Цар на Вавилон (4 Цар 23:37) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Навуходоносор II бил могъщият император на Вавилон, който разрушил Йерусалим и отвел юдеите в изгнание.
Nebuchadnezzar II was the powerful Emperor of Babylon who destroyed Jerusalem and exiled the Jews.
Навуходоносор II е император на Нововавилонската империя от 605 до 562 г. пр. Хр. Той нахлува за първи път в Юда по време на царуването на Йоаким и превръща царството във васална държава (4 Цар 24:1). Когато по-късно Юда се разбунтува, Навуходоносор обсажда Йерусалим, сваля цар Йоахин и поставя Седекия като марионетен цар (4 Цар 24:10-17). Той също така отвежда много юдеи във Вавилон, включително пророк Даниил (Дан 1:1-6).
Когато Седекия се разбунтува, Навуходоносор разрушава Йерусалим и храма и отвежда в плен по-голямата част от останалото население (4 Цар 25:1-21). Той назначава Годолия за управител на останалите жители (4 Цар 25:22-24). Библейските книги на Еремия, Езекиил и Даниил съдържат обширни сведения за царуването и завоеванията на Навуходоносор. Даниил описва сънищата на Навуходоносор, временното му умопомрачение и признаването на Божието върховенство в крайна сметка (Дан 2-4).
Навуходоносор обсажда и финикийския град Тир (Езек 26:7-14) и нахлува в Египет (Ер 46:13-26). Той е представен като оръдие на Божия съд над народите, като същевременно е осъден за своята гордост и идолопоклонство (Ер 25:9; 50:17-18). Вавилонското му име, Nabu-kudurri-usur, означава „Набу, закриляй първородния ми син.
Nebuchadnezzar II was the Emperor of the Neo-Babylonian Empire from 605-562 BC. He first invaded Judah during the reign of Jehoiakim, making the kingdom a vassal state (2Ki 24:1). When Judah later rebelled, Nebuchadnezzar besieged Jerusalem, deposed King Jehoiachin, and installed Zedekiah as a puppet king (2Ki 24:10-17). He also deported many Jews to Babylon, including the prophet Daniel (Dan 1:1-6).
When Zedekiah rebelled, Nebuchadnezzar destroyed Jerusalem and the temple, deporting most of the remaining population (2Ki 25:1-21). He appointed Gedaliah as governor over the remnant (2Ki 25:22-24). The biblical books of Jeremiah, Ezekiel, and Daniel contain extensive material about Nebuchadnezzar's reign and conquests. Daniel records Nebuchadnezzar's dreams, his temporary insanity, and his ultimate acknowledgment of God's sovereignty (Daniel 2-4).
Nebuchadnezzar also besieged the Phoenician city of Tyre (Ezk 26:7-14) and invaded Egypt (Jer 46:13-26). He is portrayed as God's instrument of judgment against the nations while also being condemned for his pride and idolatry (Jer.25.9; 50.17-18). His Babylonian name, Nabu-kudurri-usur, means "Nabu, protect my firstborn son.
Във вавилонския правопис Nabu-kudur-uzur, което означава „Нево, пази короната!“ или „границите“. В един надпис той нарича себе си „любимецът на Нево“. Бил син и наследник на Набополасар, който освободил Вавилон от зависимостта му от Асирия и превърнал Ниневия в развалини. Той бил най-великият и най-могъщият от всички вавилонски царе. Оженил се за дъщерята на Киаксар и по този начин мидийската и вавилонската династия се обединили.
Нехао II, царят на Египет, спечелил победа над асирийците при Кархемиш. Това осигурило на Египет владението над сирийските провинции на Асирия, включително Палестина. Останалите провинции на Асирийската империя били поделени между Вавилония и Мидия. Но Набополасар се стремял да отвоюва от Нехао западните провинции на Сирия и за тази цел изпратил сина си с могъща войска на запад (Дан. 1:1). Египтяните го пресрещнали при Кархемиш, където се разразила ожесточена битка, завършила с пълен разгром на египтяните, които били отблъснати назад (Ер. 46:2-12), а Сирия и Финикия попаднали под властта на Вавилон (606 г. пр. Хр.). Оттогава „египетският цар вече не излизал от земята си“ (4 Цар 24:7). Навуходоносор покорил и цяла Палестина и превзел Йерусалим, като отвел в плен голямо множество юдеи, сред които били Даниил и неговите другари (Дан. 1:1, 2; Ер. 27:19; 40:1).
