брат на Моисей (Изх 4:14) и левитски свещеник (Изх 28:1) машинен превод
Родословна линия: Бог › Адам › Сит › Енос › Каинан › Малелеил › Яред › Енох › Матусал › Ламех › Ной › Сим › Арфаксад › Каинан › Сала › Евер › Фалек › Рагав › Серух › Нахор › Тара › Авраам › Исаак › Яков › Левий › Каат › Амрам › Аарон
Пряко посочена · Възраст, пряко посочена в библейския текст.
The year of Aaron_1's birth is the year of the Exodus (2515) - his age when he spoke with Pharaoh just before the Exodus (83) = 2432
The year of Aaron_1's death is the year he was born (2432) + his age at death (123) = 2555
Aaron was 83 when they spoke with Pharaoh at the time of the Exodus so Aaron was born 83 years before the Exodus.
Абсолютните години са условни хронологични оценки. Библейският пасаж може да посочва възраст или събитие, но не установява сам по себе си година пр. Хр. Различните календарни системи са запазени отделно.
2432 → ≈ 1573 пр. Хр.
Birth_Aaron_1 · event_year_ahbibledata/BibleData-Event.csv · запис 109c357042fc4d5be124ac494a99b426f5d1a5660a36e5d6ef10fb89810eace626a2432 → ≈ 1573 пр. Хр.
Life_of_Aaron_1 · start_year_ahbibledata/BibleData-Epoch.csv · запис 39e7cb738db3df6dd411f18d9655b2eaeb80db327915b63a2e5c2826443bab0f571530 → ≈ 1530 пр. Хр.
Birth_Aaron_1 · bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 109c357042fc4d5be124ac494a99b426f5d1a5660a36e5d6ef10fb89810eace626a2365 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Birth_Aaron_1 · shulman_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 109c357042fc4d5be124ac494a99b426f5d1a5660a36e5d6ef10fb89810eace626a2430 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Birth_Aaron_1 · ussher_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 109c357042fc4d5be124ac494a99b426f5d1a5660a36e5d6ef10fb89810eace626a1574 → ≈ 1574 пр. Хр.
Birth_Aaron_1 · ussher_bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 109c357042fc4d5be124ac494a99b426f5d1a5660a36e5d6ef10fb89810eace626a-1574 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
aaron_1 · birthYeartheographic/People.csv · запис 29bf65b30ae4a850b6e58eefe2a4aed3d7a651966b77d1412048c0f099cb1718c2555 → ≈ 1450 пр. Хр.
Death_Aaron_1 · event_year_ahbibledata/BibleData-Event.csv · запис 13025002014d222714b16e236934075011496d1fe8339182a4ebf779e6dc7c7d2102555 → ≈ 1450 пр. Хр.
Life_of_Aaron_1 · end_year_ahbibledata/BibleData-Epoch.csv · запис 39e7cb738db3df6dd411f18d9655b2eaeb80db327915b63a2e5c2826443bab0f57biblical-age:Aaron_1 · derived_end_yeardatabase:person_age_evidence · запис 30dbd16547ef75c0323fe603f30f98a7dcf5c9aab2da94b6de7d249b5ae90ecced1407 → ≈ 1407 пр. Хр.
Death_Aaron_1 · bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 13025002014d222714b16e236934075011496d1fe8339182a4ebf779e6dc7c7d2102488 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Death_Aaron_1 · shulman_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 13025002014d222714b16e236934075011496d1fe8339182a4ebf779e6dc7c7d2102552 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Death_Aaron_1 · ussher_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 13025002014d222714b16e236934075011496d1fe8339182a4ebf779e6dc7c7d2101452 → ≈ 1452 пр. Хр.
Death_Aaron_1 · ussher_bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 13025002014d222714b16e236934075011496d1fe8339182a4ebf779e6dc7c7d210-1451 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
aaron_1 · deathYeartheographic/People.csv · запис 29bf65b30ae4a850b6e58eefe2a4aed3d7a651966b77d1412048c0f099cb1718cАарон бил по-големият брат на Моисей и служил като първия първосвещеник на Израил.
Aaron was Moses' older brother and served as the first high priest of Israel.
