Народ, произлязъл от Авраам; угнетяваше Израил по времето на съдиите машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Мадиам – народ, произлязъл от Авраам чрез Хетура (Бит 25:2), който потискал Израил по времето на съдиите (Съд 6-8) и по-късно бил победен от Гедеон (Съд 7-8).
Midian, a nation descended from Abraham through Keturah (Genesis 25:2), which oppressed Israel during the time of the judges (Judges 6-8) and was later defeated by Gideon (Judges 7-8).
Мадиам е народ, произлязъл от Авраам чрез жена му Хетура (Бит 25:2). Мадиамците живеели в пустинните области на Арабския полуостров, особено в района на изток от залива Акаба. Моисей избягал в Мадиам, след като убил един египтянин, и се оженил за Сепфора, дъщерята на мадиамския свещеник Йотор (Изх 2:15-22). По-късно Йотор посетил Моисей и му дал мъдър съвет (Изх 18:1-27).
По времето на съдиите мадиамците заедно с амаличаните и други източни народи потискали Израил в продължение на седем години (Съд 6:1-6). Бог издигнал Гедеон, за да избави Израил от мадиамците (Съд 6:11-24). Гедеон с малка войска от 300 мъже разбил мадиамците и съюзниците им, които били „многобройни като скакалци“ (Съд 7-8).
Мадиамците били замесени в случката при Фегор, където израилски мъже били подмамени към блудство и идолопоклонство (Числ 25:1-18). Вследствие на това Бог заповядал на Моисей да отмъсти на мадиамците (Числ 25:17-18; 31:1-54).
В по-късната библейска история мадиамците се споменават като търговци, които купили Йосиф от братята му и го продали в робство в Египет (Бит 37:28, 36). Пророк Исаия говори за поражението на Мадиам като символ на Божията сила да избавя народа Си (Ис 9:4; 10:26). Мадиамците се споменават и в родословието на Едом (Бит 36:35; 1 Лет 1:46), както и в един псалом, който призовава Божия съд над враговете на Израил (Пс 83:9).
Midian was a nation descended from Abraham through his wife Keturah (Genesis 25:2). The Midianites lived in the desert regions of the Arabian Peninsula, particularly in the area east of the Gulf of Aqaba. Moses fled to Midian after killing an Egyptian and married Zipporah, the daughter of Jethro, a Midianite priest (Exodus 2:15-22). Jethro later visited Moses and offered him wise counsel (Exodus 18:1-27).
During the time of the judges, the Midianites, along with the Amalekites and other eastern peoples, oppressed Israel for seven years (Judges 6:1-6). God raised up Gideon to deliver Israel from the Midianites (Judges 6:11-24). Gideon, with a small army of 300 men, defeated the Midianites and their allies, who were "as numerous as locusts" (Judges 7-8).
The Midianites were involved in the incident at Peor, where Israelite men were enticed into sexual immorality and idolatry (Numbers 25:1-18). As a result, God commanded Moses to take vengeance on the Midianites (Numbers 25:17-18; 31:1-54).
In later biblical history, the Midianites are mentioned as traders who bought Joseph from his brothers and sold him into slavery in Egypt (Genesis 37:28, 36). The prophet Isaiah refers to the defeat of Midian as a symbol of God's power to deliver his people (Isaiah 9:4; 10:26). The Midianites are also mentioned in the genealogy of Edom (Genesis 36:35; 1Ch.1.46) and in a psalm calling for God's judgment on Israel's enemies (Psalm 83:9).
