пророкът тесвитец, от заселниците в Галаад (3 Цар 17:1) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Илия бил виден пророк в Израил по време на царуването на Ахав и Охозия, известен със своите чудеса и с противопоставянето си на пророците на Ваал.
Elijah was a prominent prophet in Israel during the reigns of Ahab and Ahaziah, known for his miracles and confrontations with the prophets of Baal.
Илия е виден пророк в Израил по време на царуването на цар Ахав и сина му Охозия (3 Цар 17–4 Цар 2). Той е представен като тесвит от Галаад, който обявява суша в Израил като Божие наказание (3 Цар 17:1). По време на сушата Бог по чуден начин осигурява прехраната на Илия чрез гарвани и една вдовица в Сарепта (3 Цар 17:2-16). Илия е известен със сблъсъка си с пророците на Ваал на планината Кармил, при който показва силата на истинския Бог и разобличава лъжепророците (3 Цар 18). Той изобличава и цар Ахав и царица Езавел за нечестието им, особено в случая с лозето на Навутей (3 Цар 21). Илия помазва Елисей за свой приемник и е възнесен на небето във вихрушка, като оставя кожуха си на Елисей (4 Цар 2). В Новия завет той е споменат като предшественик на Йоан Кръстител (Мат 11:14; Лук 1:17) и като явил се заедно с Моисей при преображението на Исус (Мат 17:3-4; Марк 9:4-5; Лук 9:30-33). Илия е посочен и като пример за силата на молитвата (Як 5:17-18), както и като пророк, по чието време Бог е запазил остатък от верни израилтяни (Рим 11:2-4). Пророк Малахия предсказва, че Илия ще се върне преди идването на Месията (Мал 4:5-6).
Elijah was a prominent prophet in Israel during the reigns of King Ahab and his son Ahaziah (1Ki.17-2Ki.2). He is introduced as a Tishbite from Gilead, who proclaimed a drought in Israel as a judgment from God (1Ki 17:1). During the drought, God miraculously provided for Elijah through ravens and a widow in Zarephath (1Ki 17:2-16). Elijah famously confronted the prophets of Baal on Mount Carmel, demonstrating the power of the true God and exposing the false prophets (1Ki.18). He also confronted King Ahab and Queen Jezebel for their wickedness, particularly in the case of Naboth's vineyard (1Ki.21). Elijah anointed Elisha as his successor and was taken up to heaven in a whirlwind, leaving behind his mantle for Elisha (2Ki.2). He is mentioned in the New Testament as a forerunner to John the Baptist (Mat 11:14; Luk 1:17) and as appearing with Moses at Jesus' transfiguration (Mat 17:3-4; Mrk 9:4-5; Luk 9:30-33). Elijah is also referenced as an example of powerful prayer (Jas 5:17-18) and as a prophet whom God had preserved a remnant of faithful Israelites (Rom 11:2-4). The prophet Malachi foretold that Elijah would return before the coming of the Messiah (Mal 4:5-6).
„Тесвитецът“, „Илия“ от Новия завет, внезапно се появява пред нас в 3 Цар. 17:1, като предава послание от Господ на Ахав. Споменава се град, наречен Тисва, южно от Кадис, но е невъзможно да се каже дали именно това място се има предвид в прозвището на пророка.
След като предал посланието си на Ахав, по Божия заповед той се оттеглил в едно скривалище при потока Хорат, отвъд Йордан, където гарвани му носели храна. Когато потокът пресъхнал, Бог го изпратил при вдовицата в Сарепта, град в Сидонската област, от чиито оскъдни запаси той се изхранвал в продължение на две години. През този период синът на вдовицата умрял и бил върнат към живот от Илия (3 Цар. 17: 2-24).
През всичките тези две години в страната царял глад. В края на този период на уединение и подготовка за делото му (срв. Гал. 1:17, 18) Илия срещнал Авдия, един от служителите на Ахав, когото царят бил изпратил да търси паша за добитъка, и му поръчал да отиде и да каже на господаря си, че Илия е там. Царят дошъл и се срещнал с Илия, като го упрекнал, че причинява смут в Израил. Тогава било предложено публично да се принесат жертви, за да се установи дали Ваал, или Йехова е истинският Бог. Това станало на Кармил и в резултат народът паднал по лице, възкликвайки: „Господ е Бог!“ Така било извършено великото дело на Илиевото служение. След това по заповед на Илия пророците на Ваал били избити. Нито един от тях не се спасил. Веднага след това завалял дъжд според думата на Илия и в отговор на молитвата му (Як 5:18).