Аарон бил по-големият брат на Моисей и Мариам, от Левиевото племе. Бог определил Аарон да бъде говорител на Моисей, когато Моисей бил призован да изведе израилтяните от Египет. Аарон извършвал знамения пред фараона, включително превръщането на своя жезъл в змия. Той помагал на Моисей по време на изхода от Египет, включително като поддържал вдигнати ръцете му по време на битката срещу амаликитците.
Бог избрал Аарон и неговите потомци да служат като свещеници на израилтяните. Аарон бил посветен за първия първосвещеник и носел специални свещенически одежди. Той отговарял за принасянето на жертви, каденето с тамян и изпълнението на други свещенически задължения в скинията. Аарон също участвал в няколко значими събития, като случилото се със златния телец и бунта на Корей.
Аарон се оженил за Елисавета и двамата имали четирима синове: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар. Надав и Авиуд загинали, когато принесли пред Господ огън, който не бил позволен. Аарон починал на 123 години на планината Ор, а синът му Елеазар го наследил като първосвещеник. Въпреки своите недостатъци Аарон бил ключова фигура в историята на Израил и изиграл решаваща роля за установяването на свещенството.
Aaron was the older brother of Moses and Miriam, from the tribe of Levi. God appointed Aaron to be Moses' spokesman when Moses was called to lead the Israelites out of Egypt. Aaron performed signs before Pharaoh, including turning his staff into a snake. He assisted Moses during the Exodus, including holding up Moses' arms during the battle against the Amalekites.
God chose Aaron and his descendants to serve as priests for the Israelites. Aaron was consecrated as the first high priest and wore special priestly garments. He was responsible for offering sacrifices, burning incense, and performing other priestly duties in the tabernacle. Aaron also played a role in several significant events, such as the golden calf incident and the rebellion of Korah.
Aaron married Elisheba, and they had four sons: Nadab, Abihu, Eleazar, and Ithamar. Nadab and Abihu died when they offered unauthorized fire before the Lord. Aaron died at the age of 123 on Mount Hor, and his son Eleazar succeeded him as high priest. Despite his flaws, Aaron was a key figure in Israel's history and played a crucial role in establishing the priesthood.
Най-големият син на Амрам и Йохаведа, дъщеря на Левий (Изх. 6:20). Някои обясняват името като означаващо планинец, други — планина на силата, просветител. Роден е в Египет три години преди брат си Моисей и няколко години след сестра си Мариам (2:1, 4; 7:7). Оженил се за Елисавета, дъщерята на Аминадав от Юдовия дом (6:23; 1 Лет. 2:10), от която имал четирима синове: Надав и Авиуд, Елеазар и Итамар. Когато наближило времето за избавлението на Израил от Египет, Бог го изпратил (Изх. 4:14, 27-30) да посрещне отдавна отсъстващия си брат, за да му съдейства във всичко, което се изисквало от тях за осъществяването на Изхода. Той трябвало да бъде „уста“ или „пророк“ на Моисей, т.е. да говори вместо него, защото умеел да се изразява свободно (7:1, 2, 9, 10, 19). Бил верен на поверената му задача и подкрепял Моисей при всички негови срещи с фараона.
Когато избавените племена водели първата си битка с Амалик в Рефидим, Моисей стоял на хълм, от който се виждало бойното поле, с Божия жезъл в протегнатата си ръка. Тогава до него били Аарон и Ор, съпругът на сестра му, които поддържали уморените му ръце, докато Иисус Навин и избраните израилски воини удържали победата (17:8-13).
По-късно, когато станували пред Синай и Моисей по Божия заповед се изкачил на планината, за да получи скрижалите на закона, на Аарон и двамата му синове, Надав и Авиуд, заедно със седемдесет от израилските старейшини било позволено да го придружат част от пътя и да видят отдалеч явяването на славата на Израилевия Бог (Изх. 19:24; 24:9-11). Докато Моисей останал на планината с Бога, Аарон се върнал при народа; и като отстъпил пред настойчивите му искания поради страх, невежество или непостоянство на характера, направил златен телец и го поставил като предмет на поклонение (Изх. 32:4; Пс. 106:19). Когато Моисей се върнал в стана, той строго укорил Аарон за участието му в това дело; но се застъпил за него пред Бога, Който простил греха му (Втор. 9:20).