Арабско племе, произлязло от Мадиан. Неговите представители обитавали главно пустинята северно от Арабския полуостров. Синайският полуостров служел за пасище на стадата им. Те на практика били владетелите на Арабия, тъй като били господстващото племе. Подобно на всички араби, те били номадски народ. Още отрано започнали да се занимават с търговия. Именно на един от техните кервани бил продаден Йосиф (Бит. 37:28, 36). Следващото споменаване на тях е във връзка с бягството на Моисей от Египет (Изх. 2:15-21). Тук, в Мадиан, Моисей станал слуга, а впоследствие и зет на свещеника Рагуил, или Йотор. След Изхода мадиамците били приятелски настроени към израилтяните, докато те преминавали само през отдалечените им пасища западно от Арава; но когато, след като заобиколили южния край на Едом, навлезли в същинската земя на Мадиан, мадиамците се присъединили към моавския цар Валак в заговор срещу тях (Числ. 22:4-7). Валаам, който бил повикан, за да прокълне Израил, напълно се провалил в това и бил отпратен от моавския цар; въпреки това той продължил да се задържа сред мадиамците и ги подтикнал да влязат в общуване с израилтяните, така че да ги въвлекат в разпътните оргии, свързани с поклонението на Ваал-Фегор. Този коварен съвет постигнал целта си. Израилтяните участвали в езическия празник и така действително навлекли върху себе си проклятие. Тяхното отстъпничество им донесло сурово наказание. Сред тях избухнала епидемия и загинали повече от двадесет и четири хиляди души от народа (Числ. 25:9). Но и мадиамците нямало да останат ненаказани. Срещу тях било провъзгласено страшно възмездие. По хиляда воини от всяко племе, под предводителството на Финеес, излезли на бой срещу тях. Мадиамците били напълно разгромени. Градовете им били погълнати от огън, петима от царете им били убити и целият народ бил унищожен (Ис.Нав. 13:21, 22). Валаам също загинал от меч, като получил „заплатата на своята неправда“ (Числ. 31:8; 2 Пет. 2:15). Цялата страна източно от Йордан, вече завладяна от израилтяните (вж. СИХОН; ОГ), била поделена между двете племена Рувим и Гад и половината от Манасиевото племе.
Около двеста и петдесет години след това мадиамците възстановили предишното си могъщество и в съюз с амаликитците и „синовете на изтока“ воювали срещу старите си врагове, израилтяните, които в продължение на седем години потискали и държали в подчинение. Накрая били нападнати от Гедеон в онази незабравима битка в голямата Ездрелонска равнина и напълно унищожени (Съд. 6:1-гл. 7). Впоследствие често се правят позовавания на тази велика победа (Пс. 83:10, 12; Ис. 9:4; 10:6). Оттогава те напълно изчезват от страниците както на свещената, така и на светската история.
An Arabian tribe descended from Midian. They inhabited principally the desert north of the peninsula of Arabia. The peninsula of Sinai was the pasture-ground for their flocks. They were virtually the rulers of Arabia, being the dominant tribe. Like all Arabians, they were a nomad people. They early engaged in commercial pursuits. It was to one of their caravans that Joseph was sold (Gen. 37:28, 36). The next notice of them is in connection with Moses’ flight from Egypt (Ex. 2:15-21). Here in Midian Moses became the servant and afterwards the son-in-law of Reuel or Jethro, the priest. After the Exodus, the Midianites were friendly to the Israelites so long as they traversed only their outlying pasture-ground on the west of the Arabah; but when, having passed the southern end of Edom, they entered into the land of Midian proper, they joined with Balak, the king of Moab, in a conspiracy against them (Num. 22:4-7). Balaam, who had been sent for to curse Israel, having utterly failed to do so, was dismissed by the king of Moab; nevertheless he still tarried among the Midianites, and induced them to enter into correspondence with the Israelites, so as to bring them into association with them in the licentious orgies connected with the worship of Baal-Peor. This crafty counsel prevailed. The Israelites took part in the heathen festival, and so brought upon themselves a curse indeed. Their apostasy brought upon them a severe punishment. A plague broke out amongst them, and more than twenty-four thousand of the people perished (Num. 25:9). But the Midianites were not to be left unpunished. A terrible vengeance was denounced against them. A thousand warriors from each tribe, under the leadership of Phinehas, went forth against them. The Midianites were utterly routed. Their cities were consumed by fire, five of their kings were put to death, and the whole nation was destroyed (Josh. 13:21, 22). Balaam also perished by the sword, receiving the “wages of his unrighteousness” (Num. 31:8; 2 Pet. 2:15). The whole of the country on the east of Jordan, now conquered by the Israelites (see SIHON; OG), was divided between the two tribes of Reuben and Gad and the half tribe of Manasseh.
Some two hundred and fifty years after this the Midianites had regained their ancient power, and in confederation with the Amalekites and the “children of the east” they made war against their old enemies the Israelites, whom for seven years they oppressed and held in subjection. They were at length assailed by Gideon in that ever-memorable battle in the great plain of Esdraelon, and utterly destroyed (Judg. 6:1-ch. 7). Frequent allusions are afterwards made to this great victory (Ps. 83:10, 12; Isa. 9:4; 10:6). They now wholly pass away from the page of history both sacred and profane.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, acc6d8e) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Midian@Gen.36.35-Act) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, midian_796)