Гръцката форма на BABEL; семитската форма е Babilu, което означава „Портата на Бога“. В асирийските плочки името означава „Градът на разпръсването на племената“. Списъкът на неговите царе, засвидетелстван върху древни паметници, достига назад до 2300 г. пр. Хр. и включва Khammurabi, или Амрафел (вж. съответната статия), съвременник на Авраам. Градът бил разположен на Ефрат, на около 200 мили нагоре по течението от сливането му с Хидекел; реката преминавала през средата на града и го разделяла на две почти равни части. Еламците нахлули в Халдея (т.е. Долна Месопотамия, или Сеннаар, и Горна Месопотамия, или Акад, вече обединени в едно) и я държали в подчинение. Най-сетне Khammu-rabi я освободил от чуждото иго и основал новата Халдейска империя (вж. съответната статия), като направил Вавилон столица на обединеното царство. Този град постепенно нараствал по площ и величие, но с течение на времето попаднал под властта на Асирия. При падането на Ниневия (606 г. пр. Хр.) той отхвърлил асирийското иго и станал столица на разрастващата се Вавилонска империя. При Навуходоносор се превърнал в един от най-великолепните градове на древния свят.
След като преминал през различни превратности, градът бил завладян от Кир, „цар на Елам“, през 538 г. пр. Хр.; той издал указ, който разрешавал на юдеите да се завърнат в собствената си земя (Езд 1). Тогава градът престанал да бъде столица на империя. Отново и отново в него нахлували вражески армии, докато всички негови жители били прогонени от домовете си и градът напълно запустял, като дори местоположението му било забравено от хората.
На западния бряг на Ефрат, на около 50 мили южно от Багдад, се намират редица изкуствени възвишения, заемащи огромна площ. Това са развалините на някога прочутия и горд град. Сред тези развалини се открояват главно: (1) Голямото възвишение, което арабите наричат Babil. Вероятно това бил прочутият храм на Белус, представляващ пирамида с височина около 480 фута. (2) Kasr (т.е. „дворецът“). Това бил големият дворец на Навуходоносор. Той има почти квадратна форма, като всяка от страните му е дълга около 700 фута. Малкият град Hillah, близо до мястото на Вавилон, е построен почти изцяло от тухли, взети само от това възвишение. (3) Високо възвишение, на чийто връх се намира съвременна гробница, наречена Amran ibn-Ali. Вероятно това е най-древната част от останките на града и представлява развалините на прочутите висящи градини или може би на някой царски дворец. Пълното запустяване на града, наричан някога „Славата на царствата“ (Ис. 13:19), било предсказано от пророците (Ис. 13:4-22; Ер. 25:12; 50:2, 3; Дан. 2:31-38).
Вавилон, споменат в 1 Пет. 5:13, не е Рим, както някои са смятали, а действителният град Вавилон, в който живеели много юдеи по времето, когато Симон Петър пишел.
В Откр. 14:8; 16:19; 17:5; и 18:2 се предполага, че „Вавилон“ означава Рим, разглеждан не като езически, а като продължение на древната власт в папската ѝ форма. Езическият и папският Рим се разглеждат като една власт. „Вавилон в буквалния смисъл бил основоположник и поддръжник на тиранията и идолопоклонството...Този град и цялата му империя били завладени от персите под предводителството на Кир; персите били покорени от македонците, а македонците — от римляните; така Рим наследил властта на древния Вавилон. И неговият обичай бил да възприема поклонението пред лъжливите божества, които бил покорил; така чрез собствените си действия той станал наследник и приемник на цялото вавилонско идолопоклонство и на всичко, внесено в него от непосредствените приемници на Вавилон, а следователно и на цялото идолопоклонство на земята.“ Рим, или „мистичният Вавилон“, е „онзи велик град, който царува над земните царе“ (17:18).
Покажи английския оригинал
The Greek form of BABEL; Semitic form Babilu, meaning “The Gate of God.” In the Assyrian tablets it means “The city of the dispersion of the tribes.” The monumental list of its kings reaches back to B.C. 2300, and includes Khammurabi, or Amraphel (q.v.), the contemporary of Abraham. It stood on the Euphrates, about 200 miles above its junction with the Tigris, which flowed through its midst and divided it into two almost equal parts. The Elamites invaded Chaldea (i.e., Lower Mesopotamia, or Shinar, and Upper Mesopotamia, or Accad, now combined into one) and held it in subjection. At length Khammu-rabi delivered it from the foreign yoke, and founded the new empire of Chaldea (q.v.), making Babylon the capital of the united kingdom. This city gradually grew in extent and grandeur, but in process of time it became subject to Assyria. On the fall of Nineveh (B.C. 606) it threw off the Assyrian yoke, and became the capital of the growing Babylonian empire. Under Nebuchadnezzar it became one of the most splendid cities of the ancient world.
After passing through various vicissitudes the city was occupied by Cyrus, “king of Elam,” B.C. 538, who issued a decree permitting the Jews to return to their own land (Ezra 1). It then ceased to be the capital of an empire. It was again and again visited by hostile armies, till its inhabitants were all driven from their homes, and the city became a complete desolation, its very site being forgotten from among men.
On the west bank of the Euphrates, about 50 miles south of Bagdad, there is found a series of artificial mounds of vast extent. These are the ruins of this once famous proud city. These ruins are principally (1) the great mound called Babil by the Arabs. This was probably the noted Temple of Belus, which was a pyramid about 480 feet high. (2) The Kasr (i.e., “the palace”). This was the great palace of Nebuchadnezzar. It is almost a square, each side of which is about 700 feet long. The little town of Hillah, near the site of Babylon, is built almost wholly of bricks taken from this single mound. (3) A lofty mound, on the summit of which stands a modern tomb called Amran ibn-Ali. This is probably the most ancient portion of the remains of the city, and represents the ruins of the famous hanging-gardens, or perhaps of some royal palace. The utter desolation of the city once called “The glory of kingdoms” (Isa. 13:19) was foretold by the prophets (Isa. 13:4-22; Jer. 25:12; 50:2, 3; Dan. 2:31-38).
The Babylon mentioned in 1 Pet. 5:13 was not Rome, as some have thought, but the literal city of Babylon, which was inhabited by many Jews at the time Peter wrote.
In Rev. 14:8; 16:19; 17:5; and 18:2, “Babylon” is supposed to mean Rome, not considered as pagan, but as the prolongation of the ancient power in the papal form. Rome, pagan and papal, is regarded as one power. “The literal Babylon was the beginner and supporter of tyranny and idolatry...This city and its whole empire were taken by the Persians under Cyrus; the Persians were subdued by the Macedonians, and the Macedonians by the Romans; so that Rome succeeded to the power of old Babylon. And it was her method to adopt the worship of the false deities she had conquered; so that by her own act she became the heiress and successor of all the Babylonian idolatry, and of all that was introduced into it by the immediate successors of Babylon, and consequently of all the idolatry of the earth.” Rome, or “mystical Babylon,” is “that great city which reigneth over the kings of the earth” (17:18).