Езавел, разгневена от съдбата, сполетяла нейните жреци на Ваал, заплашила да убие Илия (3 Цар. 19:1-13). Затова той уплашен избягал във Вирсавия, а оттам извървял сам един ден път в пустинята и седнал унил под една хвойна. Докато спял, ангел го докоснал и му казал: „Стани и яж, защото пътят е твърде дълъг за тебе.“ Той станал и намерил пита и стомна с вода. След като се подкрепил с така чудесно осигурената храна, продължил самотния си път четиридесет дни и четиридесет нощи до Хорив, Божията планина, където се настанил в една пещера. Тук Господ му се явил и казал: „Какво правиш тук, Илия?“ В отговор на унилите му думи Бог му явява славата Си, а след това му заповядва да се върне в Дамаск и да помаже Азаил за цар над Сирия, Ииуй за цар над Израил и Елисей за пророк вместо себе си (3 Цар. 19:13-21; срв. 4 Цар. 8:7-15; 9:1-10).
Около шест години след това той предупредил Ахав и Езавел, че ще загинат от насилствена смърт (3 Цар. 21:19-24; 22:38). Четири години по-късно предупредил и Охозия (вж. съответната статия), който наследил баща си Ахав, за наближаващата му смърт (4 Цар. 1:1-16). През тези промеждутъци вероятно се оттеглял в някое спокойно убежище, за което никой не знаел къде се намира. Срещата му с пратениците на Охозия по пътя към Акарон и разказът за гибелта на неговите петдесетници заедно с отрядите им от по петдесет души навеждат на мисълта, че по това време той може да се е бил оттеглил на планината Кармил.
Вече наближавало времето, когато той щял да бъде взет на небето (4 Цар. 2:1-12). Той предчувствал какво го очаква. Слязъл в Галгал, където имало пророческа школа и където живеел неговият приемник Елисей, когото бил помазал няколко години по-рано. Мисълта, че учителят му ще го напусне, изпълвала Елисей с благоговейна тъга и той отказвал да се раздели с него. „Двамата вървяха“ и стигнали до Ветил и Йерихон, а после преминали Йордан, чиито води „се разделиха на едната и на другата страна“, когато били ударени с кожуха на Илия. Когато стигнали до пределите на Галаад, който Илия бил напуснал преди много години, „докато още вървяха и разговаряха“, внезапно били разделени от огнена колесница и огнени коне; и „Илия се възнесе във вихрушка на небето“, а Елисей получил кожуха му, който паднал от него при възнасянето му.
Никой от древните пророци не се споменава толкова често в Новия завет. Свещениците и левитите казали на Кръстителя (Йоан 1:25): „Защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия?“ Павел (Рим. 11:2) се позовава на случка от живота му, за да подкрепи довода си, че Бог не е отхвърлил Своя народ. Яков (5:17) вижда в него пример за силата на молитвата. (Вж. също Лук 4:25; 9:54.) Той бил предобраз на Йоан Кръстител по строгостта и силата на изобличенията си (Лук 9:8). Йоан бил Илия, който „трябва първо да дойде“ (Мат. 11:11, 14), предтечата на нашия Господ, предсказан от Малахия. Дори по външност Кръстителят толкова приличал на древния пророк, че можел да бъде наречен втори Илия. В него виждаме „същата връзка с дива и пустинна местност; същото продължително уединение в пустинята; същото внезапно, поразително начало на служението му (3 Цар. 17:1; Лук 3:2); дори същото облекло — дреха от козина и кожен пояс около кръста (4 Цар. 1:8; Мат. 3:4).“
Колко дълбоко било впечатлението, което Илия оставил „в съзнанието на народа, може да се съди по непоколебимото убеждение, основано върху думите на Малахия (4:5, 6), което се запазило много векове по-късно: че той отново ще се яви, за да донесе избавление и възстановяване на страната. Всяка забележителна личност, щом се появи, каквито и да са навиците и особеностите ѝ — както строгият Йоан, така и кроткият му Приемник — бива обявявана за Илия (Мат. 11:13, 14; 16:14; 17:10; Марк 9:11; 15:35; Лук 9:7, 8; Йоан 1:21). Явяването му в слава на планината на Преображението, изглежда, не стъписало учениците. Те били „много уплашени“, но очевидно не и изненадани.“
“The Tishbite,” the “Elias” of the New Testament, is suddenly introduced to our notice in 1 Kings 17:1 as delivering a message from the Lord to Ahab. There is mention made of a town called Thisbe, south of Kadesh, but it is impossible to say whether this was the place referred to in the name given to the prophet.
Having delivered his message to Ahab, he retired at the command of God to a hiding-place by the brook Cherith, beyond Jordan, where he was fed by ravens. When the brook dried up God sent him to the widow of Zarephath, a city of Zidon, from whose scanty store he was supported for the space of two years. During this period the widow’s son died, and was restored to life by Elijah (1 Kings 17: 2-24).
