Стан на израилтяните по време на Изхода машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Рефидим бил място, където израилтяните станували по време на пътуването си от Египет към Синай (Изх 17:1, 8; 19:2; Числ 33:14, 15).
Rephidim was a place where the Israelites camped during their journey from Egypt to Sinai (Exo. 17:1, 8; 19:2; Num. 33:14, 15).
Рефидим бил едно от местата, където израилтяните се разположили на стан по време на пътуването си от Египет към планината Синай. Той се намирал в пустинята Син, след като израилтяните напуснали пустинята Син и преди да стигнат до Синайската пустиня (Изх. 17:1; 19:2; Числ. 33:14, 15). В Рефидим народът се оплакал от липсата на вода и Моисей, следвайки Божиите указания, по чуден начин осигурил вода, като ударил една скала с жезъла си (Изх. 17:1-7). Амаликитците също нападнали израилтяните при Рефидим, но Израил, воден от Иисус Навин и подпомаган от застъпничеството на Моисей, ги победил (Изх. 17:8-16). Точното местоположение на Рефидим е неизвестно, но вероятно той се е намирал в централната част на Синайския полуостров.
Rephidim was one of the places where the Israelites camped during their journey from Egypt to Mount Sinai. It was located in the Wilderness of Sin, after the Israelites left the Wilderness of Sin and before they reached the Wilderness of Sinai (Exo. 17:1; 19:2; Num. 33:14, 15). At Rephidim, the people complained about the lack of water, and Moses, following God's instructions, miraculously provided water by striking a rock with his staff (Exo. 17:1-7). The Amalekites also attacked the Israelites at Rephidim, but Israel, led by Joshua and aided by Moses' intercession, defeated them (Exo. 17:8-16). The exact location of Rephidim is uncertain, but it was likely in the central part of the Sinai Peninsula.
Опори; един от становете на израилтяните, разположен във Вади Фейран, близо до мястото, където се съединява с Вади еш-Шейх. Тук не могла да се намери вода, която народът да пие, и в нетърпението си хората били готови да убият Моисей с камъни, сякаш той бил причината за бедствието им. По Божия заповед Моисей ударил „скалата в Хорив“ и от нея потекъл обилен поток, достатъчен за целия народ. След това амаликитците нападнали израилтяните, докато те станували тук, но били напълно разгромени (Изх 17:1, 8-16). Те били „първият от народите“, който воювал срещу Израил (Числ 24:20).
Като напуснали Рефидим, израилтяните навлезли в Синайската пустиня (Изх 19:1, 2; Числ 33:14, 15), вероятно преминавайки през двата прохода на Вади Солаф и Вади еш-Шейх, които се събират при входа на равнината ер-Раха, „Синайската пустиня“, дълга две мили и широка около половин миля.
Supports, one of the stations of the Israelites, situated in the Wady Feiran, near its junction with the Wady esh-Sheikh. Here no water could be found for the people to drink, and in their impatience they were ready to stone Moses, as if he were the cause of their distress. At the command of God Moses smote “the rock in Horeb,” and a copious stream flowed forth, enough for all the people. After this the Amalekites attacked the Israelites while they were here encamped, but they were utterly defeated (Ex. 17:1, 8-16). They were the “first of the nations” to make war against Israel (Num. 24:20).
Leaving Rephidim, the Israelites advanced into the wilderness of Sinai (Ex. 19:1, 2; Num. 33:14, 15), marching probably through the two passes of the Wady Solaf and the Wady esh-Sheikh, which converge at the entrance to the plain er-Rahah, the “desert of Sinai,” which is two miles long and about half a mile broad.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a05ebb7) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Rephidim@Exo.17.1-Num) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, rephidim_996)