могъща древна империя, често в конфликт с Израил машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Асирия – голяма месопотамска империя, често споменавана в Стария завет като противник на Израил и Юда.
Assyria, a major Mesopotamian empire, frequently mentioned in the Old Testament as an adversary of Israel and Judah.
Асирия, известна също като Асур, била могъща древна империя с център в Месопотамия, на територията на днешен Ирак. Асирийците се споменават многократно в целия Стар Завет, често във връзка с военните им завоевания и отношенията им с царствата Израил и Юда.
Името „Асур“ се появява за първи път в Бит 10:11, където е свързано с Нимрод, за когото се казва, че построил няколко града, включително Ниневия, столицата на Асирия. В Бит 25:18 потомците на Измаил са описани като обитаващи областта от Евила до Сур, близо до границата на Египет, по посока към Асирия.
Асирия започнала да се издига като значителна сила през IX век пр. Хр., а царете ѝ се споменават в книгите Царства и Летописи. За асирийския цар Салманасар III е записано, че получил данък от Ииуй, царя на Израил (4 Цар 15:19-20). По-късно Теглат-Феласар III, известен също като Пул, завладял части от Израил и преселил насилствено някои от жителите му (4 Цар 15:29; 1 Лет 5:6, 26).
Асирийската империя достигнала своя разцвет по време на управлението на Сенахирим, известен с военните си походи срещу Юда и с обсадата на Йерусалим по времето на цар Езекия (4 Цар 18-19; 2 Лет 32; Ис 36-37). Пророк Исаия изиграл значителна роля, като насърчавал Езекия да се уповава на Бога и да устои на асирийската заплаха.
В Библията се споменават и други асирийски царе, като Асарадон и Аснафар (Езд 4:2; 2 Лет 33:11). Пророческите книги загатват за падането на Асирийската империя, особено книгата на Наум, която предсказва унищожението на Ниневия (Наум 3:18-19).
Assyria, also known as Asshur, was a powerful ancient empire centered in Mesopotamia, in what is now modern-day Iraq. The Assyrians are mentioned extensively throughout the Old Testament, often in the context of their military conquests and their interactions with the kingdoms of Israel and Judah.
The name "Asshur" first appears in Genesis 10:11, where it is associated with Nimrod, who is said to have built several cities, including Nineveh, the capital of Assyria. In Genesis 25:18, the descendants of Ishmael are described as living in the region from Havilah to Shur, near the border of Egypt, as one goes toward Assyria.
Assyria began to emerge as a significant power in the 9th century BC, and its kings are mentioned in the books of Kings and Chronicles. The Assyrian king Shalmaneser III is recorded as receiving tribute from Jehu, king of Israel (2Ki.15.19-20). Later, Tiglath-Pileser III, also known as Pul, conquered parts of Israel and deported some of its inhabitants (2Ki.15.29; 1Ch.5.6, 26).
The Assyrian Empire reached its zenith during the reign of Sennacherib, who is known for his military campaigns against Judah and his siege of Jerusalem during the reign of King Hezekiah (2Kings 18-19; 2Chronicles 32; Isaiah 36-37). The prophet Isaiah played a significant role in encouraging Hezekiah to trust in God and resist the Assyrian threat.
Other Assyrian kings, such as Esarhaddon and Ashurbanipal, are also mentioned in the Bible (Ezra 4:2; 2Ch.33.11). The fall of the Assyrian Empire is alluded to in the prophetic books, particularly in Nahum, which foretells the destruction of Nineveh (Nam.3.18-19).
Асирия, чието име произлиза от град Асур на Хидекел, първоначалната столица на страната, отначало била колония на Вавилония и се управлявала от наместници на това царство. Тя била планинска област на север от Вавилония, простираща се покрай Хидекел чак до високата планинска верига на Арарат — Гордиенските, или Кардухийските планини. Основана била през 1700 г. пр. Хр. при Bel-kap-kapu, станала независима завоевателна сила и отхвърлила игото на своите вавилонски господари. Покорила цяла Северна Азия. Асирийците били семити (Бит. 10:22), но с течение на времето несемитски племена се смесили с населението. Те били войнствен народ, „римляните на Изтока“.
