цар на Юдея, син на Ахаз (4 Цар 16:20) машинен превод
Родословна линия: Бог › Адам › Сит › Енос › Каинан › Малелеил › Яред › Енох › Матусал › Ламех › Ной › Сим › Арфаксад › Каинан › Сала › Евер › Фалек › Рагав › Серух › Нахор › Тара › Авраам › Исаак › Яков › Юда › Фарес › Есром › Рам › Аминадав › Наасон › Салмон › Вооз › Овид › Есей › Давид › Соломон › Ровоам › Авия › Аса › Йосафат › Йорам › Охозия › Йоас › Амасия › Озия › Йотам › Ахаз › Езекия
Зареждане на препратките към книгите…
Абсолютните години са условни хронологични оценки. Библейският пасаж може да посочва възраст или събитие, но не установява сам по себе си година пр. Хр. Различните календарни системи са запазени отделно.
-741 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
hezekiah_1512 · birthYeartheographic/People.csv · запис 1183375a0388e1635df7eff6f5a99358df9c124f63cbbd956f0ffd0d588289c7e293741 → ≈ 741 пр. Хр.
Полето AH 3221 противоречи на собствената формула 3221−25=3196. Цитатът установява възраст 25 при възцаряването, а не абсолютна рождена година.
2KI 18:2Birth_Hezekiah_1 · bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 3810f7a26e32d59c5989b078e976b55b44232fa9ac5ee943928c223c7f7455ca40e3221 → ≈ 784 пр. Хр.
Полето AH 3221 противоречи на собствената формула 3221−25=3196. Цитатът установява възраст 25 при възцаряването, а не абсолютна рождена година.
2KI 18:2Birth_Hezekiah_1 · event_year_ahbibledata/BibleData-Event.csv · запис 3810f7a26e32d59c5989b078e976b55b44232fa9ac5ee943928c223c7f7455ca40e3252 · Няма установено преобразуване към година пр. Хр./сл. Хр.
Полето AH 3221 противоречи на собствената формула 3221−25=3196. Цитатът установява възраст 25 при възцаряването, а не абсолютна рождена година.
2KI 18:2Birth_Hezekiah_1 · ussher_am_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 3810f7a26e32d59c5989b078e976b55b44232fa9ac5ee943928c223c7f7455ca40e752 → ≈ 752 пр. Хр.
Полето AH 3221 противоречи на собствената формула 3221−25=3196. Цитатът установява възраст 25 при възцаряването, а не абсолютна рождена година.
2KI 18:2Birth_Hezekiah_1 · ussher_bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 3810f7a26e32d59c5989b078e976b55b44232fa9ac5ee943928c223c7f7455ca40e-689 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
hezekiah_1512 · deathYeartheographic/People.csv · запис 1183375a0388e1635df7eff6f5a99358df9c124f63cbbd956f0ffd0d588289c7e293Езекия бил цар на Юда, който въвел религиозни реформи и се уповавал на Бог по време на асирийското нашествие.
Hezekiah was a king of Judah who instituted religious reforms and trusted in God during the Assyrian invasion.
Езекия бил син на Ахаз и тринадесетият цар на Юда. Той царувал 29 години (4 Цар 18:2; 2 Лет 29:1). Езекия е известен с религиозните си реформи и упованието си в Бога по време на асирийското нашествие. Той премахнал оброчните височини, съборил свещените стълбове и отсякъл стълбовете на Ашера (4 Цар 18:4; 2 Лет 31:1). Освен това очистил и възстановил храма и възобновил празнуването на Пасха (2 Лет 29-30). Когато Сенахирим, царят на Асирия, нахлул в Юда, Езекия се уповавал на Бога и потърсил съвета на пророк Исаия (4 Цар 18-19; 2 Лет 32; Ис 36-37). В резултат Бог избавил Йерусалим от асирийската войска (4 Цар 19:35-36; 2 Лет 32:21; Ис 37:36-37). Езекия заболял и от тежка болест, но след като се помолил, Бог му дарил още 15 години живот (4 Цар 20:1-11; 2 Лет 32:24-26; Ис 38). Гордостта на Езекия обаче го подтикнала да покаже всичките си съкровища на вавилонските пратеници, което станало повод Исаия да предскаже бъдещия вавилонски плен (4 Цар 20:12-19; 2 Лет 32:27-31; Ис 39). Въпреки това Езекия е запомнен като цар, който вършел онова, което е право в очите на Господ (4 Цар 18:3; 2 Лет 29:2). Той е споменат в родословието на Исус (Мат 1:9-10), както и в книгите на Еремия, Осия и Михей (Ер 15:4; 26:18-19; Ос 1:1; Мих 1:1).
Hezekiah was the son of Ahaz and the 13th king of Judah. He reigned for 29 years (2Ki 18:2; 2Ch 29:1). Hezekiah is known for his religious reforms and his trust in God during the Assyrian invasion. He removed the high places, broke down the sacred pillars, and cut down the Asherah poles (2Ki 18:4; 2Ch 31:1). He also cleansed and restored the temple, and reinstituted the Passover celebration (2Ch.29-30). When Sennacherib, king of Assyria, invaded Judah, Hezekiah trusted in God and sought the counsel of the prophet Isaiah (2Ki.18-19; 2Ch.32; Isa.36-37). As a result, God delivered Jerusalem from the Assyrian army (2Ki 19:35-36; 2Ch 32:21; Isa 37:36-37). Hezekiah also faced a severe illness, but after he prayed, God granted him 15 more years of life (2Ki 20:1-11; 2Ch 32:24-26; Isa.38). However, Hezekiah's pride led him to show the Babylonian envoys all his treasures, which prompted Isaiah to prophesy the future Babylonian captivity (2Ki 20:12-19; 2Ch 32:27-31; Isa.39). Despite this, Hezekiah is remembered as a king who did what was right in the eyes of the Lord (2Ki 18:3; 2Ch 29:2). He is mentioned in the genealogy of Jesus (Mat 1:9-10) and is also referenced in the books of Jeremiah, Hosea, and Micah (Jer 15:4; 26.18-19; Hos 1:1; Mic 1:1).
