един от дванадесетте съгледвачи (наречен Осия) от Ефрем (Числ 13:8), слуга на Моисей (Изх 17:9) машинен превод
Родословна линия: Бог › Адам › Сит › Енос › Каинан › Малелеил › Яред › Енох › Матусал › Ламех › Ной › Сим › Арфаксад › Каинан › Сала › Евер › Фалек › Рагав › Серух › Нахор › Тара › Авраам › Исаак › Яков › Йосиф › Ефрем › Берия › Ресеф › Тела › Тахан › Ладан › Амиуд › Елисама › Нун › Иисус Навин
Зареждане на препратките към книгите…
Пряко посочена · Възраст, пряко посочена в библейския текст.
The year of Joshua_1's birth is the year of the Exodus (2515) - his age at the time of the Exodus (42) = 2473
The year of Joshua_1's death is the year he was born (2473) + his age at death (110) = 2583
Eliezer Shulman's "The Sequence of Events in the Old Testament" (page 107) places Joshua's birth in the year 2406 AM by working backwards from Joshua's death 14 years (judging while the Tent of Meeting was in Shiloh), 14 years (conquering and apportioning the Land), 40 years (wandering in the wilderness) to the Exodus in 2448 AM when Joshua was 42 years old.
Абсолютните години са условни хронологични оценки. Библейският пасаж може да посочва възраст или събитие, но не установява сам по себе си година пр. Хр. Различните календарни системи са запазени отделно.
2473 → ≈ 1532 пр. Хр.
Birth_Joshua_1 · event_year_ahbibledata/BibleData-Event.csv · запис 11356fe7da59f6841027f0d6f352df2ad20c760c55a33e54b9bc9a858d69f0313222473 → ≈ 1532 пр. Хр.
Life_of_Joshua_1 · start_year_ahbibledata/BibleData-Epoch.csv · запис 414f02de1c5490609c7689370b98a87d3137be04910826655ca9047be58483dbc91489 → ≈ 1489 пр. Хр.
Birth_Joshua_1 · bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 11356fe7da59f6841027f0d6f352df2ad20c760c55a33e54b9bc9a858d69f0313222406 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Birth_Joshua_1 · shulman_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 11356fe7da59f6841027f0d6f352df2ad20c760c55a33e54b9bc9a858d69f031322-1521 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
joshua_1727 · birthYeartheographic/People.csv · запис 17152cb408cceefbaabf3fc23135b3b2da71ed0250f263c40c630e731531fb8387212583 → ≈ 1422 пр. Хр.
Death_Joshua_1 · event_year_ahbibledata/BibleData-Event.csv · запис 1484e1155dd0a524dc9e2cf4bdd53cfbca2d2239cca8f7dd932c1dbaf26c69603f52583 → ≈ 1422 пр. Хр.
Life_of_Joshua_1 · end_year_ahbibledata/BibleData-Epoch.csv · запис 414f02de1c5490609c7689370b98a87d3137be04910826655ca9047be58483dbc9biblical-age:Joshua_1 · derived_end_yeardatabase:person_age_evidence · запис 328334e8ff96ec123310a931e0639054d7b4497c9873c006bf7d4a81b1d0ad6a201379 → ≈ 1379 пр. Хр.
Death_Joshua_1 · bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 1484e1155dd0a524dc9e2cf4bdd53cfbca2d2239cca8f7dd932c1dbaf26c69603f52515 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Death_Joshua_1 · shulman_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 1484e1155dd0a524dc9e2cf4bdd53cfbca2d2239cca8f7dd932c1dbaf26c69603f52561 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Death_Joshua_1 · ussher_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 1484e1155dd0a524dc9e2cf4bdd53cfbca2d2239cca8f7dd932c1dbaf26c69603f51443 → ≈ 1443 пр. Хр.
Death_Joshua_1 · ussher_bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 1484e1155dd0a524dc9e2cf4bdd53cfbca2d2239cca8f7dd932c1dbaf26c69603f5-1424 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
joshua_1727 · deathYeartheographic/People.csv · запис 17152cb408cceefbaabf3fc23135b3b2da71ed0250f263c40c630e731531fb838721
Иисус, синът на Навин, бил помощник и наследник на Моисей, който въвел израилтяните в Обетованата земя.
Joshua, the son of Nun, was Moses' assistant and successor who led the Israelites into the Promised Land.
Иисус, синът на Нун, бил видна личност в Стария завет, който служел като помощник на Моисей и по-късно го наследил като водач на израилтяните. Той произхождал от Ефремовото племе (Числ 13:8) и първоначално се наричал Осия, но Моисей променил името му на Иисус (Числ 13:16). Иисус Навин бил един от дванадесетте съгледвачи, изпратени да разузнаят Ханаанската земя (Числ 13:8), и той и Халев били единствените, които се върнали с благоприятни сведения и насърчили народа да се уповава на Бога (Числ 14:6-9). В резултат на това Иисус Навин и Халев били единствените възрастни от своето поколение, на които било позволено да влязат в Обетованата земя (Числ 14:30, 38).