Три години след това Йоаким, който царувал в Йерусалим като вавилонски васал, се разбунтувал срещу потисника, разчитайки на помощ от Египет (4 Цар 24:1). Това накарало Навуходоносор отново да поведе войска за завладяването на Йерусалим, който незабавно му се предал (598 г. пр. Хр.). За трети път той настъпил срещу него и свалил Йоахин, когото отвел във Вавилон заедно с голяма част от населението на града и свещените храмови съдове, като поставил Седекия на престола на Юда вместо него. Последният също пренебрегнал предупрежденията на пророка, сключил съюз с Египет и се разбунтувал срещу Вавилон. Това довело до последната обсада на града, който накрая бил превзет и напълно разрушен (586 г. пр. Хр.). Седекия бил пленен и по заповед на вавилонския цар очите му били избодени; царят го държал в затвор до края на живота му.
Една камея от оникс, която сега се намира в музея във Флоренция, носи клинописен надпис, който несъмнено е древен и автентичен. Твърди се (Шрадер), че изобразеният профил с шлем също е автентичен, но по-вероятно е това да е портретът на един узурпатор от времето на Дарий (Хистасп), наречен Нидинта-Бел, който приел името „Навуходоносор“. Надписът е преведен така: „В чест на Меродах, своя господар, Навуходоносор, цар на Вавилон, още приживе нареди да бъде изработено това“.
Една глинена плочка, която сега се намира в Британския музей, носи следния надпис — единствения открит досега, който се отнася до войните му: „В тридесет и седмата година на Навуходоносор, цар на страната Вавилон, той отиде в Египет [Misr], за да води война. Амасис, цар на Египет, събра [войската си], потегли и се разпростря надлъж и нашир“. Така се изпълнили думите на пророка (Ер. 46:13-26; Езек. 29:2-20). След като завършил покоряването на Финикия и наложил наказание на Египет, Навуходоносор се заел да възстанови и украси град Вавилон (Дан. 4:30) и да увеличи величието и благоденствието на царството си чрез изграждането на канали, акведукти и водохранилища, които по грандиозност и великолепие надминавали всичко от този род, споменато в историята (Дан. 2:37). Той е представен като „цар на царете“, управляващ обширно царство с много провинции, с дълъг списък от подчинени служители и управници — „князе, наместници, военачалници“ и т.н. (3:2, 3, 27). Наистина може да се каже, че той създал могъщата империя, над която властвал.
„Съвременните изследвания показаха, че Навуходоносор е най-великият монарх, когото Вавилон, а може би и Изтокът изобщо, някога е дал. Той трябва да е разполагал с огромни възможности да мобилизира човешки труд: девет десети от самия Вавилон и деветнадесет двадесети от всички останали развалини, които в почти неизброимо изобилие покриват страната, са изградени от тухли с отпечатаното му име. Изглежда е построил или възстановил почти всеки град и храм в цялата страна. Неговите надписи дават подробно описание на огромните съоръжения, които е изградил в самия Вавилон и около него, и изобилно илюстрират хвалбата: „Не е ли това великият Вавилон, който аз построих?““ Роулинсън, „Исторически илюстрации“.
След случая с „нажежената огнена пещ“ (Дан. 3), в която били хвърлени тримата еврейски изповедници на вярата, Навуходоносор бил поразен от някакво особено психическо разстройство като наказание за своята гордост и суета, вероятно от формата на безумие, известна като ликантропия (т.е. „превръщането на човек във вълк“). Забележително потвърждение на библейския разказ дава неотдавнашното откриване на бронзов праг, който носи надпис, свидетелстващ, че Навуходоносор го подарил на големия храм в Борсипа като оброчен дар по повод възстановяването си от страшна болест.
След оздравяването си той живял още няколко години и умрял през 562 г. пр. Хр., в осемдесет и третата или осемдесет и четвъртата година от живота си, след четиридесет и три годишно царуване. Наследил го синът му Евилмеродах, който след двегодишно царуване бил наследен от Нериглисар (559-555), а него наследил Набонид (555-538). В края на неговото царуване (по-малко от четвърт век след смъртта на Навуходоносор) Вавилон паднал под властта на Кир, начело на обединените войски на Мидия и Персия.
„Изследвал съм“, казва сър Х. Роулинсън, „тухлите, принадлежащи на може би сто различни градове и селища в околностите на Багдад, и никога не съм откривал друг надпис освен този на Навуходоносор, син на Набополасар, цар на Вавилон“. Девет десети от всички тухли сред развалините на Вавилон носят отпечатаното му име.
In the Babylonian orthography Nabu-kudur-uzur, which means “Nebo, protect the crown!” or the “frontiers.” In an inscription he styles himself “Nebo’s favourite.” He was the son and successor of Nabopolassar, who delivered Babylon from its dependence on Assyria and laid Nineveh in ruins. He was the greatest and most powerful of all the Babylonian kings. He married the daughter of Cyaxares, and thus the Median and Babylonian dynasties were united.
