град в северен Израил, наричан също Авел-Маим машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Авел-Вет-Мааха – укрепен град в Северен Израил, близо до Дан.
Abel-beth-maacah, a fortified city in northern Israel, near Dan.
Авел-Вет-Мааха, известен също като Авел-Маим, е укрепен град в Северен Израил, разположен близо до град Дан. Той бил обсаден от Йоав, военачалника на цар Давид, когато Шева, син на Вихри, потърсил убежище там, след като се разбунтувал срещу Давид (2 Цар 20:14-15). Градът бил известен със своята мъдрост, както личи от поговорката: „В старо време казвали: „Нека попитат в Авел““ (2 Цар 20:18). По време на царуването на израилския цар Вааса Авел-Вет-Мааха бил превзет от сирийския цар Венадад I, който бил съюзник на юдейския цар Аса (3 Цар 15:20; 2 Лет 16:4). По-късно, по времето на израилския цар Факей, градът бил превзет от асирийския цар Теглат-Феласар III (4 Цар 15:29).
Abel-beth-maacah, also known as Abel-maim, was a fortified city in northern Israel, located near the city of Dan. It was besieged by Joab, King David's commander, when Sheba son of Bikri took refuge there after rebelling against David (2Sa.20.14-15). The city was known for its wisdom, as seen in the saying, "They used to say in former times, 'Let them inquire at Abel'" (2Sa.20.18). During the reign of King Baasha of Israel, Abel-beth-maacah was captured by Ben-Hadad I of Syria, who was allied with King Asa of Judah (1Ki.15.20; 2Ch.16.4). Later, in the reign of Pekah of Israel, the city was captured by King Tiglath-Pileser III of Assyria (2Ki.15.29).
(Евр. Hebhel), дъх или суета, вторият син на Адам и Ева. Бил убит от брат си Каин (Бит. 4:1-16). Под ръководството на баща си и чрез неговите наставления двамата братя били възпитани да изпълняват дълга си да се покланят на Бога. „И след време“ (бележка в полето: „в края на дните“, т.е. в събота) всеки от тях принесъл на Бога от първите плодове на своя труд. Каин, като земеделец, принесъл от плодовете на земята; Авел, като пастир — от първородните на стадото си. „Господ погледна благосклонно на Авел и на приноса му; но на Каин и на приноса му не погледна благосклонно“ (Бит. 4:3-5). Затова Каин се разгневил на брат си и замислил да го убие; накрая намерил възможност да осъществи този замисъл (Бит. 4:8, 9. Ср. 1 Йоан 3:12). В Новия завет Авел се споменава на няколко места. Нашият Спасител го нарича „праведен“ (Мат. 23:35). За „кръвта на поръсването“ се казва, че говори „по-добри неща от Авелевата“ (Евр. 12:24); т.е. кръвта на Исус е действителността, на която кръвта на принесената от Авел жертва била само предобраз. Тук се сравняват жертвата, принесена от Христос, и жертвата, принесена от Авел, а не кръвта на Христос, която зове за милост, и кръвта на убития Авел, която зове за отмъщение, както понякога се е предполагало. Казва се също (Евр. 11:4), че „Авел принесе на Бога по-превъзходна жертва от Каин“. Тази жертва била принесена „с вяра“; тази вяра се уповавала на Бога не само като Творец и Бог на промисъла, но особено като великия Изкупител, чиято жертва била предобразена от жертвите, принасяни несъмнено по Божие установление от дните на Адам насетне. Заради тази „вяра“, която очаквала великата изкупителна жертва, приносът на Авел бил приет от Бога. Приносът на Каин не сочел към нея и затова бил отхвърлен. Авел бил първият мъченик, както бил и първият от нашия род, който умрял.
Авел (евр. ‘abhel), плач (1 Цар. 6:18), името, дадено на големия камък в полето на Иисус, върху който бил „поставен“ ковчегът. Ревизираният превод обаче, следвайки Таргума и LXX., чете в еврейския текст ’ebhen (= камък) и съответно превежда „до големия камък, върху който поставиха ковчега“. Това четене е за предпочитане.
Авел (евр. ‘abhel), място, обрасло с трева, ливада. Тази дума влиза в състава на следните думи:
(Heb. Hebhel), a breath, or vanity, the second son of Adam and Eve. He was put to death by his brother Cain (Gen. 4:1-16). Guided by the instruction of their father, the two brothers were trained in the duty of worshipping God. “And in process of time” (marg. “at the end of days”, i.e., on the Sabbath) each of them offered up to God of the first-fruits of his labours. Cain, as a husbandman, offered the fruits of the field; Abel, as a shepherd, of the firstlings of his flock. “The Lord had respect unto Abel and his offering; but unto Cain and his offering he had not respect” (Gen. 4:3-5). On this account Cain was angry with his brother, and formed the design of putting him to death; a design which he at length found an opportunity of carrying into effect (Gen. 4:8, 9. Comp. 1 John 3:12). There are several references to Abel in the New Testament. Our Saviour speaks of him as “righteous” (Matt. 23:35). “The blood of sprinkling” is said to speak “better things than that of Abel” (Heb. 12:24); i.e., the blood of Jesus is the reality of which the blood of the offering made by Abel was only the type. The comparison here is between the sacrifice offered by Christ and that offered by Abel, and not between the blood of Christ calling for mercy and the blood of the murdered Abel calling for vengeance, as has sometimes been supposed. It is also said (Heb. 11:4) that “Abel offered unto God a more excellent sacrifice than Cain.” This sacrifice was made “by faith;” this faith rested in God, not only as the Creator and the God of providence, but especially in God as the great Redeemer, whose sacrifice was typified by the sacrifices which, no doubt by the divine institution, were offered from the days of Adam downward. On account of that “faith” which looked forward to the great atoning sacrifice, Abel’s offering was accepted of God. Cain’s offering had no such reference, and therefore was rejected. Abel was the first martyr, as he was the first of our race to die.
Abel (Heb. ‘abhel), lamentation (1 Sam. 6:18), the name given to the great stone in Joshua’s field whereon the ark was “set down.” The Revised Version, however, following the Targum and the LXX., reads in the Hebrew text ’ebhen (= a stone), and accordingly translates “unto the great stone, whereon they set down the ark.” This reading is to be preferred.
Abel (Heb. ‘abhel), a grassy place, a meadow. This word enters into the composition of the following words:
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, abffcaa) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Abel-beth-maacah@2Sa.20.14-2Ch) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, abel_4) · Wikidata (CC0 1.0, Q2911724)