За ранната история на Асирийското царство със сигурност се знае малко. През 1120 г. пр. Хр. Теглат-Феласар I, най-великият от асирийските царе, „прекосил Ефрат, победил царете на хетите, превзел град Кархемиш и стигнал чак до бреговете на Средиземно море“. Той може да бъде смятан за основател на първата Асирийска империя. След това асирийците постепенно разширявали властта си, като покорявали държавите в Северна Сирия. По време на царуването на Ахав, царя на Израил, Салманасар II повел войска срещу сирийските държави, чиято съюзна армия срещнал и разгромил при Каркар. Това довело до отхвърлянето на дамаското иго от Ахав и сключването на съюз с Юда. Няколко години по-късно асирийският цар повел войска срещу Азаил, царя на Дамаск. Той обсадил и превзел този град. Наложил също данък на Ииуй и на градовете Тир и Сидон.
Около сто години след това (745 г. пр. Хр.) короната била завзета от военен авантюрист на име Пул, който приел името Теглат-Феласар III. Той насочил войските си към Сирия, която по това време вече била възвърнала независимостта си, и след тригодишна обсада превзел (740 г. пр. Хр.) Арпад, близо до Алепо, и покорил Емат. Азария (Озия) бил съюзник на царя на Емат и затова бил принуден от Теглат-Феласар да му отдаде почит и да плаща годишен данък.
През 738 г. пр. Хр., по време на царуването на Менаим, царя на Израил, Пул нахлул в Израил и му наложил тежък данък (4 Цар 15:19). Ахаз, царят на Юда, когато водел война срещу Израил и Сирия, се обърнал за помощ към този асирийски цар, като му изпратил дар от злато и сребро (4 Цар 16:8); в отговор той „потеглил срещу Дамаск, победил Расин и го убил, а самия град обсадил“. Като оставил част от войската си да продължи обсадата, „той напреднал през областта източно от Йордан, опустошавайки я с огън и меч“, станал господар на Филистимската земя и превзел Самария и Дамаск. Умрял през 727 г. пр. Хр. и бил наследен от Салманасар IV, който управлявал до 722 г. пр. Хр. Той също нахлул в Сирия (4 Цар 17:5), но бил свален в полза на Саргон (вж. съответната статия), тартана, или главнокомандващия на войската, който превзел Самария (вж. съответната статия) след тригодишна обсада и така сложил край на Израилското царство, като отвел народа в плен през 722 г. пр. Хр. (4 Цар 17:1-6, 24; 18:7, 9). Той също завладял земята на Юда и превзел град Йерусалим (Ис. 10:6, 12, 22, 24, 34). След това се споменава Сенахирим (705 г. пр. Хр.), синът и наследникът на Саргон (4 Цар 18:13; 19:37; Ис. 7:17, 18); а после — Асардан, неговият син и наследник, който пленил Манасия, царя на Юда, и го държал известно време като затворник във Вавилон, който той единствен от всички асирийски царе превърнал в седалище на управлението си (4 Цар 19:37; Ис. 37:38).
Ашурбанипал, синът на Асардан, станал цар и в Езд 4:10 е споменат като Аснафар. Още от ранен период Асирия поела по пътя на завоеванията и след като погълнала Вавилон и царствата Емат, Дамаск и Самария, завладяла Финикия, превърнала Юдея във васална държава и подчинила Филистимската земя и Идумея. Накрая обаче могъществото ѝ започнало да отслабва. През 727 г. пр. Хр. вавилонците отхвърлили властта на асирийците под водачеството на могъщия халдейски княз Меродах-Баладан (4 Цар 20:12), който след дванадесет години бил покорен от Саргон; той отново обединил царството и управлявал обширна империя. Но след смъртта му тлеещите пламъци на бунта отново се разгорели и вавилонците и мидийците успешно отстояли независимостта си (625 г. пр. Хр.), а Асирия паднала съгласно пророчествата в Ис 10:5-19, Наум 3:19 и Соф 3:13; многото отделни царства, от които тя се състояла, престанали да признават „великия цар“ (4 Цар 18:19; Ис. 36:4). Езек 31 свидетелства (около 586 г. пр. Хр.) колко пълно било падението на Асирия. Тя престава да съществува като народ.
