йезраелецът, чието лозе Ахав взел (3 Цар 21:1) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Навутей, жител на Йезраел, бил несправедливо убит от цар Ахав и царица Езавел, защото отказал да продаде наследственото си лозе.
Naboth, a Jezreelite, was unjustly killed by King Ahab and Queen Jezebel for refusing to sell his ancestral vineyard.
Навутей бил йезраелец, който притежавал лозе до двореца на израилския цар Ахав. Историята му, записана в 3 Цар 21 и 4 Цар 9, е трагичен разказ за несправедливост и злоупотреба с власт.
Цар Ахав искал да придобие лозето на Навутей, за да го използва като зеленчукова градина, и предложил да го купи или да му даде по-добро лозе в замяна. Навутей обаче отказал, като заявил, че не може да се откаже от наследството на предците си (3 Цар 21:1-3). Този отказ силно огорчил Ахав, който се намусил и отказал да яде.
Когато научила за случилото се, съпругата на Ахав, царица Езавел, измислила нечестив план, за да придобие лозето. Тя написала писма от името на Ахав, като наредила на старейшините и знатните хора на Йезраел да обявят пост и да поставят Навутей на видно място. След това трябвало да накарат двама негодници да обвинят Навутей, че е похулил Бога и царя, което да доведе до убиването му с камъни (3 Цар 21:8-14).
Планът бил изпълнен и Навутей бил несправедливо убит. След смъртта му Ахав завладял лозето (3 Цар 21:15-16). Пророк Илия обаче се изправил срещу Ахав и провъзгласил Божия съд над него и дома му заради тяхното нечестие (3 Цар 21:17-24).
Години по-късно, както пророкувал Илия, Ахавовият син, цар Йорам, бил убит от Ииуй на същия участък земя, който принадлежал на Навутей (4 Цар 9:21-26), с което се изпълнило Божието възмездие за несправедливото убийство на Навутей и отнемането на наследствения му имот.
Историята на Навутей показва значението на справедливостта, свещеността на наследството от предците и последиците от злоупотребата с власт и пренебрегването на Божиите закони. Тя показва също ролята на пророците да изричат истината пред властимащите и да провъзгласяват съд над онези, които вършат зло.
Naboth was a Jezreelite who owned a vineyard adjacent to the palace of King Ahab of Israel. His story, recorded in 1Kings 21 and 2Kings 9, is a tragic account of injustice and the abuse of power.
King Ahab desired to acquire Naboth's vineyard to use as a vegetable garden, offering to purchase it or provide a better vineyard in exchange. However, Naboth refused, stating that he could not give up the inheritance of his ancestors (1Ki 21:1-3). This refusal greatly displeased Ahab, who sulked and refused to eat.
Ahab's wife, Queen Jezebel, learning of the situation, devised a wicked plan to secure the vineyard. She wrote letters in Ahab's name, ordering the elders and nobles of Jezreel to proclaim a fast and seat Naboth in a prominent place. Then, they were to have two scoundrels accuse Naboth of cursing God and the king, leading to his execution by stoning (1Ki 21:8-14).
The plan was carried out, and Naboth was unjustly killed. After his death, Ahab took possession of the vineyard (1Ki 21:15-16). However, the prophet Elijah confronted Ahab, pronouncing God's judgment on him and his household for their wickedness (1Ki 21:17-24).
Years later, as prophesied by Elijah, Ahab's son King Joram was killed by Jehu in the same plot of land that had belonged to Naboth (2Ki 9:21-26), fulfilling the divine retribution for the unjust murder of Naboth and the seizure of his ancestral property.
Naboth's story illustrates the importance of justice, the sanctity of ancestral inheritance, and the consequences of abusing power and disregarding God's laws. It also demonstrates the role of prophets in speaking truth to power and pronouncing judgment on those who commit evil.
Плодове; „йезраелецът“, собственик на парче земя по източния склон на хълма Йезраел (4 Цар 9:25, 26). Това малко „парче земя“ изглежда е било всичко, което притежавал. То било лозе и се намирало „съвсем близо до двореца на Ахав“ (3 Цар 21:1, 2), който силно желаел да го придобие. Навутей обаче отказал при каквито и да било условия да го отстъпи на царя. Бил го наследил от предците си, а никой израилтянин не можел законно да продава имота си (Лев. 25:23). Езавел, жената на Ахав, се почувствала дълбоко оскърбена от отказа на Навутей да се раздели с лозето си. Чрез коварен и жесток заговор тя причинила смъртта му. Синовете му също споделили неговата участ (4 Цар 9:26; 3 Цар 21:19). Тогава тя отишла при Ахав и казала: „Стани, вземи лозето във владение; защото Навутей не е жив, а е мъртъв.“ Ахав станал и отишъл в градината, придобита по толкова вероломен и жесток начин, и явно се наслаждавал на новото си притежание, когато ето, Илия внезапно се появил пред него и произнесъл срещу него страшна присъда (3 Цар 21:17-24). По това време Ииуй и Бидкар били с Ахав и думите на Илия се запечатали толкова дълбоко в паметта на Ииуй, че много години по-късно той се позовал на тях (4 Цар 9:26); именно той бил главното оръдие за изпълнението на тази присъда над Ахав, Езавел и целия им дом (9:30-37). Той изтребил дома на Ахав. Ииуй не пощадил нито един от всичките му велможи, сродници и свещеници (10:11).
Ахав се смирил при думите на Илия (3 Цар 21:28, 29) и затова пророчеството се изпълнило не в неговата участ, а в тази на сина му Йорам (4 Цар 9:25).
Историята на Навутей, сравнена с тази на Ахав и Езавел, дава забележителен пример за закона на въздаващото провидение — закон, който пронизва цялата история (срв. Пс. 109:17, 18).
Fruits, “the Jezreelite,” was the owner of a portion of ground on the eastern slope of the hill of Jezreel (2 Kings 9:25, 26). This small “plat of ground” seems to have been all he possessed. It was a vineyard, and lay “hard by the palace of Ahab” (1 Kings 21:1, 2), who greatly coveted it. Naboth, however, refused on any terms to part with it to the king. He had inherited it from his fathers, and no Israelite could lawfully sell his property (Lev. 25:23). Jezebel, Ahab’s wife, was grievously offended at Naboth’s refusal to part with his vineyard. By a crafty and cruel plot she compassed his death. His sons also shared his fate (2 Kings 9:26; 1 Kings 21:19). She then came to Ahab and said, “Arise, take possession of the vineyard; for Naboth is not alive, but dead.” Ahab arose and went forth into the garden which had so treacherously and cruelly been acquired, seemingly enjoying his new possession, when, lo, Elijah suddenly appeared before him and pronounced against him a fearful doom (1 Kings 21:17-24). Jehu and Bidcar were with Ahab at this time, and so deeply were the words of Elijah imprinted on Jehu’s memory that many years afterwards he refers to them (2 Kings 9:26), and he was the chief instrument in inflicting this sentence on Ahab and Jezebel and all their house (9:30-37). The house of Ahab was extinguished by him. Not one of all his great men and his kinsfolk and his priests did Jehu spare (10:11).
Ahab humbled himself at Elijah’s words (1 Kings 21:28, 29), and therefore the prophecy was fulfilled not in his fate but in that of his son Joram (2 Kings 9:25).
The history of Naboth, compared with that of Ahab and Jezebel, furnishes a remarkable illustration of the law of a retributive providence, a law which runs through all history (comp. Ps. 109:17, 18).
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Naboth_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Naboth@1Ki.21.1-2Ki) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, naboth_2127)