На планината Моисей получил наставления относно устройството на богослужението, което трябвало да бъде установено сред народа; и в съответствие с тях Аарон и синовете му били посветени в свещеническо служение (Лев. 8; 9). Оттогава Аарон като първосвещеник заемал видното място, присъщо на тази длъжност.
Когато Израил достигнал Асирот, във „Фаранската пустиня“, Аарон се присъединил към сестра си Мариам в ропота срещу Моисей „заради етиопката, която той бе взел за жена“, вероятно след смъртта на Сепфора. Но Господ защитил Своя служител Моисей и наказал Мариам с проказа (Числ. 12). Аарон признал своята вина и тази на сестра си и по застъпничеството на Моисей им било простено.
Двадесет години след това, когато израилтяните станували във Фаранската пустиня, Корей, Датан и Авирам се наговорили срещу Аарон и синовете му; но ги постигнал страшен Божи съд и те били погубени, а на следващия ден хиляди от народа също загинали от жесток мор, чието опустошение било спряно единствено чрез намесата на Аарон (Числ. 16). За да има допълнително доказателство, че Бог е назначил Аарон на свещеническата длъжност, от всеки племенен вожд било поискано да донесе на Моисей жезъл, върху който било изписано името на неговото племе. Тези жезли, заедно с Аароновия жезъл за Левиевото племе, били оставени през нощта в скинията и на сутринта се установило, че докато другите жезли останали непроменени, Аароновият „за Левиевия дом“ бил напъпил, разцъфнал и родил бадеми (Числ. 17:1-10). Впоследствие този жезъл бил пазен в скинията (Евр. 9:4) като спомен за Божието потвърждение на назначаването му за свещеник.
Аарон бил съпричастен към греха на брат си при Мерива (Числ. 20:8-13) и поради това не му било позволено да влезе в Обетованата земя. Когато племената пристигнали при планината Ор, „на границата на Едомската земя“, по Божия заповед Моисей отвел Аарон и сина му Елеазар на върха на тази планина пред очите на целия народ. Там той свалил свещеническите одежди на Аарон и ги облякъл на Елеазар; и там, на върха на планината, Аарон умрял на 123 години (Числ. 20:23-29. Сравни Втор. 10:6; 32:50) и бил „прибран при народа си“. Народът, „целият Израилев дом“, го оплаквал тридесет дни. Двама от синовете на Аарон го надживели: Елеазар, в чийто род първосвещенството се запазило до времето на Илий; и Итамар, в чийто род, започвайки с Илий, първосвещенството се запазило до времето на Соломон. Другите двама синове на Аарон били поразени със смърт (Лев. 10:1, 2) за дръзкото нечестие да принесат „чужд огън“ на кадилния олтар.
Арабите и до днес с почит показват мястото на Аароновия гроб според преданието, на един от двата върха на планината Ор, където е издигнат мюсюлмански параклис. Името му се споменава в Корана, а в писанията на равините се срещат множество легендарни разкази за него.
Той бил първият помазан свещеник. Потомците му, „Аароновият дом“, съставлявали свещенството като цяло. По времето на Давид те били твърде многобройни (1 Лет. 12:27). Другите разклонения на Левиевото племе заемали подчинени длъжности във връзка със свещеното служение. В качеството си на първосвещеник Аарон бил предобраз на Христос. Неговото свещенство било „сянка на небесните неща“ и имало за цел да насочи израилския народ към очакването на времето, когато ще се яви „друг свещеник“ „според чина на Мелхиседек“ (Евр. 6:20).
The eldest son of Amram and Jochebed, a daughter of Levi (Ex. 6:20). Some explain the name as meaning mountaineer, others mountain of strength, illuminator. He was born in Egypt three years before his brother Moses, and a number of years after his sister Miriam (2:1, 4; 7:7). He married Elisheba, the daughter of Amminadab of the house of Judah (6:23; 1 Chr. 2:10), by whom he had four sons, Nadab and Abihu, Eleazar and Ithamar. When the time for the deliverance of Isarael out of Egypt drew nigh, he was sent by God (Ex. 4:14, 27-30) to meet his long-absent brother, that he might co-operate with him in all that they were required to do in bringing about the Exodus. He was to be the “mouth” or “prophet” of Moses, i.e., was to speak for him, because he was a man of a ready utterance (7:1, 2, 9, 10, 19). He was faithful to his trust, and stood by Moses in all his interviews with Pharaoh.
