Древен град в Ханаан, прочут с превземането му от Израил машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Йерихон – древен ханаански град, прочут с това, че бил завладян от израилтяните под водачеството на Иисус Навин.
Jericho, an ancient Canaanite city famously conquered by the Israelites under Joshua's leadership.
Йерихон, известен също като „Градът на палмите“, е бил значим град в Йорданската долина, близо до река Йордан. Той е един от най-старите непрекъснато обитавани градове в света, с археологически свидетелства, датиращи от 9000 г. пр. Хр. В Библията Йерихон е най-известен като първия град, завладян от израилтяните, след като прекосили река Йордан и влезли в Обетованата земя (Ис.Нав 2-6). Стените на града рухнали по чудесен начин, след като израилтяните го обикаляли в продължение на седем дни, което им позволило да унищожат града. Йерихон бил отреден на Вениаминовото племе (Ис.Нав 18:21), а по-късно бил възстановен по времето на Ахав (3 Цар 16:34). Градът имал роля и в няколко други библейски събития: той бил мястото, където израилтяните се разположили на стан, преди да влязат в Ханаан (Числ 22:1; 26:3, 63), където Еглон, царят на Моав, потискал Израил (Съд 3:12-14) и където Седекия бил пленен от вавилонците (Ер 39:5; 52:8). В Новия Завет Йерихон се споменава като мястото, където Исус изцелил слепия Вартимей (Марк 10:46) и където срещнал Закхей (Лук 19:1-10).
Jericho, also known as the "City of Palms," was a prominent city in the Jordan Valley near the Jordan River. It is one of the oldest continuously inhabited cities in the world, with archaeological evidence dating back to 9000 BC. In the Bible, Jericho is most famous as the first city conquered by the Israelites after they crossed the Jordan River into the Promised Land (Joshua 2-6). The city's walls miraculously fell after the Israelites marched around it for seven days, allowing them to destroy the city. Jericho was allotted to the tribe of Benjamin (Joshua 18:21) and was later rebuilt during the time of Ahab (1Ki.16.34). The city also played a role in several other biblical events, such as being the location where the Israelites camped before entering Canaan (Numbers 22:1; 26:3, 63), where Eglon, king of Moab, oppressed Israel (Judges 3:12-14), and where Zedekiah was captured by the Babylonians (Jeremiah 39:5; 52:8). In the New Testament, Jericho is mentioned as the place where Jesus healed blind Bartimaeus (Mrk.10.46) and where he encountered Zacchaeus (Luke 19:1-10).
Място на благоухание, укрепен град сред обширна палмова горичка в Йорданската равнина, срещу мястото, където израилтяните преминали реката (Ис.Нав. 3:16). Намирал се близо до ‘Ain es-Sultan, Елисеевия извор (4 Цар 2:19-22), на около 5 мили западно от Йордан. Бил най-важният град в долината на Йордан (Числ. 22:1; 34:15) и най-силната крепост в цялата Ханаанска земя. Бил ключът към Западна Палестина.
Този град бил превзет от израилтяните по изключително забележителен начин (Ис.Нав. 6). Бог го предал в ръцете им. Градът бил „под заклятие“ (евр. herem, „посветен“ на Йехова) и съответно (Ис.Нав. 6:17; срв. Лев. 27:28, 29; Втор. 13:16) всички жители и цялата плячка от града трябвало да бъдат унищожени; „само среброто, златото и медните и железните съдове“ били запазени и „поставени в съкровищницата на дома на Йехова“ (Ис.Нав. 6:24; срв. Числ. 31:22, 23, 50-54). Единствено Раав „и домът на баща ѝ, и всичко, което имаше“ били избавени от унищожение според обещанието на съгледвачите (Ис.Нав. 2:14). В една от амарненските плочки Адониседек (вж. съответната статия) пише до египетския цар, като го уведомява, че ‘Abiri (евреите) надделели, превзели крепостта Йерихон и разграбвали „всички царски земи“. Изглежда, преди това египетските войски били изтеглени от Палестина.
Този град бил даден на Вениаминовото племе (Ис.Нав. 18:21) и бил населен по времето на съдиите (Съд. 3:13; 2 Цар 10:5). След това не се споменава до времето на Давид (2 Цар 10:5). „Синове на Йерихон“ имало сред пленниците, които се завърнали със Зоровавел Езд 2:34; Неем. 7:36). Хиил (вж. съответната статия) от Ветил се опитал отново да го превърне в укрепен град (3 Цар 16:34). Между началото и края на начинанието му всичките му деца загинали.
В новозаветни времена Йерихон се намирал на известно разстояние югоизточно от древния град, близо до входа на долината Ахор. Бил богат и процъфтяващ град със значителна търговия, прочут с палмите, които украсявали околната равнина. Нашият Господ го посетил при последното Си пътуване до Йерусалим. Тук Той дал зрение на двама слепци (Мат. 20:29-34; Марк 10:46-52) и донесъл спасение на дома на митаря Закхей (Лук 19:2-10).
