Столицата на Асирия, известна със своето нечестие и покаяние машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Ниневия, столицата на Асирия, е известна в Библията със своето нечестие и със забележителното си покаяние след проповедта на Йона.
Nineveh, the capital of Assyria, is known in the Bible for its wickedness and its remarkable repentance following Jonah's preaching.
Ниневия е столицата на древната Асирийска империя, разположена на източния бряг на река Тигър в днешен Ирак. За пръв път се споменава в Библията като един от градовете, основани от Нимрод, заедно с Реховот-Ир (Бит 10:11-12). Ниневия станала столица на Асирия по време на царуването на Сенахирим (ок. 705-681 г. пр.Хр.) и била известна с големината, мощта и великолепието си (Йона 3:3; 4:11).
В книга Йона Ниневия е представена като град на голямо нечестие, чието зло стигнало до Божието внимание (Йона 1:2). Йона бил изпратен да проповядва против Ниневия, като предупреди за предстоящото ѝ унищожение. За изненада на Йона жителите на Ниневия, от царя до най-нищожния гражданин, се покаяли в отговор на посланието му (Йона 3:5-9). В резултат Бог отменил решението Си и пощадил града (Йона 3:10).
Въпреки това забележително събитие Ниневия останала символ на асирийската мощ и заплаха за Израил и Юда. Пророците Наум и Софония предсказали окончателното унищожение на Ниневия като съд над нечестието и потисничеството на Асирия (Наум 1:1; 2:8; 3:7; Соф 2:13). Ниневия паднала в ръцете на вавилонците и мидяните през 612 г. пр.Хр., което бележи края на Асирийската империя.
В Новия завет Исус посочва покаянието на ниневийците като укор към своето невярващо поколение (Мат 12:41; Лук 11:30, 32).
Nineveh was the capital city of the ancient Assyrian Empire, located on the eastern bank of the Tigris River in modern-day Iraq. It is first mentioned in the Bible as one of the cities founded by Nimrod, along with Rehoboth-Ir (Gen. 10:11-12). Nineveh became the capital of Assyria during the reign of Sennacherib (c. 705-681 BC) and was known for its size, power, and splendor (Jonah 3:3; 4:11).
In the book of Jonah, Nineveh is portrayed as a city of great wickedness, whose evil had come to God's attention (Jonah 1:2). Jonah was sent to preach against Nineveh, warning of its impending destruction. To Jonah's surprise, the people of Nineveh, from the king to the lowliest citizen, repented in response to his message (Jonah 3:5-9). As a result, God relented and spared the city (Jonah 3:10).
Despite this remarkable event, Nineveh remained a symbol of Assyrian power and a threat to Israel and Judah. The prophets Nahum and Zephaniah both foretold the eventual destruction of Nineveh as a judgment against Assyria's wickedness and oppression (Nah. 1:1; 2:8; 3:7; Zeph. 2:13). Nineveh fell to the Babylonians and Medes in 612 BC, marking the end of the Assyrian Empire.
In the New Testament, Jesus refers to the repentance of the Ninevites as a rebuke to his unbelieving generation (Matt. 12:41; Luke 11:30, 32).
За пръв път се споменава в Бит. 10:11, където в Revised Version е преведено: „Той [т.е. Нимрод] отиде в Асирия и построи Ниневия.“ След това за нея не се споменава до времето на Йона, когато е описана (Йона 3:3; 4:11) като голям и многолюден град, процъфтяващата столица на Асирийската империя (4 Цар 19:36; Ис. 37:37). Книгата на пророк Наум е посветена почти изцяло на пророчески осъждания срещу този град. Предсказани са неговото разрушение и пълното му запустяване (Наум 1:14; 3:19 и др.). Софония също (2:13-15) предсказва унищожението му заедно с падането на империята, чиято столица е бил. От този момент той не се споменава в Писанието, докато името му не се появява в евангелската история (Мат. 12:41; Лук 11:32).
