Jacob_1 · event_year_ahbibledata/BibleData-Event.csv · запис 10560d745ba3b545bb061c99a3d4c287f168c5bf23cf3d3e1a25fd5154726a714a72317 → ≈ 1688 пр. Хр.
Life_of_Jacob_1 · end_year_ahbibledata/BibleData-Epoch.csv · запис 312dcbf0a398ac445204fb00db8b4e930e0ae04cf0eb0f8b1a43921f70a4c65864biblical-age:Jacob_1 · derived_end_yeardatabase:person_age_evidence · запис 25891bd81702bd6f211a41804e5af54a140501571c0aa9643f00a04c401f6da1d61645 → ≈ 1645 пр. Хр.
Death_Jacob_1 · bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 10560d745ba3b545bb061c99a3d4c287f168c5bf23cf3d3e1a25fd5154726a714a72255 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Death_Jacob_1 · shulman_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 10560d745ba3b545bb061c99a3d4c287f168c5bf23cf3d3e1a25fd5154726a714a72315 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Death_Jacob_1 · ussher_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 10560d745ba3b545bb061c99a3d4c287f168c5bf23cf3d3e1a25fd5154726a714a71689 → ≈ 1689 пр. Хр.
Death_Jacob_1 · ussher_bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 10560d745ba3b545bb061c99a3d4c287f168c5bf23cf3d3e1a25fd5154726a714a7-1689 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
israel_682 · deathYeartheographic/People.csv · запис 13228ab01950aa1d79cc2980bea9cda88b84c2b541f8d5b2a288799215ddc3c2ee89
Израил, наречен също Яков, е син на Исаак, баща на дванадесетте Израилеви племена и един от главните патриарси на еврейския народ.
Israel, also named Jacob, was the son of Isaac, the father of the twelve tribes of Israel, and a key patriarch of the Jewish people.
Израил, известен също като Яков, е син на Исаак и Ревека и внук на Авраам. Той се ражда след своя брат близнак Исав (Бит. 25:24-26).
Яков купува първородството на Исав срещу паница вариво, когато Исав е прегладнял (Бит. 25:29-34). След това той измамва баща си Исаак, за да получи от него благословението за първородния син (Бит. 27). За да избяга от гнева на Исав, Яков бяга при вуйчо си Лаван в Падан-Арам (Бит. 28:1-5).
По пътя, във Ветил, Яков сънува стълба към небето и там Бог потвърждава пред него обещанията на завета (Бит. 28:10-22). Яков работи за Лаван в продължение на 14 години и се оженва за дъщерите му Лия и Рахил (Бит. 29).
С желанието да се завърне у дома Яков напуска Падан-Арам със семейството и стадата си. По пътя той се бори с Бог при Пениил и името му е променено на Израил, което означава „той се бори с Бог“ (Бит. 32:22-32). Израил (или „Яков“) се помирява с Исав и се заселва в Ханаан (Бит. 33).
Яков има дванадесет синове, които стават родоначалници на дванадесетте племена на Израил: Рувим, Симеон, Левий, Юда, Исахар, Завулон, Йосиф, Вениамин, Дан, Нефталим, Гад и Асир (Бит. 35:23-26).
Яков проявява предпочитание към Йосиф, което подтиква братята му да продадат Йосиф в робство в Египет (Бит. 37). По-късно, по време на глад, синовете на Яков отиват в Египет за храна и се помиряват с Йосиф, който е достигнал високо властово положение там (Бит. 42-46).
Яков премества цялото си семейство в Египет, където живее 17 години (Бит. 47:28). Преди смъртта си Яков благославя синовете на Йосиф, Ефрем и Манасия (Бит. 48), и изрича пророчески благословения над собствените си дванадесет синове (Бит. 49). Той умира на 147 години и е погребан в Ханаан (Бит. 49:33; 50:1-14).
