Битие 32 BG1940

¹Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха. Бог Яков

²А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}. Бог Яков Маханаим

³И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом; Яков Исав Сиир Едом Сиир планината Сиир

⁴и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега; Яков Исав Лаван

⁵придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

⁶А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него. Яков Исав

⁷А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки: Яков

⁸Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави. Исав

⁹Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, Бог Яков Авраам Исаак

¹⁰не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото <едвам> с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана. Йордан

¹¹Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада. Исав

¹²А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството <си> не може да се изброи.

¹³Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава: Исав

¹⁴двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

¹⁵тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

¹⁶и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

¹⁷На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе? Исав

¹⁸Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас. Яков Исав

¹⁹Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете; Исав

²⁰и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме <благосклонно>. Яков

²¹И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

²²А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}. Явок

²³Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

²⁴А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, Яков се бори с ангела и името му е променено на Израил Яков

²⁵който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него. Яков

²⁶Тогава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

²⁷А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. Яков

²⁸А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил. Бог Яков

²⁹А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там. Яков

³⁰И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, <си казваше:> Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен. Бог Яков Пениил Пенуил

³¹Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си. Пенуил

³²Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото <човекът> се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила. Яков