Преди смъртта на Моисей Бог определил Иисус Навин да го наследи като водач на Израил (Числ 27:18-23; Втор 31:7-8, 14, 23). След смъртта на Моисей Иисус Навин превел израилтяните през река Йордан и ги въвел в Ханаанската земя (Ис.Нав 1-4). Той ръководил завладяването на Йерихон (Ис.Нав 6), Гай (Ис.Нав 8) и множество други градове и области (Ис.Нав 10-12). Иисус Навин също предвождал израилтяните при подновяването на техния завет с Бога (Ис.Нав 8:30-35; 24:1-28).
Под ръководството на Иисус Навин Ханаанската земя била разделена между племената на Израил като тяхно наследство (Ис.Нав 13-21). В напреднала възраст Иисус Навин произнесъл прощално слово пред израилтяните, като ги насърчил да останат верни на Бога (Ис.Нав 23-24). Той починал на 110 години и бил погребан в своето наследствено владение в Тимнат-Сера (Ис.Нав 24:29-30; Съд 2:8-9).
Иисус Навин е запомнен като смел водач, верен Божи служител и ключова личност в историята на Израил, който въвел народа в Обетованата земя и помогнал за утвърждаването му като народ.
Joshua, the son of Nun, was a prominent figure in the Old Testament who served as Moses' assistant and later succeeded him as the leader of the Israelites. He was from the tribe of Ephraim (Num 13:8) and was originally named Hoshea, but Moses changed his name to Joshua (Num 13:16). Joshua was one of the twelve spies sent to explore the land of Canaan (Num 13:8), and he and Caleb were the only ones who brought back a positive report and encouraged the people to trust God (Num 14:6-9). As a result, Joshua and Caleb were the only adults from their generation permitted to enter the Promised Land (Num.14.30, 38).
Before Moses' death, God appointed Joshua to succeed him as the leader of Israel (Num 27:18-23; Deu.31.7-8, 14, 23). After Moses' death, Joshua led the Israelites across the Jordan River and into the land of Canaan (Joshua 1-4). He oversaw the conquest of Jericho (Joshua 6), Ai (Joshua 8), and numerous other cities and territories (Joshua 10-12). Joshua also led the Israelites in renewing their covenant with God (Jos.8.30-35; 24.1-28).
Under Joshua's leadership, the land of Canaan was divided among the tribes of Israel as their inheritance (Joshua 13-21). In his old age, Joshua gave a farewell address to the Israelites, encouraging them to remain faithful to God (Joshua 23-24). He died at the age of 110 and was buried in his inheritance at Timnath-serah (Jos 24:29-30; Jdg 2:8-9).
Joshua is remembered as a courageous leader, a faithful servant of God, and a key figure in Israel's history who led the people into the Promised Land and helped establish them as a nation.
Йехова е негова помощ или Йехова Спасителят. Синът на Нун, от Ефремовото племе, приемникът на Моисей като водач на Израил. Наречен е Jehoshua в Числ. 13:16 (A.V.) и Иисус в Деян 7:45 и Евр. 4:8 (R.V., Иисус Навин).
Той се родил в Египет и вероятно бил на възрастта на Халев, с когото обикновено е свързван. Участвал във всички събития на Изхода и заемал длъжността военачалник на израилската войска в голямото ѝ сражение срещу амаликитците в Рефидим (Изх. 17:8-16). Станал помощник, или служител, на Моисей и го придружил през част от пътя, когато той се изкачил на планината Синай, за да получи двете скрижали (Изх. 32:17). Бил също един от дванадесетте, които Моисей изпратил да разузнаят Ханаанската земя (Числ. 13:16, 17), и единствено той и Халев дали обнадеждаващи сведения. По Божие указание, преди смъртта си Моисей публично и тържествено облякъл Иисус Навин с власт над народа като свой приемник (Втор. 31:23). Народът бил разположен на стан в Ситим, когато той поел ръководството (Ис.Нав. 1:1); след като преминали Йордан, те се разположили на стан в Галгал, където, след като обрязал народа, той отпразнувал Пасхата и бил посетен от Вожда на Господното войнство, който му казал насърчителни думи (1:1-9).
Тогава започнали завоевателните войни, които Иисус Навин водил в продължение на много години и за които се разказва в книгата, носеща неговото име. Той покорил шест народа и тридесет и един царе (Ис.Нав. 11:18-23; 12:24). След като така подчинил ханаанците, Иисус Навин разделил земята между племената, а на самия него бил определен Тимнат-Сера в планината Ефрем като собствено наследствено владение.