When the ransomed tribes fought their first battle with Amalek in Rephidim, Moses stood on a hill overlooking the scene of the conflict with the rod of God in his outstretched hand. On this occasion he was attended by Aaron and Hur, his sister’s husband, who held up his wearied hands till Joshua and the chosen warriors of Israel gained the victory (17:8-13).
Afterwards, when encamped before Sinai, and when Moses at the command of God ascended the mount to receive the tables of the law, Aaron and his two sons, Nadab and Abihu, along with seventy of the elders of Israel, were permitted to accompany him part of the way, and to behold afar off the manifestation of the glory of Israel’s God (Ex. 19:24; 24:9-11). While Moses remained on the mountain with God, Aaron returned unto the people; and yielding through fear, or ignorance, or instability of character, to their clamour, made unto them a golden calf, and set it up as an object of worship (Ex. 32:4; Ps. 106:19). On the return of Moses to the camp, Aaron was sternly rebuked by him for the part he had acted in this matter; but he interceded for him before God, who forgave his sin (Deut. 9:20).
On the mount, Moses received instructions regarding the system of worship which was to be set up among the people; and in accordance therewith Aaron and his sons were consecrated to the priest’s office (Lev. 8; 9). Aaron, as high priest, held henceforth the prominent place appertaining to that office.
When Israel had reached Hazeroth, in “the wilderness of Paran,” Aaron joined with his sister Miriam in murmuring against Moses, “because of the Ethiopian woman whom he had married,” probably after the death of Zipporah. But the Lord vindicated his servant Moses, and punished Miriam with leprosy (Num. 12). Aaron acknowledged his own and his sister’s guilt, and at the intercession of Moses they were forgiven.
Twenty years after this, when the children of Israel were encamped in the wilderness of Paran, Korah, Dathan, and Abiram conspired against Aaron and his sons; but a fearful judgment from God fell upon them, and they were destroyed, and the next day thousands of the people also perished by a fierce pestilence, the ravages of which were only stayed by the interposition of Aaron (Num. 16). That there might be further evidence of the divine appointment of Aaron to the priestly office, the chiefs of the tribes were each required to bring to Moses a rod bearing on it the name of his tribe. And these, along with the rod of Aaron for the tribe of Levi, were laid up overnight in the tabernacle, and in the morning it was found that while the other rods remained unchanged, that of Aaron “for the house of Levi” budded, blossomed, and yielded almonds (Num. 17:1-10). This rod was afterwards preserved in the tabernacle (Heb. 9:4) as a memorial of the divine attestation of his appointment to the priesthood.
Aaron was implicated in the sin of his brother at Meribah (Num. 20:8-13), and on that account was not permitted to enter the Promised Land. When the tribes arrived at Mount Hor, “in the edge of the land of Edom,” at the command of God Moses led Aaron and his son Eleazar to the top of that mountain, in the sight of all the people. There he stripped Aaron of his priestly vestments, and put them upon Eleazar; and there Aaron died on the top of the mount, being 123 years old (Num. 20:23-29. Comp. Deut. 10:6; 32:50), and was “gathered unto his people.” The people, “even all the house of Israel,” mourned for him thirty days. Of Aaron’s sons two survived him, Eleazar, whose family held the high-priesthood till the time of Eli; and Ithamar, in whose family, beginning with Eli, the high-priesthood was held till the time of Solomon. Aaron’s other two sons had been struck dead (Lev. 10:1, 2) for the daring impiety of offering “strange fire” on the alter of incense.
The Arabs still show with veneration the traditionary site of Aaron’s grave on one of the two summits of Mount Hor, which is marked by a Mohammedan chapel. His name is mentioned in the Koran, and there are found in the writings of the rabbins many fabulous stories regarding him.
He was the first anointed priest. His descendants, “the house of Aaron,” constituted the priesthood in general. In the time of David they were very numerous (1 Chr. 12:27). The other branches of the tribe of Levi held subordinate positions in connection with the sacred office. Aaron was a type of Christ in his official character as the high priest. His priesthood was a “shadow of heavenly things,” and was intended to lead the people of Israel to look forward to the time when “another priest” would arise “after the order of Melchizedek” (Heb. 6:20).
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Aaron_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Aaron@Exo.4.14-Heb) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, aaron_1)