син на Адам (Бит 4:2), първият убит човек (Бит 4:8) машинен превод
Родословна линия: Бог › Адам › Авел
Зареждане на препратките към книгите…
Абсолютните години са условни хронологични оценки. Библейският пасаж може да посочва възраст или събитие, но не установява сам по себе си година пр. Хр. Различните календарни системи са запазени отделно.
-3938 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
abel_13 · birthYeartheographic/People.csv · запис 1340a8c397a3044262bb581e36b2bec4f6d15cd814b85f85d1d0c84a8cc2b29734-3880 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
abel_13 · deathYeartheographic/People.csv · запис 1340a8c397a3044262bb581e36b2bec4f6d15cd814b85f85d1d0c84a8cc2b29734
Авел, вторият син на Адам и Ева, бил овчар, който бил убит от брат си Каин.
Abel, the second son of Adam and Eve, was a shepherd who was killed by his brother Cain.
Авел бил вторият син на Адам и Ева, роден след брат си Каин. Той бил овчар, докато Каин бил земеделец. И двамата братя принесли дарове на Бог, но Бог приел приноса на Авел и отхвърлил този на Каин. Това предизвикало завистта и гнева на Каин и той убил Авел на полето.
Бог потърсил сметка от Каин за убийството на Авел и вследствие на това Каин бил прокълнат да бъде скитник по земята. Новият завет посочва Авел като пример за вяра (Евр 11:4) и като праведен човек, чиято кръв викала за справедливост (Мат 23:35; Лук 11:51). Кръвта на Авел е също съпоставена с кръвта на Исус, която говори за по-добри неща (Евр 12:24). След смъртта на Авел Адам и Ева имали друг син на име Сит.
Abel was the second son of Adam and Eve, born after his brother Cain. He was a shepherd, while Cain was a farmer. Both brothers brought offerings to God, but God accepted Abel's offering and rejected Cain's. This led to Cain's jealousy and anger, and he killed Abel in a field.
God confronted Cain about Abel's murder, and as a result, Cain was cursed to be a wanderer on the earth. The New Testament references Abel as an example of faith (Heb 11:4) and as a righteous man whose blood cried out for justice (Mat 23:35; Luk 11:51). Abel's blood is also contrasted with the blood of Jesus, which speaks of better things (Heb 12:24). After Abel's death, Adam and Eve had another son named Seth.
(Евр. Hebhel), дъх или суета, вторият син на Адам и Ева. Бил убит от брат си Каин (Бит. 4:1-16). Под ръководството на баща си двамата братя били обучени да изпълняват дълга си да се покланят на Бога. „След известно време“ (в бележката в полето: „в края на дните“, т.е. в събота) всеки от тях принесъл на Бога от първите плодове на труда си. Каин като земеделец принесъл плодовете на нивата; Авел като пастир — от първородните на стадото си. „Господ погледна благосклонно на Авел и на приноса му; а на Каин и на приноса му не погледна благосклонно“ (Бит. 4:3-5). Поради това Каин се разгневил на брат си и замислил да го убие; намерение, което най-сетне намерил възможност да осъществи (Бит. 4:8, 9. Сравни 1 Йоан 3:12). В Новия завет Авел се споменава няколко пъти. Нашият Спасител го нарича „праведен“ (Мат. 23:35). За „кръвта на поръсването“ се казва, че говори „по-добри неща от Авеловата“ (Евр. 12:24); т.е. кръвта на Исус е действителността, на която кръвта на принесената от Авел жертва била само предобраз. Тук сравнението е между жертвата, принесена от Христос, и тази, принесена от Авел, а не между Христовата кръв, зовяща за милост, и кръвта на убития Авел, зовяща за отмъщение, както понякога се е предполагало. Казва се също (Евр. 11:4), че „Авел принесе на Бога по-превъзходна жертва от Каин“. Тази жертва била принесена „с вяра“; тази вяра се основавала на Бога не само като Творец и Бог на провидението, но особено като великия Изкупител, чиято жертва била предобразена от жертвите, които несъмнено по Божие установление били принасяни от дните на Адам насетне. Заради тази „вяра“, която очаквала великата изкупителна жертва, Авеловият принос бил приет от Бога. Каиновият принос нямал такава насоченост и затова бил отхвърлен. Авел бил първият мъченик, както бил и първият от човешкия род, който умрял.
Авел (евр. ‘abhel), плач (1 Цар. 6:18), името, дадено на големия камък в нивата на Иисус, върху който ковчегът бил „поставен“. Преработеният превод обаче, следвайки Таргума и LXX., чете в еврейския текст ’ebhen (= камък) и съответно превежда „до големия камък, върху който поставиха ковчега“. Този прочит е за предпочитане.
Авел (евр. ‘abhel), тревисто място, ливада. Тази дума влиза в състава на следните думи:
(Heb. Hebhel), a breath, or vanity, the second son of Adam and Eve. He was put to death by his brother Cain (Gen. 4:1-16). Guided by the instruction of their father, the two brothers were trained in the duty of worshipping God. “And in process of time” (marg. “at the end of days”, i.e., on the Sabbath) each of them offered up to God of the first-fruits of his labours. Cain, as a husbandman, offered the fruits of the field; Abel, as a shepherd, of the firstlings of his flock. “The Lord had respect unto Abel and his offering; but unto Cain and his offering he had not respect” (Gen. 4:3-5). On this account Cain was angry with his brother, and formed the design of putting him to death; a design which he at length found an opportunity of carrying into effect (Gen. 4:8, 9. Comp. 1 John 3:12). There are several references to Abel in the New Testament. Our Saviour speaks of him as “righteous” (Matt. 23:35). “The blood of sprinkling” is said to speak “better things than that of Abel” (Heb. 12:24); i.e., the blood of Jesus is the reality of which the blood of the offering made by Abel was only the type. The comparison here is between the sacrifice offered by Christ and that offered by Abel, and not between the blood of Christ calling for mercy and the blood of the murdered Abel calling for vengeance, as has sometimes been supposed. It is also said (Heb. 11:4) that “Abel offered unto God a more excellent sacrifice than Cain.” This sacrifice was made “by faith;” this faith rested in God, not only as the Creator and the God of providence, but especially in God as the great Redeemer, whose sacrifice was typified by the sacrifices which, no doubt by the divine institution, were offered from the days of Adam downward. On account of that “faith” which looked forward to the great atoning sacrifice, Abel’s offering was accepted of God. Cain’s offering had no such reference, and therefore was rejected. Abel was the first martyr, as he was the first of our race to die.
Abel (Heb. ‘abhel), lamentation (1 Sam. 6:18), the name given to the great stone in Joshua’s field whereon the ark was “set down.” The Revised Version, however, following the Targum and the LXX., reads in the Hebrew text ’ebhen (= a stone), and accordingly translates “unto the great stone, whereon they set down the ark.” This reading is to be preferred.
Abel (Heb. ‘abhel), a grassy place, a meadow. This word enters into the composition of the following words:
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Abel_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Abel@Gen.4.2-Heb) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, abel_13)