Бедното селце ер-Риха, което представлява днешния Йерихон, се намира на около две мили по-на изток. То е в развалини, след като било разрушено от турците през 1840 г. „Почвата на равнината“, приблизително в средата на която се намирал древният град, „е ненадмината по плодородие; има изобилие от вода за напояване и много от старите акведукти са почти непокътнати; въпреки това почти цялата равнина е пустееща и запустяла... Климатът на Йерихон е извънредно горещ и нездравословен. Това се обяснява с ниското положение на равнината, която е на около 1200 фута под морското равнище.“
Имало е три различни Йерихона на три различни места: Йерихон на Иисус Навин, Йерихон на Ирод и Йерихон от времето на кръстоносните походи. Ер-Риха, днешният Йерихон, датира от времето на кръстоносните походи. В една вдлъбнатина, изкопана с някаква цел близо до подножието на най-голямата могила над Султанския извор, д-р Блис е намерил образци от аморейска, или предизраилска, керамика, напълно еднакви с откритите от него на мястото на древния Лахис. На същото място той проследил на кратко разстояние и стена от кирпич, запазена на първоначалното си място, която според него е именно стената, рухнала пред тръбите на Иисус Навин. Стената е недалеч от подножието на големия скален отвес на Карантания с многобройните му пещери и съгледвачите на Иисус Навин лесно биха могли да избягат от града и бързо да се укрият в тези труднодостъпни убежища.
Place of fragrance, a fenced city in the midst of a vast grove of palm trees, in the plain of Jordan, over against the place where that river was crossed by the Israelites (Josh. 3:16). Its site was near the ‘Ain es-Sultan, Elisha’s Fountain (2 Kings 2:19-22), about 5 miles west of Jordan. It was the most important city in the Jordan valley (Num. 22:1; 34:15), and the strongest fortress in all the land of Canaan. It was the key to Western Palestine.
This city was taken in a very remarkable manner by the Israelites (Josh. 6). God gave it into their hands. The city was “accursed” (Heb. herem, “devoted” to Jehovah), and accordingly (Josh. 6:17; comp. Lev. 27:28, 29; Deut. 13:16) all the inhabitants and all the spoil of the city were to be destroyed, “only the silver, and the gold, and the vessels of brass and of iron” were reserved and “put into the treasury of the house of Jehovah” (Josh. 6:24; comp. Num. 31:22, 23, 50-54). Only Rahab “and her father’s household, and all that she had,” were preserved from destruction, according to the promise of the spies (Josh. 2:14). In one of the Amarna tablets Adoni-zedec (q.v.) writes to the king of Egypt informing him that the ‘Abiri (Hebrews) had prevailed, and had taken the fortress of Jericho, and were plundering “all the king’s lands.” It would seem that the Egyptian troops had before this been withdrawn from Palestine.
This city was given to the tribe of Benjamin (Josh. 18:21), and it was inhabited in the time of the Judges (Judg. 3:13; 2 Sam. 10:5). It is not again mentioned till the time of David (2 Sam. 10:5). “Children of Jericho” were among the captives who returned under Zerubbabel Ezra 2:34; Neh. 7:36). Hiel (q.v.) the Bethelite attempted to make it once more a fortified city (1 Kings 16:34). Between the beginning and the end of his undertaking all his children were cut off.
In New Testament times Jericho stood some distance to the south-east of the ancient one, and near the opening of the valley of Achor. It was a rich and flourishing town, having a considerable trade, and celebrated for the palm trees which adorned the plain around. It was visited by our Lord on his last journey to Jerusalem. Here he gave sight to two blind men (Matt. 20:29-34; Mark 10:46-52), and brought salvation to the house of Zacchaeus the publican (Luke 19:2-10).
The poor hamlet of er-Riha, the representative of modern Jericho, is situated some two miles farther to the east. It is in a ruinous condition, having been destroyed by the Turks in 1840. “The soil of the plain,” about the middle of which the ancient city stood, “is unsurpassed in fertility; there is abundance of water for irrigation, and many of the old aqueducts are almost perfect; yet nearly the whole plain is waste and desolate...The climate of Jericho is exceedingly hot and unhealthy. This is accounted for by the depression of the plain, which is about 1,200 feet below the level of the sea.”
There were three different Jerichos, on three different sites, the Jericho of Joshua, the Jericho of Herod, and the Jericho of the Crusades. Er-Riha, the modern Jericho, dates from the time of the Crusades. Dr. Bliss has found in a hollow scooped out for some purpose or other near the foot of the biggest mound above the Sultan’s Spring specimens of Amorite or pre-Israelitish pottery precisely identical with what he had discovered on the site of ancient Lachish. He also traced in this place for a short distance a mud brick wall in situ, which he supposes to be the very wall that fell before the trumpets of Joshua. The wall is not far from the foot of the great precipice of Quarantania and its numerous caverns, and the spies of Joshua could easily have fled from the city and been speedily hidden in these fastnesses.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a231f80) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Jericho@Num.22.1-Heb) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, jericho_634)