During all these two years a famine prevailed in the land. At the close of this period of retirement and of preparation for his work (comp. Gal. 1:17, 18) Elijah met Obadiah, one of Ahab’s officers, whom he had sent out to seek for pasturage for the cattle, and bade him go and tell his master that Elijah was there. The king came and met Elijah, and reproached him as the troubler of Israel. It was then proposed that sacrifices should be publicly offered, for the purpose of determining whether Baal or Jehovah were the true God. This was done on Carmel, with the result that the people fell on their faces, crying, “The Lord, he is the God.” Thus was accomplished the great work of Elijah’s ministry. The prophets of Baal were then put to death by the order of Elijah. Not one of them escaped. Then immediately followed rain, according to the word of Elijah, and in answer to his prayer (James 5:18).
Jezebel, enraged at the fate that had befallen her priests of Baal, threatened to put Elijah to death (1 Kings 19:1-13). He therefore fled in alarm to Beersheba, and thence went alone a day’s journey into the wilderness, and sat down in despondency under a juniper tree. As he slept an angel touched him, and said unto him, “Arise and eat; because the journey is too great for thee.” He arose and found a cake and a cruse of water. Having partaken of the provision thus miraculously supplied, he went forward on his solitary way for forty days and forty nights to Horeb, the mount of God, where he took up his abode in a cave. Here the Lord appeared unto him and said, “What dost thou here, Elijah?” In answer to his despondent words God manifests to him his glory, and then directs him to return to Damascus and anoint Hazael king over Syria, and Jehu king over Israel, and Elisha to be prophet in his room (1 Kings 19:13-21; comp. 2 Kings 8:7-15; 9:1-10).
Some six years after this he warned Ahab and Jezebel of the violent deaths they would die (1 Kings 21:19-24; 22:38). He also, four years afterwards, warned Ahaziah (q.v.), who had succeeded his father Ahab, of his approaching death (2 Kings 1:1-16). During these intervals he probably withdrew to some quiet retirement, no one knew where. His interview with Ahaziah’s messengers on the way to Ekron, and the account of the destruction of his captains with their fifties, suggest the idea that he may have been in retirement at this time on Mount Carmel.
The time now drew near when he was to be taken up into heaven (2 Kings 2:1-12). He had a presentiment of what was awaiting him. He went down to Gilgal, where was a school of the prophets, and where his successor Elisha, whom he had anointed some years before, resided. Elisha was solemnized by the thought of his master’s leaving him, and refused to be parted from him. “They two went on,” and came to Bethel and Jericho, and crossed the Jordan, the waters of which were “divided hither and thither” when smitten with Elijah’s mantle. Arrived at the borders of Gilead, which Elijah had left many years before, it “came to pass as they still went on and talked” they were suddenly separated by a chariot and horses of fire; and “Elijah went up by a whirlwind into heaven, “Elisha receiving his mantle, which fell from him as he ascended.
No one of the old prophets is so frequently referred to in the New Testament. The priests and Levites said to the Baptist (John 1:25), “Why baptizest thou, if thou be not that Christ, nor Elias?” Paul (Rom. 11:2) refers to an incident in his history to illustrate his argument that God had not cast away his people. James (5:17) finds in him an illustration of the power of prayer. (See also Luke 4:25; 9:54.) He was a type of John the Baptist in the sternness and power of his reproofs (Luke 9:8). He was the Elijah that “must first come” (Matt. 11:11, 14), the forerunner of our Lord announced by Malachi. Even outwardly the Baptist corresponded so closely to the earlier prophet that he might be styled a second Elijah. In him we see “the same connection with a wild and wilderness country; the same long retirement in the desert; the same sudden, startling entrance on his work (1 Kings 17:1; Luke 3:2); even the same dress, a hairy garment, and a leathern girdle about the loins (2 Kings 1:8; Matt. 3:4).”
How deep the impression was which Elijah made “on the mind of the nation may be judged from the fixed belief, which rested on the words of Malachi (4:5, 6), which many centuries after prevailed that he would again appear for the relief and restoration of the country. Each remarkable person as he arrives on the scene, be his habits and characteristics what they may, the stern John equally with his gentle Successor, is proclaimed to be Elijah (Matt. 11:13, 14; 16:14; 17:10; Mark 9:11; 15:35; Luke 9:7, 8; John 1:21). His appearance in glory on the mount of transfiguration does not seem to have startled the disciples. They were ‘sore afraid,’ but not apparently surprised.”
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Elijah_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Elijah@1Ki.17.1-Jas) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, elijah_1131)