царят на Вавилон, син на Навуходоносор (Дан 5:1) машинен превод
Родословна линия: Навуходоносор › Валтасар
Зареждане на препратките към книгите…
Валтасар, последният владетел на Вавилон, е споменат в книгата Даниил като син на Навуходоносор (макар исторически да е известен като син на Набонид).
Belshazzar, the last Emperor of Babylon, is mentioned in the book of Daniel as the son of Nebuchadnezzar (though historically known as the son of Nabonidus).
Валтасар е видна личност в книгата на Даниил, спомената в глави 5, 7 и 8. Той е представен като цар на Вавилон и син на Навуходоносор (Дан 5:1, 22), макар че историческите сведения го определят като син на Набонид, последния цар на Нововавилонската империя. Валтасар е известен с устройването на голямо пиршество, по време на което той и неговите велможи пиели от свещените съдове, взети от храма в Йерусалим (Дан 5:1-4). По време на това пиршество се появила загадъчна ръка и написала на стената послание, което само Даниил можел да разтълкува (Дан 5:5-28). Посланието предсказвало края на Валтасаровото царство и още същата нощ Валтасар бил убит, а мидиецът Дарий поел властта над царството (Дан 5:30-31). Валтасар се споменава и във виденията на Даниил (Дан 7:1; 8:1), като това осигурява исторически контекст за пророческите откровения. Царуването на Валтасар и внезапното му падение служат като силно напомняне за Божието върховенство над земните царства и за последиците от пренебрегването на Божията власт.
Belshazzar is a prominent figure in the book of Daniel, mentioned in chapters 5, 7, and 8. He is introduced as the king of Babylon and the son of Nebuchadnezzar (Dan.5.1, 22), although historical records identify him as the son of Nabonidus, the last king of the Neo-Babylonian Empire. Belshazzar is known for holding a great feast, during which he and his nobles drank from the sacred vessels taken from the temple in Jerusalem (Dan 5:1-4). During this feast, a mysterious hand appeared and wrote a message on the wall, which only Daniel could interpret (Dan 5:5-28). The message foretold the end of Belshazzar's kingdom, and that very night, Belshazzar was slain, and Darius the Mede took over the kingdom (Dan 5:30-31). Belshazzar is also mentioned in Daniel's visions (Dan.7.1; 8.1), providing a historical context for the prophetic revelations. Belshazzar's reign and his sudden downfall serve as a powerful reminder of God's sovereignty over earthly kingdoms and the consequences of disregarding God's authority.
Нека Бел закриля царя! Последният от вавилонските царе (Дан. 5:1). Той бил син на Набонид и Нитокрида, която била дъщеря на Навуходоносор и вдовица на Нергал-Шарецер. Още млад той устроил голям пир за хиляда свои велможи и когато се разгорещил от виното, изпратил да донесат свещените съдове, които неговият „баща“ (Дан. 5:2), или дядо, Навуходоносор бил отнесъл от храма в Йерусалим, и той и князете му пили от тях. Посред безумното им пируване царят видял ръка, която изписвала на стената известието за Божия съд, постигнал го същата нощ. По настояване на царицата (тоест майка му) бил доведен Даниил, който разтълкувал написаното. Същата нощ царството на халдейците престанало да съществува и царят бил убит (Дан. 5:30).
Отсъствието на името на Валтасар върху паметниците дълго време се смятало за аргумент срещу автентичността на книгата на Даниил. През 1854 г. сър Хенри Роулинсън открил надпис на Набонид, в който се споменавал най-големият му син. Съвсем наскоро обаче склонът на едно дере, подкопан от проливни дъждове, се свлякъл в Хила, предградие на Вавилон. Открити били редица огромни, грубо изработени глинени съдове. Те били пълни с плочки — разписки и договори на фирма на вавилонски банкери, които показвали, че Валтасар имал двор със секретари и управители. Една била датирана от третата година на цар Мардук-сар-узур. Тъй като Мардук-сар-узар било друго име на Ваал, било установено, че този Мардук-сар-узур е Валтасар от Писанието. В една от тези плочки с договори, датирана през юли след поражението на войската на Набонид, го виждаме да плаща десятъци за сестра си на храма на бога на слънцето в Сипара.
Bel protect the king!, the last of the kings of Babylon (Dan. 5:1). He was the son of Nabonidus by Nitocris, who was the daughter of Nebuchadnezzar and the widow of Nergal-sharezer. When still young he made a great feast to a thousand of his lords, and when heated with wine sent for the sacred vessels his “father” (Dan. 5:2), or grandfather, Nebuchadnezzar had carried away from the temple in Jerusalem, and he and his princes drank out of them. In the midst of their mad revelry a hand was seen by the king tracing on the wall the announcement of God’s judgment, which that night fell upon him. At the instance of the queen (i.e., his mother) Daniel was brought in, and he interpreted the writing. That night the kingdom of the Chaldeans came to an end, and the king was slain (Dan. 5:30).
The absence of the name of Belshazzar on the monuments was long regarded as an argument against the genuineness of the Book of Daniel. In 1854 Sir Henry Rawlinson found an inscription of Nabonidus which referred to his eldest son. Quite recently, however, the side of a ravine undermined by heavy rains fell at Hillah, a suburb of Babylon. A number of huge, coarse earthenware vases were laid bare. These were filled with tablets, the receipts and contracts of a firm of Babylonian bankers, which showed that Belshazzar had a household, with secretaries and stewards. One was dated in the third year of the king Marduk-sar-uzur. As Marduk-sar-uzar was another name for Baal, this Marduk-sar-uzur was found to be the Belshazzar of Scripture. In one of these contract tablets, dated in the July after the defeat of the army of Nabonidus, we find him paying tithes for his sister to the temple of the sun-god at Sippara.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Belshazzar_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Belshazzar@Dan.5.1-) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, belshazzar_437)