първият син на Адам (Бит 4:1), проклет от земята (Бит 4:11) машинен превод
Родословна линия: Бог › Адам › Каин
Зареждане на препратките към книгите…
Абсолютните години са условни хронологични оценки. Библейският пасаж може да посочва възраст или събитие, но не установява сам по себе си година пр. Хр. Различните календарни системи са запазени отделно.
-4003 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
cain_533 · birthYeartheographic/People.csv · запис 5915d380e876ad8192cae32dfb1224c70d3a43a41f66cd2760635d17e51ba220ae0
Каин, първородният син на Адам и Ева, убил брат си Авел и бил проклет от Бог да бъде скитник.
Cain, the firstborn son of Adam and Eve, murdered his brother Abel and was cursed by God to be a wanderer.
Каин бил първородният син на Адам и Ева и е известен с това, че убил брат си Авел (Бит. 4; Евр. 11:4; 1 Йоан 3:12; Юда 1:11). Каин бил земеделец, а Авел — пастир. Когато двамата братя принесли дарове на Бога, Господ приел дара на Авел, но отхвърлил този на Каин, което предизвикало гнева и завистта на Каин. Въпреки Божието предупреждение да овладее греховните си желания, Каин примамил Авел на полето и го убил. Вследствие на това Бог проклел Каин да бъде неспокоен скиталец по земята и го прогонил от Своето присъствие. Потомците на Каин, известни като каинити, са споменати в родословието в Бит 4, което подчертава разпространението на греха и развитието на цивилизацията без Бога. Новозаветните споменавания на Каин го представят като пример за неверие, нечестие и бунт срещу Бога (Евр. Юда 11:4; 1 Йоан 3:12; Юда 1:11). Историята на Каин служи като предупреждение за последиците от греха, завистта и непокорството към Бога.
Cain was the firstborn son of Adam and Eve, and he is known for killing his brother Abel (Gen. 4; Heb. 11:4; 1Jn 3:12; Jud 1:11). Cain was a farmer, while Abel was a shepherd. When both brothers brought offerings to God, the Lord accepted Abel's offering but rejected Cain's, which led to Cain's anger and jealousy. Despite God's warning to master his sinful desires, Cain lured Abel into the field and murdered him. As a result, God cursed Cain to be a restless wanderer on the earth and banished him from His presence. Cain's descendants, known as the Cainites, are mentioned in the genealogy of Genesis 4, which highlights the spread of sin and the development of civilization apart from God. The New Testament references to Cain portray him as an example of unbelief, wickedness, and rebellion against God (Heb. Jud 11:4; 1Jn 3:12; Jud 1:11). Cain's story serves as a warning about the consequences of sin, jealousy, and disobedience to God.
Първородният син на Адам и Ева (Бит. 4). Той станал земеделец, а брат му Авел се занимавал със скотовъдство. Бил „мрачен, своеволен, надменен и отмъстителен човек; в характера му липсвало религиозно чувство и дори в отношението си към Бога проявявал непокорство“. Случило се „след време“ (в полето: „в края на дните“), т.е. вероятно в събота, двамата братя да принесат своите приноси на Господ. Приносът на Авел бил от „първородните на стадото му и от тлъстината им“, а този на Каин — „от плодовете на земята“. Жертвата на Авел била „по-превъзходна“ (Евр. 11:4) от Каиновата и била приета от Бога. Поради това Каин „много се разгневил“, таял убийствена омраза към брат си и накрая извършил страшното злодеяние да го убие (1 Йоан 3:12). За това престъпление бил изгонен от Едем и оттогава водел живот на изгнаник, носейки някакъв белег, който Бог му поставил в отговор на собствения му вик за милост, за да бъде чрез него защитен от гнева на другите хора; възможно е обаче Бог само да му е дал някакъв знак, за да го увери, че няма да бъде убит (Бит. 4:15). Осъден да бъде скитник и беглец по земята, той отишъл в „земята Нод“, т.е. земята на „изгнанието“, за която се казва, че била „на изток от Едем“, и там построил град — първия, за който четем — и го нарекъл по името на сина си Енох. Потомците му са изброени до шестото поколение. Те постепенно западали в нравствено и духовно отношение, докато станали напълно покварени пред Бога. Тази поквара се разпространила и накрая Бог изпратил Потопа, за да предотврати окончателното тържество на злото.
The first-born son of Adam and Eve (Gen. 4). He became a tiller of the ground, as his brother Abel followed the pursuits of pastoral life. He was “a sullen, self-willed, haughty, vindictive man; wanting the religious element in his character, and defiant even in his attitude towards God.” It came to pass “in process of time” (marg. “at the end of days”), i.e., probably on the Sabbath, that the two brothers presented their offerings to the Lord. Abel’s offering was of the “firstlings of his flock and of the fat,” while Cain’s was “of the fruit of the ground.” Abel’s sacrifice was “more excellent” (Heb. 11:4) than Cain’s, and was accepted by God. On this account Cain was “very wroth,” and cherished feelings of murderous hatred against his brother, and was at length guilty of the desperate outrage of putting him to death (1 John 3:12). For this crime he was expelled from Eden, and henceforth led the life of an exile, bearing upon him some mark which God had set upon him in answer to his own cry for mercy, so that thereby he might be protected from the wrath of his fellow-men; or it may be that God only gave him some sign to assure him that he would not be slain (Gen. 4:15). Doomed to be a wanderer and a fugitive in the earth, he went forth into the “land of Nod”, i.e., the land of “exile”, which is said to have been in the “east of Eden,” and there he built a city, the first we read of, and called it after his son’s name, Enoch. His descendants are enumerated to the sixth generation. They gradually degenerated in their moral and spiritual condition till they became wholly corrupt before God. This corruption prevailed, and at length the Deluge was sent by God to prevent the final triumph of evil.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Cain_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Cain@Gen.4.1-Jud) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, cain_533)