номадски народ, потомци на Исав, врагове на Израил машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Амалик – номадско племе, произлязло от Исав, което било постоянен враг на Израил.
Amalek, a nomadic tribe descended from Esau, who were persistent enemies of Israel.
Амалик е номадски народ, произлязъл от внука на Исав, Елифаз (Бит 36:12; 1 Лет 1:36). Амаликитяните обитавали пустинните области на Синайския полуостров и Негев. Те били първият народ, който нападнал Израил след Изхода, при Рефидим (Изх 17:8-16). Моисей, с помощта на Аарон и Ор, ходатайствал за Израил, докато Иисус Навин водел войската в битката. В резултат Бог обявил, че ще воюва с Амалик от поколение в поколение (Изх 17:16).
Амаликитяните, заедно с други врагове, продължили да тормозят Израил през периода на съдиите (Съд 3:13; 6:3,33; 7:12; 10:12). Саул, първият цар на Израил, получил заповед да унищожи напълно амаликитяните (1 Цар 15:2-3). Той обаче не се подчинил, като пощадил техния цар Агаг и част от добитъка (1 Цар 15:7-9). Това непокорство довело до отхвърлянето на Саул като цар от Бога (1 Цар 15:23; 28:18).
По време на царуването на Давид амаликитяните били сред враговете, които той победил (1 Цар 30:1-20; 2 Цар 8:12; 1 Лет 18:11). Последното споменаване на амаликитяните е в 1 Лет 4:43, където е записано, че някои от симеонците унищожили остатъка от амаликитяните по времето на Езекия.
Амаликитяните се споменават и в пророчески и поетични текстове като символ на враговете на Израил (Числ 24:20; Пс 83:7). Тяхната упорита враждебност към Израил и ролята им в разказите за Саул и Давид ги правят значими противници в библейската история на Израил.
Amalek was a nomadic people group descended from Esau's grandson, Eliphaz (Genesis 36:12; 1Ch.1.36). They inhabited the desert regions of the Sinai Peninsula and the Negev. The Amalekites were the first nation to attack Israel after the Exodus, at Rephidim (Exodus 17:8-16). Moses, with the help of Aaron and Hur, interceded for Israel while Joshua led the army in battle. As a result, God declared that He would be at war with Amalek from generation to generation (Exodus 17:16).
The Amalekites, along with other enemies, continued to harass Israel during the period of the judges (Judges 3:13; 6:3,33; 7:12; 10:12). Saul, Israel's first king, was commanded to completely destroy the Amalekites (1Sa.15.2-3). However, he disobeyed by sparing their king, Agag, and some of the livestock (1Sa.15.7-9). This act of disobedience led to God's rejection of Saul as king (1Sa.15.23; 28:18).
During David's reign, the Amalekites were among the enemies he defeated (1Sa.30.1-20; 2Sa.8.12; 1Ch.18.11). The last mention of the Amalekites is in 1Ch.4.43, which records that some of the Simeonites destroyed the remnant of the Amalekites during the time of Hezekiah.
The Amalekites are also mentioned in prophetic and poetic texts as symbols of Israel's enemies (Numbers 24:20; Psalm 83:7). Their persistent opposition to Israel and their role in the narratives of Saul and David make them significant adversaries in the biblical history of Israel.
Племе, което живеело в Камениста Арабия, между Мъртво море и Червено море. Те не били потомци на Амалик, сина на Елифаз, защото съществували още в дните на Авраам (Бит. 14:7). Вероятно били племе, преселило се от бреговете на Персийския залив и установило се в Арабия. „Те живееха в южната земя...от Евила, докато стигнеш до Сур“ (Числ. 13:29; 1 Цар. 15:7). Те били скотовъдци и поради това — номадски народ. Царете им носели наследственото име Агаг (Числ. 24:7; 1 Цар. 15:8). Опитали се да спрат израилтяните, когато те преминавали през земите им (Втор. 25:18), като ги нападнали при Рефидим (Изх. 17:8-13; срв. Втор. 25:17; 1 Цар. 15:2). По-късно нападнали израилтяните при Хорма (Числ. 14:45). След това четем за тях като съюзници на моавците (Съд. 3:13) и мадиамците (Съд. 6:3). Накрая Саул опустошил земите им и унищожил могъществото им (1 Цар. 14:48; 15:3), а Давид си върнал плячката от тях (1 Цар. 30:18-20). Във вавилонските надписи са наречени Sute, в египетските — Sittiu, а амарнските плочки ги включват под общото название Khabbati, или „грабители“.
A tribe that dwelt in Arabia Petraea, between the Dead Sea and the Red Sea. They were not the descendants of Amalek, the son of Eliphaz, for they existed in the days of Abraham (Gen. 14:7). They were probably a tribe that migrated from the shores of the Persian Gulf and settled in Arabia. “They dwelt in the land of the south...from Havilah until thou comest to Shur” (Num. 13:29; 1 Sam. 15:7). They were a pastoral, and hence a nomadic race. Their kings bore the hereditary name of Agag (Num. 24:7; 1 Sam. 15:8). They attempted to stop the Israelites when they marched through their territory (Deut. 25:18), attacking them at Rephidim (Ex. 17:8-13; comp. Deut. 25:17; 1 Sam. 15:2). They afterwards attacked the Israelites at Hormah (Num. 14:45). We read of them subsequently as in league with the Moabites (Judg. 3:13) and the Midianites (Judg. 6:3). Saul finally desolated their territory and destroyed their power (1 Sam. 14:48; 15:3), and David recovered booty from them (1 Sam. 30:18-20). In the Babylonian inscriptions they are called Sute, in those of Egypt Sittiu, and the Amarna tablets include them under the general name of Khabbati, or “plunderers.”
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, ab95484) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Amalek@Gen.14.7-Psa) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, amalek_53) · Wikidata (CC0 1.0, Q954599)