Този „извънредно голям град“ се намирал на източния, или левия, бряг на река Хидекел, покрай която се простирал на около 30 мили, със средна ширина от 10 мили или повече от реката навътре към източните хълмове. Цялото това обширно пространство сега представлява едно огромно поле от развалини. Тъй като заемал централно положение на големия път между Средиземно море и Индийския океан и така свързвал Изтока и Запада, към него се стичали богатства от много източници, така че той станал най-великият от всички древни градове.
Около 633 г. пр.Хр. Асирийската империя започнала да показва признаци на слабост и Ниневия била нападната от мидийците, които впоследствие, около 625 г. пр.Хр., след като към тях се присъединили вавилонците и жителите на Сузиана, отново я нападнали; тогава тя паднала и била срината до основи. След това Асирийската империя престанала да съществува, а мидийците и вавилонците разделили нейните области помежду си. „След като повече от шестстотин години властвала с отвратителна тирания и насилие от Кавказ и Каспийско море до Персийския залив и от земите отвъд Хидекел до Мала Азия и Египет, тя изчезнала като сън“ (Наум 2:6-11). Краят ѝ бил необичаен, внезапен, трагичен. Това било Божие дело, Неговият съд над гордостта на Асирия (Ис. 10:5-19).
Преди четиридесет години знанията ни за великата Асирийска империя и нейната великолепна столица бяха почти напълно оскъдни. Наистина бяха оцелели смътни спомени за нейната мощ и величие, но твърде малко се знаеше със сигурност за нея. Други погинали градове, като Палмира, Персеполис и Тива, бяха оставили развалини, които отбелязваха местоположението им и свидетелстваха за предишното им величие; но от този град, имперската Ниневия, сякаш не беше останала нито една следа, а самото място, на което се е издигал, беше само предмет на догадки. В изпълнение на пророчеството Бог доведе „мястото до пълно унищожение“. То се превърна в „пустош“.
По времето на гръцкия историк Херодот, през 400 г. пр.Хр., тя вече принадлежала на миналото; а когато историкът Ксенофонт минал през това място при „Отстъплението на десетте хиляди“, дори споменът за името ѝ бил изгубен. Тя била погребана и скрита от погледа и никой не знаел къде е гробът ѝ. Никога повече няма да се издигне от развалините си.
Накрая, след като бил изгубен за повече от две хиляди години, градът бил изровен от земята. Преди малко повече от четиридесет години френският консул в Мосул започнал да изследва огромните могили, разположени по отсрещния бряг на реката. Арабите, които наел за тези разкопки, за своя голяма изненада се натъкнали на развалините на сграда в могилата Хорсабад, която при по-нататъшното проучване се оказала царският дворец на Саргон, един от асирийските царе. Те проникнали в обширните му дворове и помещения и изнесли от скритите му дълбини множество удивителни скулптури и други останки от онези древни времена.
Проучванията продължават почти непрекъснато под ръководството на г-н Бота, сър Хенри Лейърд, Джордж Смит и други в могилите Неби-Юнус, Нимруд, Куюнджик и Хорсабад и е разкрито огромно съкровище от образци на древното асирийско изкуство. Откриван е дворец след дворец с техните украси и изваяни плочи, които разкриват живота и нравите на този древен народ, неговите изкуства във война и мир, формите на религията му, стила на архитектурата му и великолепието на неговите владетели. Улиците на града са проучени, надписите върху тухлите, плочките и изваяните фигури са разчетени и сега тайните на тяхната история са извадени наяве.
Едно от най-забележителните скорошни открития е библиотеката на цар Ашурбанипал, или, както го наричат гръцките историци, Сарданапал, внука на Сенахирим (вж. съответната статия). Тази библиотека се състои от около десет хиляди плоски тухли или плочки, изцяло изписани с асирийски знаци. Те съдържат сведения за историята, законите и религията на Асирия, които имат изключително голяма стойност. Тези необичайни глинени листове, намерени в царската библиотека, представляват най-ценното от всички съкровища на литературата на древния свят. Библиотеката съдържа също древни акадски документи, които са най-старите запазени документи в света и датират вероятно още от времето на Авраам.
