от Петор в Месопотамия (Числ 22:5, Втор 23:4) машинен превод
Родословна линия: Веор › Валаам
Зареждане на препратките към книгите…
Валаам бил езически пророк, нает от Валак да прокълне Израил, но вместо това той го благословил.
Balaam was a pagan prophet hired by Balak to curse Israel, but he blessed them instead.
Валаам бил езически пророк от Петор, близо до река Ефрат (Числ 22:5). Валак, царят на Моав, го наел да прокълне израилтяните, когато те се приближавали към моавската територия (Числ 22:6). Въпреки първоначалната си съпротива Валаам се съгласил да тръгне с пратениците на Валак, след като Бог му позволил, но само при условие да говори онова, което Бог му каже (Числ 22:7-21). По пътя ослицата на Валаам видяла Ангела Господен и спасила Валаам от смърт (Числ 22:22-35). В три пророчески изречения Валаам благословил Израил, вместо да го прокълне (Числ 23-24). По-късно Валаам бил убит в битката на Израил срещу Мадиан (Числ 31:8). Той бил посъветвал мадианците да подмамят Израил към идолопоклонство и разврат (Числ 31:16; Откр 2:14). Историята на Валаам се помни като пример за Божията върховна власт (Втор 23:4-5; Ис.Нав 24:9-10; Неем 13:2; Мих 6:5) и като предупреждение срещу алчността и лъжеучението (2 Пет 2:15; Юда 1:11).
Balaam was a pagan prophet from Pethor near the Euphrates River (Num 22:5). Balak, king of Moab, hired him to curse the Israelites as they approached Moabite territory (Num 22:6). Despite initial resistance, Balaam agreed to go with Balak's messengers after God permitted him, but only to speak what God told him (Num 22:7-21). On the way, Balaam's donkey saw the Angel of the Lord and saved Balaam from being killed (Num 22:22-35). In three oracles, Balaam blessed Israel instead of cursing them (Numbers 23-24). Later, Balaam was killed in Israel's battle against Midian (Num 31:8). He had advised the Midianites to entice Israel into idolatry and immorality (Num 31:16; Rev 2:14). Balaam's story is remembered as an example of God's sovereignty (Deu 23:4-5; Jos 24:9-10; Neh 13:2; Mic 6:5) and as a warning against greed and false teaching (2Pe 2:15; Jud 1:11).
Господар на народа; според други тълкувания — чужденец или лакомник. Синът на Веор бил човек с известно положение сред мадианците (Числ. 31:8; срв. 16). Живеел в Петор (Втор. 23:4), в Месопотамия (Числ. 23:7). Очевидно е, че макар да живеел сред идолопоклонници, той имал известни познания за истинския Бог; и се ползвал с такава почит, че се смятало, че когото благослови, е благословен, а когото прокълне, е прокълнат. Когато израилтяните били разположени на стан в Моавските равнини, на изток от Йордан, край Йерихон, Валак изпратил да повикат Валаам „от Арам, от източните планини“, за да ги прокълне; но поради необикновената намеса на Бога той бил напълно неспособен да изпълни желанието на Валак, колкото и силно да искал да го стори. Апостол Петър се позовава (2 Пет. 2:15, 16) на това като на историческо събитие. В Мих 6:5 също се споменават отношенията между Валаам и Валак. Макар Валаам да не можел да прокълне Израил, той предложил начин, по който Божието негодувание да се стовари върху тях (Числ. 25). В битка между Израил и мадианците (вж. съответната статия) Валаам бил убит, докато се сражавал на страната на Валак (Числ. 31:8).
За „учението на Валаам“ се говори в Откр. 2:14, като се намеква за факта, че чрез наставленията на Валаам Валак научил как израилтяните могат да бъдат въвлечени в грях. Валаам бил принуден да изрече пророчества за бъдещето на Израил, отличаващи се с удивително величие и красота на изказа (Числ. 24:5-9, 17).
Lord of the people; foreigner or glutton, as interpreted by others, the son of Beor, was a man of some rank among the Midianites (Num. 31:8; comp. 16). He resided at Pethor (Deut. 23:4), in Mesopotamia (Num. 23:7). It is evident that though dwelling among idolaters he had some knowledge of the true God; and was held in such reputation that it was supposed that he whom he blessed was blessed, and he whom he cursed was cursed. When the Israelites were encamped on the plains of Moab, on the east of Jordan, by Jericho, Balak sent for Balaam “from Aram, out of the mountains of the east,” to curse them; but by the remarkable interposition of God he was utterly unable to fulfil Balak’s wish, however desirous he was to do so. The apostle Peter refers (2 Pet. 2:15, 16) to this as an historical event. In Micah 6:5 reference also is made to the relations between Balaam and Balak. Though Balaam could not curse Israel, yet he suggested a mode by which the divine displeasure might be caused to descend upon them (Num. 25). In a battle between Israel and the Midianites (q.v.) Balaam was slain while fighting on the side of Balak (Num. 31:8).
The “doctrine of Balaam” is spoken of in Rev. 2:14, in allusion to the fact that it was through the teaching of Balaam that Balak learned the way by which the Israelites might be led into sin. Balaam was constrained to utter prophecies regarding the future of Israel of wonderful magnificence and beauty of expression (Num. 24:5-9, 17).
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Balaam_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Balaam@Num.22.5-Rev) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, balaam_593)