Място източно от Йордан; убежище на Давид машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Маханаим – място източно от река Йордан, където Яков срещнал ангели и където Давид намерил убежище по време на бунта на Авесалом (Бит 32:2; 2 Цар 17:24, 27).
Mahanaim, a place east of the Jordan River where Jacob met angels and David found refuge during Absalom's rebellion (Genesis 32:2; 2Sa.17.24, 27).
Маханаим е град на изток от река Йордан, в територията, дадена на Гадовото племе (Ис.Нав 13:26, 30). Той бил определен като левитски град за мераритите (Ис.Нав 21:38; 1 Лет 6:80). Маханаим се споменава за пръв път в Бит 32:2, където Израил (или Яков) срещнал ангели на връщане към Ханаан и нарекъл мястото Маханаим, което означава „два стана“. По време на царуването на цар Давид Маханаим служил за убежище на Давид, когато бягал от бунта на сина си Авесалом (2 Цар 17:24, 27). Исвостей, синът на Саул, също имал седалище в Маханаим, когато царувал над Израил (2 Цар 2:8, 12, 29). По-късно, по време на царуването на Соломон, Маханаим бил център на един от дванадесетте окръга, управлявани от Соломоновите управители (3 Цар 4:14).
Mahanaim was a city located east of the Jordan River, in the territory allocated to the tribe of Gad (Joshua 13:26, 30). It was designated as a Levitical city for the Merarites (Joshua 21:38; 1Ch.6.80). Mahanaim is first mentioned in Genesis 32:2, where Israel (or 'Jacob') encountered angels on his way back to Canaan, and he named the place Mahanaim, meaning "two camps." During the reign of King David, Mahanaim served as a refuge for David when he fled from his son Absalom's rebellion (2Sa.17.24, 27). Ishbosheth, Saul's son, was also based in Mahanaim when he ruled over Israel (2Sa.2.8, 12, 29). Later, during Solomon's reign, Mahanaim was the center of one of the twelve districts governed by Solomon's officers (1Ki.4.14).
Два стана; място близо до Явок, отвъд Йордан, където Яков бил посрещнат от „Божиите ангели“ и където разделил придружаващите го на „два стана“, когато се връщал от Падан-Арам (Бит. 32:2). По-късно това име било дадено на града, построен на същото място. Той бил южната граница на Васан (Ис.Нав. 13:26, 30) и станал левитски град (21:38). Тук царувал Сауловият син Иевостей (2 Цар 2:8, 12), докато Давид царувал в Хеврон. Тук също, след размирно царуване, Иевостей бил убит от двама от собствените си телохранители (2 Цар 4:5-7), които донесли главата му на Давид в Хеврон, но вместо да бъдат възнаградени, били умъртвени по негова заповед за хладнокръвното си убийство. Много години след това, когато бягал от Йерусалим поради бунта на сина си Авесалом, Давид установил своята главна квартира в Маханаим, където Верзелий го приел гостоприемно, и тук събрал силите си, които били поведени срещу войската, събрала се около Авесалом. Докато седял при портата на този град, до него достигнали вестите за голямата и решителна битка между двете войски и за смъртта на сина му Авесалом, при което той бил обзет от най-дълбока скръб (2 Цар 17:24-27).
Единственото друго споменаване на Маханаим е като седалище на един от Соломоновите доставчици (3 Цар 4:14). Отъждествяван е със съвременния Мукхума — развалини в ниска равнина, наречена el-Bukie’a, „малката долина“, близо до Фануил, южно от Явок и североизточно от ес-Салт.
Two camps, a place near the Jabbok, beyond Jordan, where Jacob was met by the “angels of God,” and where he divided his retinue into “two hosts” on his return from Padan-aram (Gen. 32:2). This name was afterwards given to the town which was built at that place. It was the southern boundary of Bashan (Josh. 13:26, 30), and became a city of the Levites (21:38). Here Saul’s son Ishbosheth reigned (2 Sam. 2:8, 12), while David reigned at Hebron. Here also, after a troubled reign, Ishbosheth was murdered by two of his own bodyguard (2 Sam. 4:5-7), who brought his head to David at Hebron, but were, instead of being rewarded, put to death by him for their cold-blooded murder. Many years after this, when he fled from Jerusalem on the rebellion of his son Absalom, David made Mahanaim, where Barzillai entertained him, his headquarters, and here he mustered his forces which were led against the army that had gathered around Absalom. It was while sitting at the gate of this town that tidings of the great and decisive battle between the two hosts and of the death of his son Absalom reached him, when he gave way to the most violent grief (2 Sam. 17:24-27).
The only other reference to Mahanaim is as a station of one of Solomon’s purveyors (1 Kings 4:14). It has been identified with the modern Mukhumah, a ruin found in a depressed plain called el-Bukie’a, “the little vale,” near Penuel, south of the Jabbok, and north-east of es-Salt.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, ae5bfe9) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Mahanaim@Gen.32.2-1Ch) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, mahanaim_756) · Wikidata (CC0 1.0, Q27124634)