Плачът на Еремия 4 BG1940

¹Как почерня златото! измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.

²Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка! Йерусалим Сион

³Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; <А> дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

⁴<Защото> езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

⁵Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.

⁶Защото <наказанието> <за> беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от <наказанието за> греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали <човешки> ръце. Содом

⁷Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

⁸<А сега> лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

⁹По-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.

¹⁰Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

¹¹Господ извърши <възнамереното от Него> <в> яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му. Бог Йерусалим Сион

¹²Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти. Йерусалим

¹³<А това стана> поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

¹⁴Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.

¹⁵Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте <до нас>; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече <с нас>.

¹⁶Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха. Бог

¹⁷И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

¹⁸Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

¹⁹Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

²⁰Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями. Бог

²¹Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! <Обаче> и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш. Исав Едом Уц

²²Свърши се <наказанието за> беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти. Исав Йерусалим Сион Едом