Числа 9 BG1940

¹И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Синайската пустиня, казвайки: Бог Моисей Египет Синайската пустиня

²Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време. Яков

³На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.

⁴И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата. Моисей Яков

⁵Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия <месец> привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните. Бог Моисей Яков Синайската пустиня

⁶А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисея и пред Аарона, Моисей Аарон

⁷и тия мъже му рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му? Бог Яков

⁸А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас. Бог Моисей

⁹И Господ говори на Моисея, казвайки: Бог Моисей

¹⁰Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу; Бог Яков

¹¹нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

¹²да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.

¹³А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си. Бог

¹⁴И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца. Бог

¹⁵И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра <за плочите> на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.

¹⁶Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.

¹⁷И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан. Яков

¹⁸По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана. Бог Яков

¹⁹И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха; Бог Яков

²⁰а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха. Бог

²¹И понякога облакът стоеше <само> от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха;

²²Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха. Яков

²³Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея. Бог Моисей