израилско племе; град в северен Израил, наричан първоначално Лаис/Лешем машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Дан – израилско племе и град в Северен Израил, наричан по-рано Лаис или Лешем.
Dan, an Israelite tribe and a city in northern Israel, formerly called Laish or Leshem.
Дан е едно от дванадесетте племена на Израил, произлязло от петия син на Яков – Дан (Бит 30:6). На племето е дадена територия в северната част на Ханаан (Ис.Нав 19:40-48). Градът Дан, първоначално известен като Лаис или Лешем, е завладян от данците (Ис.Нав 19:47; Съд 18:29). Той става най-северният град на Израил и често се използва в израза „от Дан до Вирсавия“ за описание на цялата земя (Съд 20:1; 1 Цар 3:20). Йеровоам поставя едно от златните си телета в Дан (3 Цар 12:29-30), което води до идолопоклонство. Градът е бил известен и с умелите си занаятчии (2 Лет 2:14). Поради северното си положение Дан е едно от първите места, паднали в ръцете на чужди нашественици (Ер 4:15; 8:16).
Dan was one of the twelve tribes of Israel, descended from Jacob's fifth son, Dan (Genesis 30:6). The tribe was allotted territory in the northern part of Canaan (Joshua 19:40-48). The city of Dan, originally known as Laish or Leshem, was conquered by the Danites (Joshua 19:47; Judges 18:29). It became the northernmost city of Israel, often used in the phrase "from Dan to Beersheba" to describe the entire land (Judges 20:1; 1Sa.3.20). Jeroboam set up one of his golden calves in Dan (1Ki.12.29-30), leading to idolatry. The city was also known for its skilled craftsmen (2Ch.2.14). Dan was one of the first places to fall to foreign invaders due to its northern location (Jeremiah 4:15; 8:16).
Петият син на Яков. Майка му е Вала, слугинята на Рахил (Бит. 30:6, „Бог ме отсъди“, евр. dananni). Благословията, изречена над него от баща му, е: „Дан ще съди народа си“ (49:16), вероятно като намек за съдийското служение на Самсон, който е от Дановото племе.
При похода през пустинята Дановото племе има своето място от северната страна на скинията (Числ. 2:25, 31; 10:25). То е последното от племената, което получава дял в Обетованата земя. Местоположението и размерите на неговия дял са описани в Ис.Нав. 19:40-48.
Територията на Дан се простира от западната граница на земите на Ефрем и Вениамин до морето. Тя е малка, но много плодородна. В нея влизат, наред с други, градовете Лида, Акарон и Йопия, които образуват северната ѝ граница. Тази област обаче е твърде тясна. „Притиснато в тясната ивица между планините и морето, племето проявява сили, далеч надхвърлящи неговата численост.“ Притискани от аморейците и филистимците, които не могат да покорят, дановците копнеят за по-обширна земя. Затова изпращат петима съгледвачи от два свои града, които отиват на север до изворите на Йордан и донасят благоприятни сведения за онази област. „Станете — казват те, — не се бавете да отидете и да завладеете земята“, защото тя е „място, където няма недостиг на нищо, което има на земята“ (Съд. 18:10). След като получават тези сведения, 600 дановци препасват бойните си оръжия и, като вземат със себе си жените и децата си, потеглят към подножието на планината Ермон, сражават се срещу Лешем, отнемат го от сидонците, заселват се в него и променят името на завладения град на Дан (Ис.Нав. 19:47). Този нов град Дан става техен нов дом и обикновено се споменава като северната граница на Палестина, чиято дължина започва да се обозначава с израза „от Дан до Вирсавия“, тоест около 144 мили.
„Но подобно на Лот при сходно изкушение, те, изглежда, се поддават на злите влияния около тях и изпадат в състояние на полуезичество, от което никога не излизат. Хълмовете от развалини, които отбелязват мястото на града, показват, че той е заемал значителна площ. Но не е останало никакво свидетелство за благородно дело, извършено от това изродило се племе. Името им изчезва от списъка както на Израил по плът, така и на духовния Израил.“ — Манинг, „Онези свети земи“.
Този стар граничен град първоначално се нарича Лаис. Съвременното му име е Tell el-Kady, „Хълмът на съдията“. Намира се на около четири мили по-надолу от Кесария Филипова, сред област с изключително плодородие и красота.
The fifth son of Jacob. His mother was Bilhah, Rachel’s maid (Gen. 30:6, “God hath judged me”, Heb. dananni). The blessing pronounced on him by his father was, “Dan shall judge his people” (49:16), probably in allusion to the judgeship of Samson, who was of the tribe of Dan.
The tribe of Dan had their place in the march through the wilderness on the north side of the tabernacle (Num. 2:25, 31; 10:25). It was the last of the tribes to receive a portion in the Land of Promise. Its position and extent are described in Josh. 19:40-48.
The territory of Dan extended from the west of that of Ephraim and Benjamin to the sea. It was a small territory, but was very fertile. It included in it, among others, the cities of Lydda, Ekron, and Joppa, which formed its northern boundary. But this district was too limited. “Squeezed into the narrow strip between the mountains and the sea, its energies were great beyond its numbers.” Being pressed by the Amorites and the Philistines, whom they were unable to conquer, they longed for a wider space. They accordingly sent out five spies from two of their towns, who went north to the sources of the Jordan, and brought back a favourable report regarding that region. “Arise,” they said, “be not slothful to go, and to possess the land,” for it is “a place where there is no want of any thing that is in the earth” (Judg. 18:10). On receiving this report, 600 Danites girded on their weapons of war, and taking with them their wives and their children, marched to the foot of Hermon, and fought against Leshem, and took it from the Sidonians, and dwelt therein, and changed the name of the conquered town to Dan (Josh. 19:47). This new city of Dan became to them a new home, and was wont to be spoken of as the northern limit of Palestine, the length of which came to be denoted by the expression “from Dan to Beersheba”, i.e., about 144 miles.
“But like Lot under a similar temptation, they seem to have succumbed to the evil influences around them, and to have sunk down into a condition of semi-heathenism from which they never emerged. The mounds of ruins which mark the site of the city show that it covered a considerable extent of ground. But there remains no record of any noble deed wrought by the degenerate tribe. Their name disappears from the roll-book of the natural and the spiritual Israel.”, Manning’s Those Holy Fields.
This old border city was originally called Laish. Its modern name is Tell el-Kady, “Hill of the Judge.” It stands about four miles below Caesarea Philippi, in the midst of a region of surpassing richness and beauty.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a513646) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Dan@Gen.14.14-Amo) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, dan_323) · Wikidata (CC0 1.0, Q1346856)