третият син на цар Давид (2 Цар 3:3) машинен превод
Родословна линия: Бог › Адам › Сит › Енос › Каинан › Малелеил › Яред › Енох › Матусал › Ламех › Ной › Сим › Арфаксад › Каинан › Сала › Евер › Фалек › Рагав › Серух › Нахор › Тара › Авраам › Исаак › Яков › Юда › Фарес › Есром › Рам › Аминадав › Наасон › Салмон › Вооз › Овид › Есей › Давид › Авесалом
Зареждане на препратките към книгите…
Хронологична оценка · Оценка от хронологията на BibleData. Възрастта не е пряко посочена; виж допусканията в източника.
2978 − 2954 (AH) = 24
The year of Absalom_1's birth is the year his older brother, Chileab_1, was born (2953) + 1 year (hypothesis) = 2954
The year of Absalom_1's death (2978) is the year he rebelled against his father = 2978
Абсолютните години са условни хронологични оценки. Библейският пасаж може да посочва възраст или събитие, но не установява сам по себе си година пр. Хр. Различните календарни системи са запазени отделно.
2954 → ≈ 1051 пр. Хр.
Birth_Absalom_1 · event_year_ahbibledata/BibleData-Event.csv · запис 22975604be1204c8d21038e900963ac9361cab116af407d0b5d89f8e64ecd1311e92954 → ≈ 1051 пр. Хр.
Life_of_Absalom_1 · start_year_ahbibledata/BibleData-Epoch.csv · запис 788c03ea78bc2c1467fd0ba4d65803831016acf91f8e67a147c1dcb184792ea7e81008 → ≈ 1008 пр. Хр.
Birth_Absalom_1 · bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 22975604be1204c8d21038e900963ac9361cab116af407d0b5d89f8e64ecd1311e9984 → ≈ 984 пр. Хр.
Death_Absalom_1 · bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 25427a350590d2a854cf641cf64e1ac5930c75bb4b5b3d269a882cd41717d3e109d2978 → ≈ 1027 пр. Хр.
Death_Absalom_1 · event_year_ahbibledata/BibleData-Event.csv · запис 25427a350590d2a854cf641cf64e1ac5930c75bb4b5b3d269a882cd41717d3e109d2981 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Death_Absalom_1 · ussher_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 25427a350590d2a854cf641cf64e1ac5930c75bb4b5b3d269a882cd41717d3e109d1023 → ≈ 1023 пр. Хр.
Death_Absalom_1 · ussher_bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 25427a350590d2a854cf641cf64e1ac5930c75bb4b5b3d269a882cd41717d3e109d2978 → ≈ 1027 пр. Хр.
Life_of_Absalom_1 · end_year_ahbibledata/BibleData-Epoch.csv · запис 788c03ea78bc2c1467fd0ba4d65803831016acf91f8e67a147c1dcb184792ea7e8-976 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
Избраната смърт е след смъртта на царя, който според разказа е жив при това събитие. Несъвместимата селекция трябва да се премахне или да се избере единна изрично означена хронология.
2SA 18:152SA 18:33absalom_59 · deathYeartheographic/People.csv · запис 607b412fe6018ff44a7ec84e9e41e5401b00fbfc45d3390fac987105a428b361b4
Авесалом бил третият син на Давид, който вдигнал бунт срещу царуването на баща си.
Absalom was David's third son who led a revolt against his father's reign.
Авесалом бил третият син на цар Давид, роден от Мааха, дъщерята на Талмай, царя на Гесур (2 Цар 3:3). Той бил известен с красивата си външност и дългата си коса (2 Цар 14:25-26). След като Амнон, първородният син на Давид, изнасилил сестра му Тамар, Авесалом замислил отмъщение и наредил Амнон да бъде убит (2 Цар 13). След това избягал в Гесур за три години, преди Йоав, Давидовият военачалник, да уреди завръщането му (2 Цар 14).