Син на Ахаз (4 Цар 18:1; 2 Лет. 29:1), когото наследил на престола на Юдейското царство. Царувал двадесет и девет години (726-697 г. пр. Хр.). Историята на този цар се съдържа в 4 Цар 18:20, Ис. 36-39 и 2 Лет. 29-32. За него се говори като за велик и добър цар. В обществената си дейност следвал примера на своя прадядо Озия. Заел се да премахне идолопоклонството от царството си и наред с другите мерки, които предприел за тази цел, унищожил „медната змия“, която била пренесена в Йерусалим и се превърнала в предмет на идолопоклонническо почитание (Числ. 21:9). По негово време в Юдейското царство била извършена голяма реформа (4 Цар 18:4; 2 Лет. 29:3-36).
След смъртта на Саргон и възкачването на сина му Сенахирим на асирийския престол Езекия отказал да плаща данъка, който баща му плащал, и „въстанал против асирийския цар и не му служел“, а сключил съюз с Египет (Ис. 30; 31; 36:6-9). Това довело до нахлуването на Сенахирим в Юдея (4 Цар 18:13-16); той превзел четиридесет града и обсадил Йерусалим, като издигнал обсадни насипи. Езекия отстъпил пред исканията на асирийския цар и се съгласил да му плати триста таланта сребро и тридесет таланта злато (18:14).
Но Сенахирим постъпил вероломно с Езекия (Ис. 33:1) и в рамките на две години нахлул за втори път в царството му (4 Цар 18:17; 2 Лет. 32:9; Ис. 36). Това нашествие завършило с унищожението на войската на Сенахирим. Езекия се помолил на Бога и „през онази нощ ангелът Господен излязъл и поразил в асирийския стан 185,000 души“. Сенахирим избягал с разбитите остатъци от войските си в Ниневия, където седемнадесет години по-късно бил убит от синовете си Адрамелех и Шарецер (4 Цар 19:37).
Разказът за болестта на Езекия и чудотворното му оздравяване се намира в 4 Цар 20:1, 2 Лет. 32:24, Ис. 38:1. Различни пратеници дошли да го поздравят за оздравяването му, а сред тях бил и Меродах-Баладан, наместникът на Вавилон (2 Лет. 32:23; 4 Цар 20:12). Той завършил дните си в мир и благополучие и бил наследен от сина си Манасия. Бил погребан в „най-почетното място сред гробниците на Давидовите синове“ (2 Лет. 32:27-33). „След него нямало подобен нему между всички юдейски царе, нито между онези, които били преди него“ (4 Цар 18:5).
Son of Ahaz (2 Kings 18:1; 2 Chr. 29:1), whom he succeeded on the throne of the kingdom of Judah. He reigned twenty-nine years (B.C. 726-697). The history of this king is contained in 2 Kings 18:20, Isa. 36-39, and 2 Chr. 29-32. He is spoken of as a great and good king. In public life he followed the example of his great-granfather Uzziah. He set himself to abolish idolatry from his kingdom, and among other things which he did for this end, he destroyed the “brazen serpent,” which had been removed to Jerusalem, and had become an object of idolatrous worship (Num. 21:9). A great reformation was wrought in the kingdom of Judah in his day (2 Kings 18:4; 2 Chr. 29:3-36).
On the death of Sargon and the accession of his son Sennacherib to the throne of Assyria, Hezekiah refused to pay the tribute which his father had paid, and “rebelled against the king of Assyria, and served him not,” but entered into a league with Egypt (Isa. 30; 31; 36:6-9). This led to the invasion of Judah by Sennacherib (2 Kings 18:13-16), who took forty cities, and besieged Jerusalem with mounds. Hezekiah yielded to the demands of the Assyrian king, and agreed to pay him three hundred talents of silver and thirty of gold (18:14).
But Sennacherib dealt treacherously with Hezekiah (Isa. 33:1), and a second time within two years invaded his kingdom (2 Kings 18:17; 2 Chr. 32:9; Isa. 36). This invasion issued in the destruction of Sennacherib’s army. Hezekiah prayed to God, and “that night the angel of the Lord went out, and smote in the camp of the Assyrians 185,000 men.” Sennacherib fled with the shattered remnant of his forces to Nineveh, where, seventeen years after, he was assassinated by his sons Adrammelech and Sharezer (2 Kings 19:37).
The narrative of Hezekiah’s sickness and miraculous recovery is found in 2 Kings 20:1, 2 Chr. 32:24, Isa. 38:1. Various ambassadors came to congratulate him on his recovery, and among them Merodach-baladan, the viceroy of Babylon (2 Chr. 32:23; 2 Kings 20:12). He closed his days in peace and prosperity, and was succeeded by his son Manasseh. He was buried in the “chiefest of the sepulchres of the sons of David” (2 Chr. 32:27-33). He had “after him none like him among all the kings of Judah, nor any that were before him” (2 Kings 18:5).
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Hezekiah_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Hezekiah@2Ki.16.20-Mat) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, hezekiah_1512)