свещеникът, син на Вузий (Езек 1:3) машинен превод
Родословна линия: Вузий › Езекиил
Зареждане на препратките към книгите…
Езекиил е пророк по време на вавилонския плен, който написва книгата на Езекиил и служи като знамение за израилския народ.
Ezekiel was a prophet during the Babylonian exile who authored the Book of Ezekiel and served as a sign to the people of Israel.
Езекиил е свещеник и пророк, който живее по време на вавилонското изгнание. Той е син на Вузий и е сред пленниците, отведени във Вавилон от цар Навуходоносор през 597 г. пр. Хр. (Езек 1:3). По време на изгнанието Езекиил получава видения и послания от Бога, които записва в книгата на Езекиил. Неговите пророчества включват предупреждения за съд над Израил и околните народи, както и послания за надежда и възстановяване на Божия народ. Животът и действията на Езекиил често служат като символични знаци за израилския народ, например необичайното му поведение при смъртта на съпругата му, което трябва да илюстрира предстоящото разрушение на Йерусалим (Езек 24:24). Служението му обхваща приблизително 22 години, от петата година на пленничеството на цар Йоахин до най-малко двадесет и седмата година (Езек 1:2; 29:17).
Ezekiel was a priest and prophet who lived during the time of the Babylonian exile. He was the son of Buzi and was among the captives taken to Babylon by King Nebuchadnezzar in 597 BC (Ezk 1:3). Ezekiel received visions and messages from God while in exile, which he recorded in the Book of Ezekiel. His prophecies included warnings of judgment against Israel and the surrounding nations, as well as messages of hope and restoration for God's people. Ezekiel's life and actions often served as symbolic signs to the people of Israel, such as his unusual behavior during his wife's death, which was meant to illustrate the coming destruction of Jerusalem (Ezk 24:24). His ministry spanned approximately 22 years, from the fifth year of King Jehoiachin's captivity until at least the 27th year (Ezk.1.2; 29.17).
Един от великите пророци, син на свещеника Вузий (Езек. 1:3). Той бил един от юдейските изгнаници, които се заселили в Тел-Авив, на бреговете на Ховар, „в земята на халдейците“. Вероятно бил отведен в плен заедно с Йоахин (1:2; 4 Цар 24:14-16) около 597 г. пр. Хр. Призивът му за пророческо служение дошъл „в петата година от пленяването на Йоахин“ (594 г. пр. Хр.). На мястото на своето изгнание той имал къща, където през деветата година от изгнанието си загубил съпругата си вследствие на някакъв внезапен и непредвиден удар (Езек. 8:1; 24:18). Заемал видно място сред изгнаниците и старейшините често се допитвали до него (8:1; 11:25; 14:1; 20:1). Служението му продължило двадесет и три години (29:17), от 595 до 573 г. пр. Хр., през част от които бил съвременник на Даниил (14:14; 28:3) и Еремия, а вероятно и на Авдия. Времето и обстоятелствата на смъртта му са неизвестни. В околностите на Багдад, на място, наречено Кефил, показват гробница, за която се смята, че е негова.
One of the great prophets, the son of Buzi the priest (Ezek. 1:3). He was one of the Jewish exiles who settled at Tel-Abib, on the banks of the Chebar, “in the land of the Chaldeans.” He was probably carried away captive with Jehoiachin (1:2; 2 Kings 24:14-16) about B.C. 597. His prophetic call came to him “in the fifth year of Jehoiachin’s captivity” (B.C. 594). He had a house in the place of his exile, where he lost his wife, in the ninth year of his exile, by some sudden and unforeseen stroke (Ezek. 8:1; 24:18). He held a prominent place among the exiles, and was frequently consulted by the elders (8:1; 11:25; 14:1; 20:1). His ministry extended over twenty-three years (29:17), B.C. 595-573, during part of which he was contemporary with Daniel (14:14; 28:3) and Jeremiah, and probably also with Obadiah. The time and manner of his death are unknown. His reputed tomb is pointed out in the neighbourhood of Bagdad, at a place called Keffil.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Ezekiel_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Ezekiel@Ezk.1.3-) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, ezekiel_1237)