The name derived from the city Asshur on the Tigris, the original capital of the country, was originally a colony from Babylonia, and was ruled by viceroys from that kingdom. It was a mountainous region lying to the north of Babylonia, extending along the Tigris as far as to the high mountain range of Armenia, the Gordiaean or Carduchian mountains. It was founded in B.C. 1700 under Bel-kap-kapu, and became an independent and a conquering power, and shook off the yoke of its Babylonian masters. It subdued the whole of Northern Asia. The Assyrians were Semites (Gen. 10:22), but in process of time non-Semite tribes mingled with the inhabitants. They were a military people, the “Romans of the East.”
Of the early history of the kingdom of Assyria little is positively known. In B.C. 1120 Tiglath-pileser I., the greatest of the Assyrian kings, “crossed the Euphrates, defeated the kings of the Hittites, captured the city of Carchemish, and advanced as far as the shores of the Mediterranean.” He may be regarded as the founder of the first Assyrian empire. After this the Assyrians gradually extended their power, subjugating the states of Northern Syria. In the reign of Ahab, king of Israel, Shalmaneser II. marched an army against the Syrian states, whose allied army he encountered and vanquished at Karkar. This led to Ahab’s casting off the yoke of Damascus and allying himself with Judah. Some years after this the Assyrian king marched an army against Hazael, king of Damascus. He besieged and took that city. He also brought under tribute Jehu, and the cities of Tyre and Sidon.
About a hundred years after this (B.C. 745) the crown was seized by a military adventurer called Pul, who assumed the name of Tiglath-pileser III. He directed his armies into Syria, which had by this time regained its independence, and took (B.C. 740) Arpad, near Aleppo, after a siege of three years, and reduced Hamath. Azariah (Uzziah) was an ally of the king of Hamath, and thus was compelled by Tiglath-pileser to do him homage and pay a yearly tribute.
In B.C. 738, in the reign of Menahem, king of Israel, Pul invaded Israel, and imposed on it a heavy tribute (2 Kings 15:19). Ahaz, the king of Judah, when engaged in a war against Israel and Syria, appealed for help to this Assyrian king by means of a present of gold and silver (2 Kings 16:8); who accordingly “marched against Damascus, defeated and put Rezin to death, and besieged the city itself.” Leaving a portion of his army to continue the siege, “he advanced through the province east of Jordan, spreading fire and sword,” and became master of Philistia, and took Samaria and Damascus. He died B.C. 727, and was succeeded by Shalmanezer IV., who ruled till B.C. 722. He also invaded Syria (2 Kings 17:5), but was deposed in favour of Sargon (q.v.) the Tartan, or commander-in-chief of the army, who took Samaria (q.v.) after a siege of three years, and so put an end to the kingdom of Israel, carrying the people away into captivity, B.C. 722 (2 Kings 17:1-6, 24; 18:7, 9). He also overran the land of Judah, and took the city of Jerusalem (Isa. 10:6, 12, 22, 24, 34). Mention is next made of Sennacherib (B.C. 705), the son and successor of Sargon (2 Kings 18:13; 19:37; Isa. 7:17, 18); and then of Esar-haddon, his son and successor, who took Manasseh, king of Judah, captive, and kept him for some time a prisoner at Babylon, which he alone of all the Assyrian kings made the seat of his government (2 Kings 19:37; Isa. 37:38).
Assur-bani-pal, the son of Esarhaddon, became king, and in Ezra 4:10 is referred to as Asnapper. From an early period Assyria had entered on a conquering career, and having absorbed Babylon, the kingdoms of Hamath, Damascus, and Samaria, it conquered Phoenicia, and made Judea feudatory, and subjected Philistia and Idumea. At length, however, its power declined. In B.C. 727 the Babylonians threw off the rule of the Assyrians, under the leadership of the powerful Chaldean prince Merodach-baladan (2 Kings 20:12), who, after twelve years, was subdued by Sargon, who now reunited the kingdom, and ruled over a vast empire. But on his death the smouldering flames of rebellion again burst forth, and the Babylonians and Medes successfully asserted their independence (B.C. 625), and Assyria fell according to the prophecies of Isaiah (10:5-19), Nahum (3:19), and Zephaniah (3:13), and the many separate kingdoms of which it was composed ceased to recognize the “great king” (2 Kings 18:19; Isa. 36:4). Ezekiel (31) attests (about B.C. 586) how completely Assyria was overthrown. It ceases to be a nation.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a3d1321) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Assyria@Gen.2.14-Zec) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, assyria_111) · Wikidata (CC0 1.0, Q856544)