Авиатар

Авиатар, син на Ахимелех, бил първосвещеник, който служил по време на царуването на Давид и Соломон.

Авиатар бил син на Ахимелех, свещеник в Ноб. Когато цар Саул заповядал да бъдат убити свещениците в Ноб, Авиатар бил единственият, който се спасил и избягал при Давид (1 Цар 22:20-23). Той донесъл със себе си ефода — свещена свещеническа одежда, използвана за допитване до Божията воля (1 Цар 23:6,9). Авиатар останал верен на Давид през цялото му царуване, служейки като един от главните му свещеници (2 Цар 8:17; 15:24-36; 19:11; 20:25). Към края на живота на Давид обаче Авиатар подкрепил опита на Адония да стане цар вместо Соломон (3 Цар 1:7,19,25). Когато Соломон станал цар, той отстранил Авиатар от свещенството, с което се изпълнило пророчеството срещу дома на Илий (3 Цар 2:26-27,35). Авиатар е споменат и в Новия завет от Исус, който се позовал на една случка от времето, когато Авиатар бил първосвещеник (Марк 2:26).

Баща на изобилието, или моят баща превъзхожда; син на първосвещеника Ахимелех. Той бил десетият първосвещеник и четвъртият по родословие след Илий. Когато баща му бил убит заедно със свещениците в Ноб, той успял да избяга и, като взел със себе си ефода, се присъединил към Давид, който тогава се намирал в пещерата при Одолам (1 Цар. 22:20-23; 23:6). Останал с Давид и станал свещеник на дружината, чийто водач бил Давид (1 Цар. 30:7). Когато Давид се възкачил на престола на Юда, Авиатар бил назначен за първосвещеник (1 Лет. 15:11; 3 Цар 2:26) и за „царски другар“ (1 Лет. 27:34). Междувременно Садок, от Елеазаровия род, също бил поставен за първосвещеник. Тези назначения останали в сила до края на Давидовото царуване (3 Цар 4:4). Авиатар бил отстранен от длъжност (единственият исторически случай на отстраняване на първосвещеник) и изпратен в изгнание в дома си в Анатот от Соломон, защото участвал в опита Адония да бъде възкачен на престола. Така свещенството преминало извън Итамаровия род (1 Цар. 2:30-36; 3 Цар 1:19; 2:26, 27). Сега Садок станал единственият първосвещеник. В Марк 2:26 се споменава случка от „дните на първосвещеника Авиатар“. Но от 1 Цар. 22 научаваме недвусмислено, че това събитие станало, когато първосвещеник бил Ахимелех, бащата на Авиатар. Привидното несъответствие се обяснява задоволително, ако думите в Марк се разбират като отнасящи се до времето, през което Авиатар е живял, а не до периода, през който е заемал първосвещеническата длъжност. В Марк не се подразбира, че по времето на споменатото събитие той действително е бил първосвещеник. Други обаче смятат, че хлябовете принадлежали на Авиатар, който по онова време (Лев. 24:9) бил свещеник, и че той или сам ги дал на Давид, или убедил баща си да му ги даде.