2 Царе 1 BG1940

¹След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена, Давид Саул Амалик Сиклаг

²на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони. Давид Саул

³И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах. Давид Яков

⁴И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан. Давид Саул Йонатан

⁵Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели? Давид Саул Йонатан

⁶И момъкът, който му съобщаваше <това> рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха. Саул планината Гелвуе планината Гелвуе

⁷И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

⁸И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм. Амалик

⁹Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.

¹⁰И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

¹¹Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така <направиха> и всичките мъже, които бяха с него. Давид

¹²И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч. Саул Яков Йонатан Бог

¹³А Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин. Давид Амалик

¹⁴И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник? Давид Саул Бог

¹⁵И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря. Давид

¹⁶И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник. Давид Саул Бог

¹⁷Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач; Давид Саул Йонатан

¹⁸(и заръча да научат юдейците <тая Песен на> лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): - Юда Яшар Яшар

¹⁹Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места <на полето> ти! Как паднаха силните. Яков

²⁰Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните. Аскалон Гат Филистимската земя

²¹Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви <доставяйки> първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, <като да> не е бил той помазан с миро. Саул планината Гелвуе Гелвуе

²²От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен. Саул Йонатан

²³Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете. Саул Йонатан

²⁴Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви. Саул Яков

²⁵Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на <полето> ти! Йонатан

²⁶Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените. Йонатан

²⁷Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!