По-късно Авесалом вдигнал бунт срещу Давид и се провъзгласил за цар в Хеврон (2 Цар 15). Давид бил принуден да избяга от Йерусалим, а Авесалом приел съвет да го преследва с войските си (2 Цар 16-17). Давидовите мъже обаче разгромили войската на Авесалом, а самият Авесалом бил убит от Йоав против волята на Давид (2 Цар 18). Давид дълбоко скърбял за смъртта на Авесалом (2 Цар 19:1-4).
Авесалом издигнал стълб, за да запази името си, понеже нямал син, който да продължи рода му (2 Цар 18:18). След смъртта му останала дъщеря му Мааха, която по-късно станала съпруга на Ровоам и майка на Авия (3 Цар 15:2; 2 Лет 11:20-21).
Absalom was the third son of King David, born to Maacah, the daughter of Talmai, king of Geshur (2Sa. 3:3). He was known for his handsome appearance and long hair (2Sa. 14:25-26). After the rape of his sister Tamar by Amnon, David's firstborn son, Absalom plotted revenge and had Amnon murdered (2Sa. 13). He then fled to Geshur for three years before Joab, David's general, arranged for his return (2Sa. 14).
Later, Absalom launched a rebellion against David, proclaiming himself king in Hebron (2Sa. 15). David was forced to flee from Jerusalem, and Absalom took advice to pursue him with his forces (2Sa. 16-17). However, David's men defeated Absalom's army, and Absalom himself was killed by Joab against David's wishes (2Sa. 18). David deeply mourned Absalom's death (2Sa. 19:1-4).
Absalom had erected a pillar to preserve his name, since he had no son to carry on his lineage (2Sa. 18:18). He was survived by his daughter Maacah, who later became a wife of Rehoboam and mother of Abijah (1Ki. 15:2; 2Ch. 11:20-21).
Баща на мира; т.е. „миролюбив“. Син на Давид от Мааха (2 Цар. 3:3; срв. 3 Цар 1:6). Бил известен с телесната си красота и с необикновено гъстата коса на главата си (2 Цар. 14:25,26). Първото публично дело в живота му било кръвното отмъщение, което извършил срещу Амнон, най-големия син на Давид, който позорно осквернил сестрата на Авесалом, Тамар. Това отмъщение било извършено по време на празненствата, свързани с голяма стрижба на овце във Ваал-Хацор. Другите синове на Давид избягали ужасени от мястото и донесли в Йерусалим вестта за смъртта на Амнон. Разтревожен от последиците на постъпката си, Авесалом избягал при дядо си в Гесур и останал там три години (2 Цар. 3:3; 13:23-38).
Давид скърбял за отсъстващия си син, вече белязан с вината на братоубийството. В резултат на хитрост, осъществена от една жена от Текоа, Йоав получил съгласието на Давид да покани Авесалом обратно в Йерусалим. Така той се завърнал, но изминали две години, преди баща му да го допусне пред себе си (2 Цар. 14:28). По това време Авесалом вероятно бил най-големият жив син на Давид и тъй като имал царски произход както по майчина, така и по бащина линия, започнал да се стреми към престола. Народът подкрепял претенциите му. С множество хитри похвати той спечелил привързаността му; и след завръщането си от Гесур (2 Цар. 15:7; бележка в полето, R.V.) отишъл в Хеврон, старата столица на Юда, заедно с голямо множество от народа и там се провъзгласил за цар. Бунтът имал такъв успех, че Давид намерил за необходимо да напусне Йерусалим и да избяга в Маханаим, отвъд Йордан; след това Авесалом се завърнал в Йерусалим и завладял престола без съпротива. Ахитофел, който бил главният съветник на Давид, го изоставил и се присъединил към Авесалом, чийто главен съветник станал сега. Хусий също се присъединил към Авесалом, но единствено с цел да се опита да противодейства на съветите на Ахитофел и така да подпомогне делото на Давид. Той успял дотолкова, че по негов съвет, предпочетен пред съвета на Ахитофел, Авесалом отложил похода на войската срещу баща си, който по този начин спечелил време да се подготви за отбрана.
