голяма река в древния Близък изток; граница на Обетованата земя машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Ефрат – голяма река в древния Близък изток, която често служела за граничен белег на Обетованата земя и била място на важни събития в библейската история.
The Euphrates, a major river in the ancient Near East, often served as a boundary marker for the Promised Land and was the site of significant events in biblical history.
Ефрат е една от най-значимите реки, споменати в Библията, и играе решаваща роля в географията, историята и пророчествата на древния Близък изток. На иврит тя често е наричана просто „Реката“ или „Shibolet“ (което означава „житен клас“).
В разказа за Едемската градина Ефрат е една от четирите реки, които изтичали от градината (Бит 2:14). По-късно тя се споменава като част от границата на Обетованата земя, тъй като Бог обещал на Авраам, че неговите потомци ще наследят земята от Египетската река до Ефрат (Бит 15:18; Втор 1:7; 11:24; Ис.Нав 1:4).
Ефрат служел като естествена граница между Асирийската и Вавилонската империя и царствата Израил и Юда. Край него се случили няколко значими събития, като битката при Кархемиш, в която вавилонците победили египтяните (Ер 46:2), и там Еремия скрил ленен пояс като символ на Божия съд над Юда (Ер 13:4-7).
В книгата Откровение Ефрат се споменава във връзка със съда при шестата тръба (Откр 9:14) и съда при шестата чаша (Откр 16:12), когато реката пресъхва, за да подготви пътя за царете от изток.
В цялата Библия Ефрат се използва като символ на обхвата на обещаните от Бога благословения (Пс 72:8), на обсега на Израилевите врагове (Ис 7:20; 8:7) и на бъдещото възстановяване на Израил (Ис 11:15; 27:12; Мих 7:12; Зах 9:10).
Ефрат играел значителна роля в историята и търговията на древния Близък изток, като по бреговете му били разположени много важни градове и цивилизации, сред които Вавилон, Ур и Кархемиш. Той бил жизненоважен източник на вода за напояване и транспорт, а плодородните му заливни равнини поддържали земеделието и търговията.
The Euphrates is one of the most significant rivers mentioned in the Bible, playing a crucial role in the geography, history, and prophecy of the ancient Near East. It is often referred to simply as "the River" or "Shibolet" (meaning "ear of grain") in Hebrew.
In the Garden of Eden narrative, the Euphrates is one of the four rivers that flowed from the garden (Genesis 2:14). Later, it is mentioned as part of the boundary of the Promised Land, as God promised Abraham that his descendants would inherit the land from the river of Egypt to the Euphrates (Genesis 15:18; Deu.1.7; 11:24; Joshua 1:4).
The Euphrates served as a natural boundary between the Assyrian and Babylonian empires and the kingdoms of Israel and Judah. It was the site of several significant events, such as the battle of Carchemish, where the Babylonians defeated the Egyptians (Jeremiah 46:2), and the place where Jeremiah hid a linen belt as a symbol of God's judgment on Judah (Jeremiah 13:4-7).
In the book of Revelation, the Euphrates is mentioned in connection with the sixth trumpet judgment (Revelation 9:14) and the sixth bowl judgment (Revelation 16:12), where the river is dried up to prepare the way for the kings from the east.
Throughout the Bible, the Euphrates is used as a symbol of the extent of God's promised blessings (Psalm 72:8), the reach of Israel's enemies (Isaiah 7:20; 8:7), and the future restoration of Israel (Isaiah 11:15; 27:12; Micah 7:12; Zechariah 9:10).
The Euphrates played a significant role in the history and commerce of the ancient Near East, with many important cities and civilizations situated along its banks, such as Babylon, Ur, and Carchemish. It was a vital source of water for irrigation and transportation, and its fertile floodplains supported agriculture and trade.
На еврейски Perath; на асирийски Purat; в персийското клинописно писмо Ufratush, откъдето идва гръцкото Euphrates, означаващо „сладка вода“. Асирийското име означава „потокът“ или „големият поток“. В Библията обикновено се нарича просто „реката“ (Изх. 23:31) или „голямата река“ (Втор. 1:7).
Ефрат се споменава за първи път в Бит. 2:14 като една от реките на рая. Следващото му споменаване е във връзка със завета, който Бог сключил с Авраам (15:18), когато обещал на потомците му земята от египетската река до река Ефрат (срв. Втор. 11:24; Ис.Нав. 1:4) — заветно обещание, изпълнено впоследствие чрез обширните завоевания на Давид (2 Цар. 8:2-14; 1 Лет. 18:3; 3 Цар 4:24). Тогава реката била североизточната граница на царството. В древната история на Асирия, Вавилон и Египет са записани много събития, в които се споменава „голямата река“. Както Нил олицетворявал в пророчествата могъществото на Египет, така Ефрат олицетворявал асирийското могъщество (Ис. 8:7; Ер. 2:18).
Тя е несравнимо най-голямата и най-важната от всички реки в Западна Азия. От извора си в Арменските планини до Персийския залив, в който се влива, има течение с дължина около 1700 мили. Има два извора: (1) Frat, или Kara-su (т.е. „черната река“), която извира на 25 мили североизточно от Ерзерум; и (2) Muradchai (т.е. „реката на желанието“), която извира близо до Арарат, на северния склон на Ала-Таг. При Кебан Маден, на 400 мили от извора на първата и на 270 от този на втората, те се събират и образуват величествената река, която накрая се съединява с Хидекел при Курна, след което се нарича Shat-el-Arab и тече като дълбока и широка река още над 140 мили до морето. Изчислява се, че наносите, които тези реки носят, изместват морския бряг навътре в морето с около една миля на тридесет години.
Hebrew, Perath; Assyrian, Purat; Persian cuneiform, Ufratush, whence Greek Euphrates, meaning “sweet water.” The Assyrian name means “the stream,” or “the great stream.” It is generally called in the Bible simply “the river” (Ex. 23:31), or “the great river” (Deut. 1:7).
The Euphrates is first mentioned in Gen. 2:14 as one of the rivers of Paradise. It is next mentioned in connection with the covenant which God entered into with Abraham (15:18), when he promised to his descendants the land from the river of Egypt to the river Euphrates (comp. Deut. 11:24; Josh. 1:4), a covenant promise afterwards fulfilled in the extended conquests of David (2 Sam. 8:2-14; 1 Chr. 18:3; 1 Kings 4:24). It was then the boundary of the kingdom to the north-east. In the ancient history of Assyria, and Babylon, and Egypt many events are recorded in which mention is made of the “great river.” Just as the Nile represented in prophecy the power of Egypt, so the Euphrates represented the Assyrian power (Isa. 8:7; Jer. 2:18).
It is by far the largest and most important of all the rivers of Western Asia. From its source in the Armenian mountains to the Persian Gulf, into which it empties itself, it has a course of about 1,700 miles. It has two sources, (1) the Frat or Kara-su (i.e., “the black river”), which rises 25 miles north-east of Erzeroum; and (2) the Muradchai (i.e., “the river of desire”), which rises near Ararat, on the northern slope of Ala-tagh. At Kebban Maden, 400 miles from the source of the former, and 270 from that of the latter, they meet and form the majestic stream, which is at length joined by the Tigris at Koornah, after which it is called Shat-el-Arab, which runs in a deep and broad stream for above 140 miles to the sea. It is estimated that the alluvium brought down by these rivers encroaches on the sea at the rate of about one mile in thirty years.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a62dec4) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Euphrates@Gen.2.14-Rev) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, euphrates_421) · Wikidata (CC0 1.0, Q34589)