Бог често се представя като „Бог на Авраам, Исаак и Яков“ и потвърждава отново обещанията на Своя завет пред потомците на Яков (напр. Изх. 3:6,15). Народът на Израил получава името си от Яков, а еврейският народ произхожда от него. Името Йешурун се използва като поетично название на Израил (Втор. 32:15; 33:5,26; Ис. 44:2).
Israel, also known as Jacob, was the son of Isaac and Rebekah, and the grandson of Abraham. He was born after his twin brother Esau (Gen. 25:24-26).
Jacob bought Esau's birthright for a bowl of stew when Esau was famished (Gen. 25:29-34). He then deceived his father Isaac into giving him the firstborn blessing (Gen. 27). To escape Esau's anger, Jacob fled to his uncle Laban in Paddan-aram (Gen. 28:1-5).
On the way, Jacob had a dream of a stairway to heaven at Bethel, where God confirmed the covenant promises to him (Gen. 28:10-22). Jacob worked for Laban for 14 years, marrying his daughters Leah and Rachel (Gen. 29).
Wanting to return home, Jacob left Paddan-aram with his family and flocks. On the way, he wrestled with God at Peniel and was renamed Israel, meaning "he struggles with God" (Gen. 32:22-32). Israel (or 'Jacob') reconciled with Esau and settled in Canaan (Gen. 33).
Jacob had twelve sons who became the ancestors of the twelve tribes of Israel: Reuben, Simeon, Levi, Judah, Issachar, Zebulun, Joseph, Benjamin, Dan, Naphtali, Gad and Asher (Gen. 35:23-26).
Jacob showed favoritism to Joseph, provoking his brothers to sell Joseph into slavery in Egypt (Gen. 37). Later, during a famine, Jacob's sons went to Egypt for food and were reconciled with Joseph, who had risen to power there (Gen. 42-46).
Jacob moved his whole family to Egypt, where he lived for 17 years (Gen. 47:28). Before his death, Jacob blessed Joseph's sons Ephraim and Manasseh (Gen. 48) and gave prophetic blessings to his own twelve sons (Gen. 49). He died at age 147 and was buried in Canaan (Gen. 49:33; 50:1-14).
God often identified Himself as the "God of Abraham, Isaac and Jacob" and reaffirmed His covenant promises to Jacob's descendants (e.g. Exo. 3:6,15). The nation of Israel took its name from Jacob and the Jewish people are his descendants. The name Jeshurun is used as a poetic name for Israel (Deut. 32:15; 33:5,26; Isa. 44:2).
Онзи, който следва друг по петите; изместващ другия (Бит. 25:26; 27:36; Ос. 12:2-4), вторият по рождение от синовете близнаци на Исаак от Ревека. Вероятно се родил в Беер-Лахай-Рои, когато баща му бил на петдесет и девет, а Авраам — на сто петдесет и девет години. Подобно на баща си, той имал тих и кротък нрав и когато пораснал, заживял като пастир, докато брат му Исав станал предприемчив ловец. Отношението му към Исав обаче разкрило много низък егоизъм и хитрост (Бит. 25:29-34).
Когато Исаак бил на около 160 години, Яков и майка му се сговорили да измамят престарелия патриарх (Бит. 27), с цел правото на първородство да бъде прехвърлено на Яков. Правото на първородство осигурявало на притежателя си (1) първенстващо положение в семейството (Бит. 49:3); (2) двоен дял от бащиното наследство (Втор. 21:17); (3) свещеническото служение в семейството (Числ. 8:17-19); и (4) обещанието за Потомъка, в Когото щели да бъдат благословени всички народи на земята (Бит. 22:18).
