Битие 31 BG1940

¹А <Яков> чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. Лаван Яков

²И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди. Лаван Яков

³А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. Яков Бог

⁴Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; Яков Лия Рахил

⁵и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене. Бог

⁶А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

⁷Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. Бог

⁸Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

⁹Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене. Бог

¹⁰И <едно> време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

¹¹И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме. Яков Бог Ангелът Господен

¹²И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван. Лаван

¹³Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си. Бог Ветил (в Палестина)

¹⁴Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? Лия Рахил

¹⁵Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

¹⁶Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал. Бог

¹⁷Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите. Яков

¹⁸И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака. Исаак Ханаан Падан-Арам Ханаан

¹⁹А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. Лаван Рахил

²⁰И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива. Лаван Яков Падан-Арам

²¹Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна. Галаад Ефрат

²²А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал. Лаван Яков

²³Тогава <Лаван>, като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна. Галаад

²⁴Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. Лаван Яков Бог Падан-Арам

²⁵И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна. Лаван Яков Галаад

²⁶И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени? Лаван Яков

²⁷Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

²⁸нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.

²⁹Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. Яков Бог

³⁰И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; <обаче>, защо си откраднал боговете ми?

³¹А Яков в отговор каза на Лавана: <Побягнах> понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си. Лаван Яков

³²У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала). Яков Рахил

³³И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери <боговете>. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. Лаван Яков Лия Рахил

³⁴А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери. Лаван Рахил

³⁵И <Рахил> рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

³⁶Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено? Лаван Яков

³⁷Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни.

³⁸Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.

³⁹Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше <откраднатото>, било че се открадне деня или нощя.

⁴⁰Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

⁴¹Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. Яков (и семейството му) се връща в Ханаан

⁴²Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес. Бог Исаак Авраам

⁴³А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили? Лаван Яков

⁴⁴Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

⁴⁵Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. Яков

⁴⁶Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата. Яков

⁴⁷Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}. Лаван Яков Галаад Йегар-Сахадута Рамот Галаадски

⁴⁸И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад Лаван Галаад Рамот Галаадски

⁴⁹и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. Бог Галаад Рамот Галаадски Масфа

⁵⁰Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас <за свидетел>; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. Бог

⁵¹Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе, Лаван Яков

⁵²тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

⁵³Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака. Яков Бог Исаак Авраам Нахор Нахор

⁵⁴Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. Яков

⁵⁵И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място. Лаван