син на Саруя (2 Цар 2:13), военачалник на войската на Давид (1 Лет 27:34) машинен превод
Родословна линия: Съпругът на Саруя › Йоав
Зареждане на препратките към книгите…
Йоав, племенникът на Давид и военачалник на неговата войска, бил ключова фигура през царуването на Давид, известен със своето военно умение и вярност.
Joab, David's nephew and commander of his army, was a key figure in David's reign, known for his military prowess and loyalty.
Йоав, синът на Саруя, бил племенник на цар Давид и военачалник на неговата войска. За пръв път се появява в 1 Цар 26:6, като придружава Давид при мисия в лагера на Саул. Йоав изиграл значителна роля във възхода на Давид към властта и в установяването на царството му (2 Цар 2–3; 8:16; 1 Лет 11:6,8).
Като военачалник Йоав предвождал Давидовите войски в различни битки срещу амонците, сирийците и други врагове (2 Цар 10; 12:26–27; 1 Лет 19). Той помогнал и за потушаването на Авесаломовия бунт и имал решаваща роля в разгрома на въстанието на Савей (2 Цар 18; 20).
Лоялността на Йоав към Давид обаче понякога била засенчвана от собствените му амбиции и безпощадност. Той убил Авенир, бившия военачалник на Саул, за да отмъсти за смъртта на брат си Асаил (2 Цар 3). Освен това нарушил заповедите на Давид, като убил Авесалом (2 Цар 18), и подкрепил опита на Адония да завземе престола (3 Цар 1:7,19).
Въпреки недостатъците си Йоав останал ключова фигура в царуването на Давид до самия край. Той участвал в преброяването, което навлякло Божия съд върху Израил (2 Цар 24; 1 Лет 21), и накрая бил убит от Ванея по заповед на Соломон заради подкрепата си за Адония (3 Цар 2:28–35).
Joab, the son of Zeruiah, was King David's nephew and the commander of his army. He first appears in 1Sa 26:6, accompanying David on a mission to Saul's camp. Joab played a significant role in David's rise to power and the establishment of his kingdom (2Sa.2-3; 8.16; 1Ch.11.6,8).
As a military commander, Joab led David's forces in various battles against the Ammonites, Syrians, and other enemies (2Sa.10; 12.26-27; 1Ch.19). He also helped quell Absalom's rebellion and was instrumental in defeating Sheba's revolt (2Sa.18; 20).
However, Joab's loyalty to David was sometimes overshadowed by his own ambition and ruthlessness. He killed Abner, Saul's former commander, in revenge for his brother Asahel's death (2Sa.3). He also disobeyed David's orders by killing Absalom (2Sa.18) and supported Adonijah's attempt to seize the throne (1Ki.1.7,19).
Despite his flaws, Joab remained a key figure in David's reign until the end. He was involved in the census that brought God's judgment upon Israel (2Sa.24; 1Ch.21) and was eventually killed by Benaiah on Solomon's orders for his support of Adonijah (1Ki 2:28-35).
Един от тримата синове на Саруя, сестрата на Давид, и „военачалник“ през цялото царуване на Давид (2 Цар. 2:13; 10:7; 11:1; 3 Цар 11:15). Името на баща му не се споменава никъде, макар че се споменава гробът му във Витлеем (2 Цар. 2:32). Двамата му братя били Ависай и бързоногият Асаил, който бил убит от Авенир (2 Цар. 2:13-32), когото Йоав по-късно предателски убил (3:22-27). По-късно той предвождал нападението при щурма на крепостта на планината Сион и за тази заслуга бил издигнат в чин „началник на царската войска“ (2 Цар. 5:6-10; 1 Лет. 27:34). Главните му военни успехи били: (1) срещу съюзните сили на Сирия и Амон; (2) срещу Едом (3 Цар 11:15, 16); и (3) срещу амонците (2 Цар. 10:7-19; 11:1, 11). Характерът му е дълбоко опетнен от доброволното му участие в убийството на Урия (11:14-25). Изглежда, че при убиването на Авесалом той действал от чувство за дълг (18:1-14). Давид не зачел многобройните услуги, които Йоав му бил оказал, и по-късно поверил командването на войската на Амаса, братовчед на Йоав (2 Цар. 20:1-13; 19:13). Когато Давид бил на смъртно легло, Йоав подкрепил Адония вместо Соломон. По-късно бил убит от Ванея по заповед на Соломон, в съответствие с повелята на баща му (2 Цар. 3:29; 20:5-13), при жертвеника, към който бил побягнал, за да намери убежище. Така този побелял заговорник умрял, без никой да издигне глас в негова защита. Бил погребан в собствения си имот в „пустинята“, вероятно североизточно от Йерусалим (3 Цар 2:5, 28-34). Ванея го наследил като главнокомандващ на войската.
One of the three sons of Zeruiah, David’s sister, and “captain of the host” during the whole of David’s reign (2 Sam. 2:13; 10:7; 11:1; 1 Kings 11:15). His father’s name is nowhere mentioned, although his sepulchre at Bethlehem is mentioned (2 Sam. 2:32). His two brothers were Abishai and Asahel, the swift of foot, who was killed by Abner (2 Sam. 2:13-32), whom Joab afterwards treacherously murdered (3:22-27). He afterwards led the assault at the storming of the fortress on Mount Zion, and for this service was raised to the rank of “prince of the king’s army” (2 Sam. 5:6-10; 1 Chr. 27:34). His chief military achievements were, (1) against the allied forces of Syria and Ammon; (2) against Edom (1 Kings 11:15, 16); and (3) against the Ammonites (2 Sam. 10:7-19; 11:1, 11). His character is deeply stained by the part he willingly took in the murder of Uriah (11:14-25). He acted apparently from a sense of duty in putting Absalom to death (18:1-14). David was unmindful of the many services Joab had rendered to him, and afterwards gave the command of the army to Amasa, Joab’s cousin (2 Sam. 20:1-13; 19:13). When David was dying Joab espoused the cause of Adonijah in preference to that of Solomon. He was afterwards slain by Benaiah, by the command of Solomon, in accordance with his father’s injunction (2 Sam. 3:29; 20:5-13), at the altar to which he had fled for refuge. Thus this hoary conspirator died without one to lift up a voice in his favour. He was buried in his own property in the “wilderness,” probably in the north-east of Jerusalem (1 Kings 2:5, 28-34). Benaiah succeeded him as commander-in-chief of the army.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Joab_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Joab@1Sa.26.6-Psa) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, joab_1617)