„Асирийският царски двор е може би най-разкошният в нашия век [царуването на Assur-bani-pa]...Неговите победи и завоевания, продължили без прекъсване сто години, са го обогатили с плячката от двадесет народа. Саргон е отнел онова, което било останало на хетите; Сенахирим е покорил Халдея и съкровищата на Вавилон са пренесени в неговите съкровищници; Асарадон и самият Ашурбанипал са ограбили Египет и големите му градове Саис, Мемфис и стовратата Тива...Сега чуждестранни търговци се стичат в Ниневия, като носят със себе си най-ценните произведения от всички страни: злато и благовония от Южна Арабия и Халдейското море, египетски ленени тъкани и стъклени изделия, гравирани емайли, златарски изделия, калай, сребро, финикийски пурпур; кедрово дърво от Ливан, неподатливо на червеи; кожи с козина и желязо от Мала Азия и Армения“ („Древен Египет и Асирия“, от Г. Масперо, страница 271).
Барелефите, алабастровите плочи и изваяните паметници, намерени в тези разкрити дворци, по забележителен начин потвърждават старозаветната история на израилските царе. Видът на развалините показва, че разрушението на града се дължи не само на нападащия враг, но и на наводнение и пожар, като по този начин потвърждава древните пророчества за него. „Неотдавнашните разкопки — казва Роулинсън — показаха, че огънят е бил мощно средство при унищожаването на дворците в Ниневия. Обгорял алабастър, овъглено дърво и дървени въглища, колосални статуи, разцепени от горещината, се срещат в различни части на ниневийските могили и свидетелстват за истинността на пророчеството.“
В разцвета на славата си Ниневия била (Йона 3:4) „извънредно голям град, на три дни път“, т.е. вероятно по обиколката си. Това би означавало обиколка от около 60 мили. В четирите ъгъла на един неправилен четириъгълник се намират развалините на Куюнджик, Нимруд, Карамлес и Хорсабад. Тези четири огромни масива от развалини, заедно с цялата площ, включена в успоредника, който образуват линиите, прокарани от единия до другия, обикновено се смятат за съвкупността от всички развалини на Ниневия.
First mentioned in Gen. 10:11, which is rendered in the Revised Version, “He [i.e., Nimrod] went forth into Assyria and builded Nineveh.” It is not again noticed till the days of Jonah, when it is described (Jonah 3:3; 4:11) as a great and populous city, the flourishing capital of the Assyrian empire (2 Kings 19:36; Isa. 37:37). The book of the prophet Nahum is almost exclusively taken up with prophetic denunciations against this city. Its ruin and utter desolation are foretold (Nah. 1:14; 3:19, etc.). Zephaniah also (2:13-15) predicts its destruction along with the fall of the empire of which it was the capital. From this time there is no mention of it in Scripture till it is named in gospel history (Matt. 12:41; Luke 11:32).
This “exceeding great city” lay on the eastern or left bank of the river Tigris, along which it stretched for some 30 miles, having an average breadth of 10 miles or more from the river back toward the eastern hills. This whole extensive space is now one immense area of ruins. Occupying a central position on the great highway between the Mediterranean and the Indian Ocean, thus uniting the East and the West, wealth flowed into it from many sources, so that it became the greatest of all ancient cities.
About B.C. 633 the Assyrian empire began to show signs of weakness, and Nineveh was attacked by the Medes, who subsequently, about B.C. 625, being joined by the Babylonians and Susianians, again attacked it, when it fell, and was razed to the ground. The Assyrian empire then came to an end, the Medes and Babylonians dividing its provinces between them. “After having ruled for more than six hundred years with hideous tyranny and violence, from the Caucasus and the Caspian to the Persian Gulf, and from beyond the Tigris to Asia Minor and Egypt, it vanished like a dream” (Nah. 2:6-11). Its end was strange, sudden, tragic. It was God’s doing, his judgement on Assyria’s pride (Isa. 10:5-19).
Forty years ago our knowledge of the great Assyrian empire and of its magnificent capital was almost wholly a blank. Vague memories had indeed survived of its power and greatness, but very little was definitely known about it. Other cities which had perished, as Palmyra, Persepolis, and Thebes, had left ruins to mark their sites and tell of their former greatness; but of this city, imperial Nineveh, not a single vestige seemed to remain, and the very place on which it had stood was only matter of conjecture. In fulfilment of prophecy, God made “an utter end of the place.” It became a “desolation.”
