Псалми 137 BG1940

¹(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона; Вавилон Йерусалим Сион

²На върбите всред него Окачихме арфите си.

³Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни. Йерусалим Сион

⁴Как да пеем песента Господна В чужда земя? Бог

⁵Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!> Йерусалим

⁶Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие. Йерусалим

⁷Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му! Бог Исав Вавилон Йерусалим Едом

⁸Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам! Вавилон

⁹Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!