Necho II., the king of Egypt, gained a victory over the Assyrians at Carchemish. This secured to Egypt the possession of the Syrian provinces of Assyria, including Palestine. The remaining provinces of the Assyrian empire were divided between Babylonia and Media. But Nabopolassar was ambitious of reconquering from Necho the western provinces of Syria, and for this purpose he sent his son with a powerful army westward (Dan. 1:1). The Egyptians met him at Carchemish, where a furious battle was fought, resulting in the complete rout of the Egyptians, who were driven back (Jer. 46:2-12), and Syria and Phoenicia brought under the sway of Babylon (B.C. 606). From that time “the king of Egypt came not again any more out of his land” (2 Kings 24:7). Nebuchadnezzar also subdued the whole of Palestine, and took Jerusalem, carrying away captive a great multitude of the Jews, among whom were Daniel and his companions (Dan. 1:1, 2; Jer. 27:19; 40:1).
Three years after this, Jehoiakim, who had reigned in Jerusalem as a Babylonian vassal, rebelled against the oppressor, trusting to help from Egypt (2 Kings 24:1). This led Nebuchadnezzar to march an army again to the conquest of Jerusalem, which at once yielded to him (B.C. 598). A third time he came against it, and deposed Jehoiachin, whom he carried into Babylon, with a large portion of the population of the city, and the sacred vessels of the temple, placing Zedekiah on the throne of Judah in his stead. He also, heedless of the warnings of the prophet, entered into an alliance with Egypt, and rebelled against Babylon. This brought about the final siege of the city, which was at length taken and utterly destroyed (B.C. 586). Zedekiah was taken captive, and had his eyes put out by order of the king of Babylon, who made him a prisoner for the remainder of his life.
An onyx cameo, now in the museum of Florence, bears on it an arrow-headed inscription, which is certainly ancient and genuine. The helmeted profile is said (Schrader) to be genuine also, but it is more probable that it is the portrait of a usurper in the time of Darius (Hystaspes), called Nidinta-Bel, who took the name of “Nebuchadrezzar.” The inscription has been thus translated:, “In honour of Merodach, his lord, Nebuchadnezzar, king of Babylon, in his lifetime had this made.”
A clay tablet, now in the British Museum, bears the following inscription, the only one as yet found which refers to his wars: “In the thirty-seventh year of Nebuchadnezzar, king of the country of Babylon, he went to Egypt [Misr] to make war. Amasis, king of Egypt, collected [his army], and marched and spread abroad.” Thus were fulfilled the words of the prophet (Jer. 46:13-26; Ezek. 29:2-20). Having completed the subjugation of Phoenicia, and inflicted chastisement on Egypt, Nebuchadnezzar now set himself to rebuild and adorn the city of Babylon (Dan. 4:30), and to add to the greatness and prosperity of his kingdom by constructing canals and aqueducts and reservoirs surpassing in grandeur and magnificence everything of the kind mentioned in history (Dan. 2:37). He is represented as a “king of kings,” ruling over a vast kingdom of many provinces, with a long list of officers and rulers under him, “princes, governors, captains,” etc. (3:2, 3, 27). He may, indeed, be said to have created the mighty empire over which he ruled.
“Modern research has shown that Nebuchadnezzar was the greatest monarch that Babylon, or perhaps the East generally, ever produced. He must have possessed an enormous command of human labour, nine-tenths of Babylon itself, and nineteen-twentieths of all the other ruins that in almost countless profusion cover the land, are composed of bricks stamped with his name. He appears to have built or restored almost every city and temple in the whole country. His inscriptions give an elaborate account of the immense works which he constructed in and about Babylon itself, abundantly illustrating the boast, ‘Is not this great Babylon which I have build?’” Rawlinson, Hist. Illustrations.
After the incident of the “burning fiery furnace” (Dan. 3) into which the three Hebrew confessors were cast, Nebuchadnezzar was afflicted with some peculiar mental aberration as a punishment for his pride and vanity, probably the form of madness known as lycanthropy (i.e, “the change of a man into a wolf”). A remarkable confirmation of the Scripture narrative is afforded by the recent discovery of a bronze door-step, which bears an inscription to the effect that it was presented by Nebuchadnezzar to the great temple at Borsippa as a votive offering on account of his recovery from a terrible illness.
He survived his recovery for some years, and died B.C. 562, in the eighty-third or eighty-fourth year of his age, after a reign of forty-three years, and was succeeded by his son Evil-merodach, who, after a reign of two years, was succeeded by Neriglissar (559-555), who was succeeded by Nabonadius (555-538), at the close of whose reign (less than a quarter of a century after the death of Nebuchadnezzar) Babylon fell under Cyrus at the head of the combined armies of Media and Persia.
“I have examined,” says Sir H. Rawlinson, “the bricks belonging perhaps to a hundred different towns and cities in the neighbourhood of Baghdad, and I never found any other legend than that of Nebuchadnezzar, son of Nabopolassar, king of Babylon.” Nine-tenths of all the bricks amid the ruins of Babylon are stamped with his name.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Nebuchadnezzar_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Nebuchadnezzar@2Ki.24.1-Dan) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, nebuchadnezzar_2167)