Скоро след като получил благословията на баща си (Бит. 27), Яков осъзнал своята вина; и понеже се боял от гнева на Исав, по предложение на Ревека Исаак го изпратил в Харан, на 400 мили или повече, за да си намери съпруга сред своите роднини, в семейството на сириеца Лаван (28). Там той срещнал Рахил (29). Лаван не се съгласил да му даде дъщеря си за жена, докато не му служи седем години; но за Яков тези години „се сторили като няколко дни поради любовта му към нея“. Когато обаче седемте години изтекли, Лаван хитро измамил Яков и му дал дъщеря си Лия. Вероятно трябвало да бъдат изпълнени още седем години служба, преди да получи любимата Рахил. Но „възмездителният Божи промисъл допуснал като последица от този двоен съюз да последват скръб за цял живот, позор и изпитания“.
След изтичането на четиринадесетте години служба Яков пожелал да се върне при родителите си, но по настоятелна молба на Лаван останал при него още шест години, като пасял стадата му (31:41). После потеглил със семейството и имуществото си, „за да отиде при баща си Исаак в Ханаанската земя“ (Бит. 31). Лаван се разгневил, когато чул, че Яков е тръгнал на път, и се впуснал да го преследва, като го настигнал след седем дни. Срещата била мъчителна. След множество взаимни обвинения и укори, отправени срещу Яков, Лаван най-сетне се успокоил и след като се сбогувал нежно с дъщерите си, се върнал у дома в Падан-Арам. С това приключила всяка връзка на израилтяните с Месопотамия.
Скоро след раздялата с Лаван го посрещнало множество ангели, сякаш за да го приветстват при завръщането му и да го посрещнат отново в Обетованата земя (32:1, 2). Той нарекъл мястото Маханаим, тоест „двойният стан“, вероятно неговият собствен стан и този на ангелите. Видението с ангелите съответствало на онова, което бил видял по-рано във Ветил, когато преди двадесет години умореният самотен пътник, поел към Падан-Арам, видял Божиите ангели да се изкачват и слизат по стълбата, чийто връх достигал небето (28:12).
Сега той с ужас научил, че брат му Исав се приближава насреща му с отряд от 400 мъже. В силна душевна тревога се приготвил за най-лошото. Чувствал, че вече трябва да се уповава единствено на Бога, и се обърнал към Него с усърдна молитва, а пред себе си изпратил на Исав щедър дар — „дар за моя господар Исав от твоя слуга Яков“. След това семейството на Яков било преведено отвъд Явок; самият той обаче останал отзад, прекарвайки нощта в общение с Бога. Докато бил зает с това, се явил някой в човешки образ, който се борил с него. В тази тайнствена борба Яков надделял и за спомен от нея името му било променено на Израил (борещ се с Бога); а мястото, където станало това, той нарекъл Пениил, „защото — казал той — видях Бога лице в лице и животът ми бе запазен“ (32:25-31).
След тази тревожна нощ Яков продължил по пътя си, накуцвайки, тайнствено отслабен от борбата, но укрепен от увереността в Божието благоволение. Исав излязъл насреща му и го срещнал; но жаждата му за отмъщение била уталожена и братята се срещнали като приятели, а през останалата част от живота си поддържали приятелски отношения. След кратък престой в Сокхот Яков продължил напред и разпънал шатрата си близо до Сихем (вж. съответната статия), 33:18; накрая обаче, по Божие напътствие, се преместил във Ветил, където издигнал олтар на Бога (35:6, 7) и където Бог му се явил и подновил завета с Авраам. По време на пътуването от Ветил към Ефрата (ханаанското име на Витлеем) Рахил починала при раждането на втория си син Вениамин (35:16-20), петнадесет или шестнадесет години след раждането на Йосиф. След това той стигнал до старото семейно обиталище в Мамре, за да се грижи за баща си Исаак край смъртното му ложе. Пълното помирение между Исав и Яков се проявило в това, че двамата заедно погребали патриарха (35:27-29).
