потомци на Исав; враждебен народ на югоизток от Израил машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Едом – народ, произлязъл от Исав, който често бил в конфликт с Израил.
Edom, a nation descended from Esau that was often in conflict with Israel.
Едом бил държава, разположена югоизточно от Израил, в областта, която днес е Южна Йордания. Едомците били потомци на Исав, брата близнак на Израил (или „Яков“) (Израил). Името Едом означава „червен“ и се отнася до това, че Исав се родил червен и продал първородството си за червено вариво.
През цялата си история Едом и Израил имали бурни отношения. По време на изхода от Египет Едом отказал да позволи на израилтяните да преминат през неговата територия. По-късно Едом бил победен от цар Саул и подчинен при цар Давид. През следващите години обаче едомците се разбунтували и успели да извоюват независимостта си от Юда.
Пророците Исаия, Еремия, Езекиил, Амос и Авдия пророкували срещу Едом заради неговата надменност и заради безучастието му, когато Вавилон нахлул в Юда. Едом помогнал на вавилонците да разграбят Йерусалим и изразил радост от разрушаването му. Затова пророците обявили, че Едом ще изпита Божия гняв и ще бъде напълно унищожен.
Edom was a nation located southeast of Israel, in the area that is now southern Jordan. The Edomites were descendants of Esau, the twin brother of Israel (or 'Jacob') (Israel). The name Edom means "red", referring to Esau being born red and selling his birthright for red stew.
Edom and Israel had a tumultuous relationship throughout their history. During the Exodus, Edom refused to let the Israelites pass through their territory. Edom was later defeated by King Saul and subjugated under King David. However, they rebelled in later years and were able to establish their independence from Judah.
The prophets Isaiah, Jeremiah, Ezekiel, Amos and Obadiah all prophesied against Edom for its arrogance and for standing by when Judah was invaded by Babylon. Edom helped the Babylonians loot Jerusalem and expressed joy over its destruction. As a result, the prophets declared that Edom would face God's wrath and be completely destroyed.
Идумея (Ис. 34:5, 6; Езек. 35:15). „Едомската област“ (Бит. 32:3), „Едомската земя“ (Бит. 36:16), била планинска (Авд 1:8, 9, 19, 21). Наричала се земята, или „планината Сиир“ — скалистите възвишения от източната страна на Арава. Простирала се от северния край на залива Акаба, Еланитския залив, до южния край на Мъртво море (3 Цар 9:26) и включвала, наред с други градове, изсечената в скалите Села (вж. съответната статия), обикновено известна с гръцкото име Петра (4 Цар 14:7). Това е дива и труднопроходима област, прорязана от плодородни долини. Древната ѝ столица била Восора (Ис. 63:1). Първите обитатели на земята били хорейците. Те били унищожени от едомците (Втор. 2:12), между които и царете на Израил и Юда често избухвали войни (4 Цар 8:20; 2 Лет. 28:17).
По време на Изхода те грубо отказали да позволят на израилтяните да преминат през земята им (Числ. 20:14-21) и оттогава насетне неизменно се отнасяли враждебно към тях. Били покорени от Давид (2 Цар 8:14; срв. 3 Цар 9:26), а по-късно и от Амасия (2 Лет. 25:11, 12). Но отново възстановили независимостта си и в по-късни години, по време на упадъка на юдейското царство (4 Цар 16:6; R.V., бележка в полето: „едомци“), воювали срещу Израил. Застанали на страната на халдейците, когато Навуходоносор превзел Йерусалим, а след това нахлули в южната част на Палестина чак до Хеврон и я завладели. Накрая обаче Едом попаднал под властта на все по-могъщите халдейци (Ер. 27:3, 6).
Има много пророчества за Едом (Ис. 34:5, 6; Ер. 49:7-18; Езек. 25:13; 35:1-15; Йоил 3:19; Ам 1:11; Авд; Мал. 1:3, 4), които са се изпълнили по забележителен начин. Сегашното запустяло състояние на тази земя е трайно свидетелство за боговдъхновеността на тези пророчества. След като съществували като народ повече от хиляда и седемстотин години, едомците напълно изчезнали и дори езикът им е забравен завинаги. В Петра, „където царете държали двора си и където се събирали знатните, не живее никой човек; тя е отредена по жребий на птици, зверове и влечуги“.
Едомците били семити, близки по кръв и език до израилтяните. Те отнели планината Сиир от хорейците, макар от Бит. 36 да е ясно, че впоследствие се смесили чрез бракове с покореното население. Едомски племена се заселили и в южната част на Юда, например кенезейците (Бит. 36:11), към които принадлежали Халев и Готониил (Ис.Нав. 15:17). Южната част на Едом била известна като Теман.
Idumea (Isa. 34:5, 6; Ezek. 35:15). “The field of Edom” (Gen. 32:3), “the land of Edom” (Gen. 36:16), was mountainous (Obad. 1:8, 9, 19, 21). It was called the land, or “the mountain of Seir,” the rough hills on the east side of the Arabah. It extended from the head of the Gulf of Akabah, the Elanitic gulf, to the foot of the Dead Sea (1 Kings 9:26), and contained, among other cities, the rock-hewn Sela (q.v.), generally known by the Greek name Petra (2 Kings 14:7). It is a wild and rugged region, traversed by fruitful valleys. Its old capital was Bozrah (Isa. 63:1). The early inhabitants of the land were Horites. They were destroyed by the Edomites (Deut. 2:12), between whom and the kings of Israel and Judah there was frequent war (2 Kings 8:20; 2 Chr. 28:17).
At the time of the Exodus they churlishly refused permission to the Israelites to pass through their land (Num. 20:14-21), and ever afterwards maintained an attitude of hostility toward them. They were conquered by David (2 Sam. 8:14; comp. 1 Kings 9:26), and afterwards by Amaziah (2 Chr. 25:11, 12). But they regained again their independence, and in later years, during the decline of the Jewish kingdom (2 Kings 16:6; R.V. marg., “Edomites”), made war against Israel. They took part with the Chaldeans when Nebuchadnezzar captured Jerusalem, and afterwards they invaded and held possession of the south of Palestine as far as Hebron. At length, however, Edom fell under the growing Chaldean power (Jer. 27:3, 6).
There are many prophecies concerning Edom (Isa. 34:5, 6; Jer. 49:7-18; Ezek. 25:13; 35:1-15; Joel 3:19; Amos 1:11; Obad.; Mal. 1:3, 4) which have been remarkably fulfilled. The present desolate condition of that land is a standing testimony to the inspiration of these prophecies. After an existence as a people for above seventeen hundred years, they have utterly disappeared, and their language even is forgotten for ever. In Petra, “where kings kept their court, and where nobles assembled, there no man dwells; it is given by lot to birds, and beasts, and reptiles.”
The Edomites were Semites, closely related in blood and in language to the Israelites. They dispossessed the Horites of Mount Seir; though it is clear, from Gen. 36, that they afterwards intermarried with the conquered population. Edomite tribes settled also in the south of Judah, like the Kenizzites (Gen. 36:11), to whom Caleb and Othniel belonged (Josh. 15:17). The southern part of Edom was known as Teman.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a2735ff) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Edom@Gen.32.3-Mal) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, edom_357)