In the days of the Greek historian Herodotus, B.C. 400, it had become a thing of the past; and when Xenophon the historian passed the place in the “Retreat of the Ten Thousand,” the very memory of its name had been lost. It was buried out of sight, and no one knew its grave. It is never again to rise from its ruins.
At length, after being lost for more than two thousand years, the city was disentombed. A little more than forty years ago the French consul at Mosul began to search the vast mounds that lay along the opposite bank of the river. The Arabs whom he employed in these excavations, to their great surprise, came upon the ruins of a building at the mound of Khorsabad, which, on further exploration, turned out to be the royal palace of Sargon, one of the Assyrian kings. They found their way into its extensive courts and chambers, and brought forth form its hidded depths many wonderful sculptures and other relics of those ancient times.
The work of exploration has been carried on almost continuously by M. Botta, Sir Henry Layard, George Smith, and others, in the mounds of Nebi-Yunus, Nimrud, Koyunjik, and Khorsabad, and a vast treasury of specimens of old Assyrian art has been exhumed. Palace after palace has been discovered, with their decorations and their sculptured slabs, revealing the life and manners of this ancient people, their arts of war and peace, the forms of their religion, the style of their architecture, and the magnificence of their monarchs. The streets of the city have been explored, the inscriptions on the bricks and tablets and sculptured figures have been read, and now the secrets of their history have been brought to light.
One of the most remarkable of recent discoveries is that of the library of King Assur-bani-pal, or, as the Greek historians call him, Sardanapalos, the grandson of Sennacherib (q.v.). This library consists of about ten thousand flat bricks or tablets, all written over with Assyrian characters. They contain a record of the history, the laws, and the religion of Assyria, of the greatest value. These strange clay leaves found in the royal library form the most valuable of all the treasuries of the literature of the old world. The library contains also old Accadian documents, which are the oldest extant documents in the world, dating as far back as probably about the time of Abraham.
“The Assyrian royalty is, perhaps, the most luxurious of our century [reign of Assur-bani-pa]...Its victories and conquests, uninterrupted for one hundred years, have enriched it with the spoil of twenty peoples. Sargon has taken what remained to the Hittites; Sennacherib overcame Chaldea, and the treasures of Babylon were transferred to his coffers; Esarhaddon and Assur-bani-pal himself have pillaged Egypt and her great cities, Sais, Memphis, and Thebes of the hundred gates...Now foreign merchants flock into Nineveh, bringing with them the most valuable productions from all countries, gold and perfume from South Arabia and the Chaldean Sea, Egyptian linen and glass-work, carved enamels, goldsmiths’ work, tin, silver, Phoenician purple; cedar wood from Lebanon, unassailable by worms; furs and iron from Asia Minor and Armenia” (Ancient Egypt and Assyria, by G. Maspero, page 271).
The bas-reliefs, alabaster slabs, and sculptured monuments found in these recovered palaces serve in a remarkable manner to confirm the Old Testament history of the kings of Israel. The appearance of the ruins shows that the destruction of the city was due not only to the assailing foe but also to the flood and the fire, thus confirming the ancient prophecies concerning it. “The recent excavations,” says Rawlinson, “have shown that fire was a great instrument in the destruction of the Nineveh palaces. Calcined alabaster, charred wood, and charcoal, colossal statues split through with heat, are met with in parts of the Nineveh mounds, and attest the veracity of prophecy.”
Nineveh in its glory was (Jonah 3:4) an “exceeding great city of three days’ journey”, i.e., probably in circuit. This would give a circumference of about 60 miles. At the four corners of an irregular quadrangle are the ruins of Kouyunjik, Nimrud, Karamless and Khorsabad. These four great masses of ruins, with the whole area included within the parallelogram they form by lines drawn from the one to the other, are generally regarded as composing the whole ruins of Nineveh.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a70fd5d) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Nineveh@Gen.10.11-Luk) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, nineveh_899)