Скоро след това Яков бил дълбоко наскърбен от загубата на любимия си син Йосиф поради завистта на неговите братя (37:33). Следва разказът за глада и последователните слизания в Египет за закупуване на жито (42), които довели до намирането на отдавна изгубения Йосиф и до слизането на патриарха с цялото му домочадие, наброяващо около седемдесет души (Изх. 1:5; Втор. 10:22; Деян 7:14), за да пребивава в Гесемската земя. Тук Яков, „след като бил по необикновен начин подмятан из един много бурен океан, най-сетне намерил спокойно пристанище, където всички най-благородни чувства на неговата природа се проявявали кротко и се разгръщали в пълнота“ (Бит. 48). Най-сетне краят на изпълнения му с превратности житейски път наближил и той повикал синовете си край своето ложе, за да ги благослови. Сред последните си думи повторил разказа за смъртта на Рахил, макар от това събитие да били изминали четиридесет години, с такава нежност, сякаш се било случило едва вчера; а когато „свършил да дава наставления на синовете си, прибрал нозете си на леглото и издъхнал“ (49:33). Тялото му било балсамирано и с голяма тържественост пренесено в Ханаанската земя, а после погребано до съпругата му Лия в пещерата Махпела според предсмъртната му заръка. Вероятно там балсамираното му тяло се намира и до днес (50:1-13).
Историята на Яков се споменава от пророците Осия (12:3, 4, 12) и Малахия (1:2). В Мих 1:5 името е поетичен синоним на Израил, царството на десетте племена. Освен споменаването на името му заедно с имената на другите патриарси, в посланията на Павел има и конкретни препратки към събития от живота му (Рим. 9:11-13; Евр. 12:16; 11:21). Вж. препратките към видението му във Ветил и притежаваната от него земя в Сихем в Йоан 1:51; 4:5, 12; също и към глада, станал повод за слизането му в Египет, в Деян 7:12 (Вж. ЛУЗ; ВЕТИЛ.)
One who follows on another’s heels; supplanter, (Gen. 25:26; 27:36; Hos. 12:2-4), the second born of the twin sons of Isaac by Rebekah. He was born probably at Lahai-roi, when his father was fifty-nine and Abraham one hundred and fifty-nine years old. Like his father, he was of a quiet and gentle disposition, and when he grew up followed the life of a shepherd, while his brother Esau became an enterprising hunter. His dealing with Esau, however, showed much mean selfishness and cunning (Gen. 25:29-34).
When Isaac was about 160 years of age, Jacob and his mother conspired to deceive the aged patriarch (Gen. 27), with the view of procuring the transfer of the birthright to himself. The birthright secured to him who possessed it (1) superior rank in his family (Gen. 49:3); (2) a double portion of the paternal inheritance (Deut. 21:17); (3) the priestly office in the family (Num. 8:17-19); and (4) the promise of the Seed in which all nations of the earth were to be blessed (Gen. 22:18).
Soon after his acquisition of his father’s blessing (Gen. 27), Jacob became conscious of his guilt; and afraid of the anger of Esau, at the suggestion of Rebekah Isaac sent him away to Haran, 400 miles or more, to find a wife among his cousins, the family of Laban, the Syrian (28). There he met with Rachel (29). Laban would not consent to give him his daughter in marriage till he had served seven years; but to Jacob these years “seemed but a few days, for the love he had to her.” But when the seven years were expired, Laban craftily deceived Jacob, and gave him his daughter Leah. Other seven years of service had to be completed probably before he obtained the beloved Rachel. But “life-long sorrow, disgrace, and trials, in the retributive providence of God, followed as a consequence of this double union.”
At the close of the fourteen years of service, Jacob desired to return to his parents, but at the entreaty of Laban he tarried yet six years with him, tending his flocks (31:41). He then set out with his family and property “to go to Isaac his father in the land of Canaan” (Gen. 31). Laban was angry when he heard that Jacob had set out on his journey, and pursued after him, overtaking him in seven days. The meeting was of a painful kind. After much recrimination and reproach directed against Jacob, Laban is at length pacified, and taking an affectionate farewell of his daughters, returns to his home in Padanaram. And now all connection of the Israelites with Mesopotamia is at an end.