Накрая Авесалом потеглил срещу баща си, чиято войска, предвождана от Йоав, срещнал край Ефремовата гора. Двадесет хиляди души от войската на Авесалом били убити в тази съдбоносна битка, а останалите избягали. Авесалом бягал на бързо муле; но дългата му развяваща се коса, или по-вероятно главата му, се закачила в клоните на един дъб и той останал да виси там, докато Йоав дошъл и го пронизал с три копия. След това тялото му било свалено и хвърлено в яма, изкопана в гората, а над гроба му била натрупана грамада от камъни. Когато вестта за изхода от тази битка била донесена на Давид, който седял нетърпеливо при портата на Маханаим, и му съобщили, че Авесалом е убит, той се отдал на горчив плач: „Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да беше дал Бог аз да умра вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!“ (2 Цар. 18:33. Срв. Изх. 32:32; Рим. 9:3).
И тримата синове на Авесалом (2 Цар. 14:27; срв. 18:18) починали преди него, така че той оставил само една дъщеря, Тамар, която станала баба на Авия.
Father of peace; i.e., “peaceful” David’s son by Maacah (2 Sam. 3:3; comp. 1 Kings 1:6). He was noted for his personal beauty and for the extra-ordinary profusion of the hair of his head (2 Sam. 14:25,26). The first public act of his life was the blood-revenge he executed against Amnon, David’s eldest son, who had basely wronged Absalom’s sister Tamar. This revenge was executed at the time of the festivities connected with a great sheep-shearing at Baal-hazor. David’s other sons fled from the place in horror, and brought the tidings of the death of Amnon to Jerusalem. Alarmed for the consequences of the act, Absalom fled to his grandfather at Geshur, and there abode for three years (2 Sam. 3:3; 13:23-38).
David mourned his absent son, now branded with the guilt of fratricide. As the result of a stratagem carried out by a woman of Tekoah, Joab received David’s sanction to invite Absalom back to Jerusalem. He returned accordingly, but two years elapsed before his father admitted him into his presence (2 Sam. 14:28). Absalom was now probably the oldest surviving son of David, and as he was of royal descent by his mother as well as by his father, he began to aspire to the throne. His pretensions were favoured by the people. By many arts he gained their affection; and after his return from Geshur (2 Sam. 15:7; marg., R.V.) he went up to Hebron, the old capital of Judah, along with a great body of the people, and there proclaimed himself king. The revolt was so successful that David found it necessary to quit Jerusalem and flee to Mahanaim, beyond Jordan; where upon Absalom returned to Jerusalem and took possession of the throne without opposition. Ahithophel, who had been David’s chief counsellor, deserted him and joined Absalom, whose chief counsellor he now became. Hushai also joined Absalom, but only for the purpose of trying to counteract the counsels of Ahithophel, and so to advantage David’s cause. He was so far successful that by his advice, which was preferred to that of Ahithophel, Absalom delayed to march an army against his father, who thus gained time to prepare for the defence.
Absalom at length marched out against his father, whose army, under the command of Joab, he encountered on the borders of the forest of Ephraim. Twenty thousand of Absalom’s army were slain in that fatal battle, and the rest fled. Absalom fled on a swift mule; but his long flowing hair, or more probably his head, was caught in the bough of an oak, and there he was left suspended till Joab came up and pierced him through with three darts. His body was then taken down and cast into a pit dug in the forest, and a heap of stones was raised over his grave. When the tidings of the result of that battle were brought to David, as he sat impatiently at the gate of Mahanaim, and he was told that Absalom had been slain, he gave way to the bitter lamentation: “O my son Absalom, my son, my son Absalom! would God I had died for thee, O Absalom, my son, my son!” (2 Sam. 18:33. Comp. Ex. 32:32; Rom. 9:3).
Absalom’s three sons (2 Sam. 14:27; comp. 18:18) had all died before him, so that he left only a daughter, Tamar, who became the grandmother of Abijah.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Absalom_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Absalom@2Sa.3.3-Psa) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, absalom_59)