След като завършил делото си, той починал на сто и десет години, двадесет и пет години след преминаването на Йордан. Бил погребан в собствения си град Тимнат-Сера (Ис.Нав. 24); и „светлината на Израил за известно време угаснала“.
Иисус Навин е разглеждан като предобраз на Христос (Евр. 4:8) в следните отношения: (1) по името, което е общо за двамата; (2) Иисус Навин въвежда народа във владение на Обетованата земя, както Исус въвежда Своя народ в небесния Ханаан; и (3) както Иисус Навин наследява Моисей, така Евангелието наследява Закона.
Характерът на Иисус Навин е добре очертан от Едершайм по следния начин:, „Роден като роб в Египет, той трябва да е бил на около четиридесет години по времето на Изхода. Като личен помощник на Моисей той повел Израил в първата решителна битка срещу Амалик (Изх. 17:9, 13), докато Моисей с молитва на вяра държал издигнат към небето дадения от Бога ‘жезъл’. Несъмнено именно по този повод името му било променено от Oshea, ‘помощ’, на Jehoshua, ‘Йехова е помощ’ (Числ. 13:16). И това име е ключът към неговия живот и дело. Както при въвеждането на народа в Ханаан, така и във войните му и при разпределянето на земята между племената, от чудесното преминаване на Йордан и превземането на Йерихон до последното му обръщение, той бил въплъщение на новото си име: ‘Йехова е помощ’. На това външно призвание съответствал и неговият характер. Той се отличава с единство на целта, прямота и решителност...Той си поставя цел и неотклонно я следва“ (Библейска история, iii. 103)
Jehovah is his help, or Jehovah the Saviour. The son of Nun, of the tribe of Ephraim, the successor of Moses as the leader of Israel. He is called Jehoshua in Num. 13:16 (A.V.), and Jesus in Acts 7:45 and Heb. 4:8 (R.V., Joshua).
He was born in Egypt, and was probably of the age of Caleb, with whom he is generally associated. He shared in all the events of the Exodus, and held the place of commander of the host of the Israelites at their great battle against the Amalekites in Rephidim (Ex. 17:8-16). He became Moses’ minister or servant, and accompanied him part of the way when he ascended Mount Sinai to receive the two tables (Ex. 32:17). He was also one of the twelve who were sent on by Moses to explore the land of Canaan (Num. 13:16, 17), and only he and Caleb gave an encouraging report. Under the direction of God, Moses, before his death, invested Joshua in a public and solemn manner with authority over the people as his successor (Deut. 31:23). The people were encamped at Shittim when he assumed the command (Josh. 1:1); and crossing the Jordan, they encamped at Gilgal, where, having circumcised the people, he kept the Passover, and was visited by the Captain of the Lord’s host, who spoke to him encouraging words (1:1-9).
Now began the wars of conquest which Joshua carried on for many years, the record of which is in the book which bears his name. Six nations and thirty-one kings were conquered by him (Josh. 11:18-23; 12:24). Having thus subdued the Canaanites, Joshua divided the land among the tribes, Timnath-serah in Mount Ephraim being assigned to himself as his own inheritance.
His work being done, he died, at the age of one hundred and ten years, twenty-five years after having crossed the Jordan. He was buried in his own city of Timnath-serah (Josh. 24); and “the light of Israel for the time faded away.”
Joshua has been regarded as a type of Christ (Heb. 4:8) in the following particulars: (1) In the name common to both; (2) Joshua brings the people into the possession of the Promised Land, as Jesus brings his people to the heavenly Canaan; and (3) as Joshua succeeded Moses, so the Gospel succeeds the Law.
The character of Joshua is thus well sketched by Edersheim:, “Born a slave in Egypt, he must have been about forty years old at the time of the Exodus. Attached to the person of Moses, he led Israel in the first decisive battle against Amalek (Ex. 17:9, 13), while Moses in the prayer of faith held up to heaven the God-given ‘rod.’ It was no doubt on that occasion that his name was changed from Oshea, ‘help,’ to Jehoshua, ‘Jehovah is help’ (Num. 13:16). And this name is the key to his life and work. Alike in bringing the people into Canaan, in his wars, and in the distribution of the land among the tribes, from the miraculous crossing of Jordan and taking of Jericho to his last address, he was the embodiment of his new name, ‘Jehovah is help.’ To this outward calling his character also corresponded. It is marked by singleness of purpose, directness, and decision...He sets an object before him, and unswervingly follows it” (Bible Hist., iii. 103)
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Joshua_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Joshua@Exo.17.9-Heb) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, joshua_1727)