Soon after parting with Laban he is met by a company of angels, as if to greet him on his return and welcome him back to the Land of Promise (32:1, 2). He called the name of the place Mahanaim, i.e., “the double camp,” probably his own camp and that of the angels. The vision of angels was the counterpart of that he had formerly seen at Bethel, when, twenty years before, the weary, solitary traveller, on his way to Padan-aram, saw the angels of God ascending and descending on the ladder whose top reached to heaven (28:12).
He now hears with dismay of the approach of his brother Esau with a band of 400 men to meet him. In great agony of mind he prepares for the worst. He feels that he must now depend only on God, and he betakes himself to him in earnest prayer, and sends on before him a munificent present to Esau, “a present to my lord Esau from thy servant Jacob.” Jacob’s family were then transported across the Jabbok; but he himself remained behind, spending the night in communion with God. While thus engaged, there appeared one in the form of a man who wrestled with him. In this mysterious contest Jacob prevailed, and as a memorial of it his name was changed to Israel (wrestler with God); and the place where this occured he called Peniel, “for”, said he, “I have seen God face to face, and my life is preserved” (32:25-31).
After this anxious night, Jacob went on his way, halting, mysteriously weakened by the conflict, but strong in the assurance of the divine favour. Esau came forth and met him; but his spirit of revenge was appeased, and the brothers met as friends, and during the remainder of their lives they maintained friendly relations. After a brief sojourn at Succoth, Jacob moved forward and pitched his tent near Shechem (q.v.), 33:18; but at length, under divine directions, he moved to Bethel, where he made an altar unto God (35:6, 7), and where God appeared to him and renewed the Abrahamic covenant. While journeying from Bethel to Ephrath (the Canaanitish name of Bethlehem), Rachel died in giving birth to her second son Benjamin (35:16-20), fifteen or sixteen years after the birth of Joseph. He then reached the old family residence at Mamre, to wait on the dying bed of his father Isaac. The complete reconciliation between Esau and Jacob was shown by their uniting in the burial of the patriarch (35:27-29).
Jacob was soon after this deeply grieved by the loss of his beloved son Joseph through the jealousy of his brothers (37:33). Then follows the story of the famine, and the successive goings down into Egypt to buy corn (42), which led to the discovery of the long-lost Joseph, and the patriarch’s going down with all his household, numbering about seventy souls (Ex. 1:5; Deut. 10:22; Acts 7:14), to sojourn in the land of Goshen. Here Jacob, “after being strangely tossed about on a very rough ocean, found at last a tranquil harbour, where all the best affections of his nature were gently exercised and largely unfolded” (Gen. 48). At length the end of his checkered course draws nigh, and he summons his sons to his bedside that he may bless them. Among his last words he repeats the story of Rachel’s death, although forty years had passed away since that event took place, as tenderly as if it had happened only yesterday; and when “he had made an end of charging his sons, he gathered up his feet into the bed, and yielded up the ghost” (49:33). His body was embalmed and carried with great pomp into the land of Canaan, and buried beside his wife Leah in the cave of Machpelah, according to his dying charge. There, probably, his embalmed body remains to this day (50:1-13).
The history of Jacob is referred to by the prophets Hosea (12:3, 4, 12) and Malachi (1:2). In Micah 1:5 the name is a poetic synonym for Israel, the kingdom of the ten tribes. There are, besides the mention of his name along with those of the other patriarchs, distinct references to events of his life in Paul’s epistles (Rom. 9:11-13; Heb. 12:16; 11:21). See references to his vision at Bethel and his possession of land at Shechem in John 1:51; 4:5, 12; also to the famine which was the occasion of his going down into Egypt in Acts 7:12 (See LUZ; BETHEL.)
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Jacob_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Israel@Gen.25.26-Rev) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, israel_682)