Манасия

Манасия, синът на Езекия, бил цар на Юда, който царувал 55 години.

Манасия е четиринадесетият цар на Юда и наследява баща си Езекия. Той започва да царува на дванадесетгодишна възраст и управлява петдесет и пет години, което го прави най-дълго управлявалия юдейски цар. Управлението на Манасия обаче е белязано от зло и идолопоклонство. Той възстановява оброчищата по високите места, които баща му е разрушил, издига жертвеници на Ваал и поставя свещен стълб на Ашера. Дори принася в жертва собствения си син и се занимава с магьосничество и гадателство. Действията на Манасия отклоняват народа на Юда от правия път и той върши повече зло от народите, които Бог е унищожил пред израилтяните. В резултат на това Бог обявява съд над Юда и Йерусалим, като заявява, че ще ги изтрие като блюдо, което се обръща наопаки. Манасия пролива и много невинна кръв, като изпълва Йерусалим от край до край. Когато обаче Манасия е пленен от асирийците и отведен във Вавилон, той се смирява пред Бога и се моли. Бог чува молитвата му и го връща в Йерусалим, където Манасия признава Господ за Бог и се опитва да поправи част от злото, което е извършил. Въпреки това щетите за Юда са тежки и народът продължава да понася последиците от греховете на Манасия дори след смъртта му. Манасия е погребан в градината на двореца си, а синът му Амон го наследява като цар.

По-големият от двамата синове на Йосиф. По-късно той и брат му Ефрем били осиновени от Яков като негови собствени синове (48:1). Има сведение за брака му със сирийка (1 Лет. 7:14); а единственото, което е записано за него след това, е, че внуците му били „отгледани върху коленете на Йосиф“ (Бит. 50:23; R.V., „родени върху коленете на Йосиф“), тоест още от раждането си били осиновени от Йосиф като негови собствени деца.

Племето на Манасия било свързано с племената на Ефрем и Вениамин по време на странстванията в пустинята. Те разполагали стана си от западната страна на скинията. Според преброяването, извършено при Синай, тогава това племе наброявало 32,200 души (Числ. 1:10, 35; 2:20, 21). Четиридесет години по-късно броят му нараснал до 52,700 (26:34, 37) и по това време то било най-изтъкнатото сред всички племена.

Половината от това племе, заедно с Рувим и Гад, получила от Моисей своя територия на изток от Йордан (Ис.Нав. 13:7-14); но определянето на границите на всяко племе било оставено на Иисус Навин. Тази територия на изток от Йордан била по-ценна и по-обширна от всичко, което било разпределено на деветте и половина племена в Палестина. Понякога тя се нарича „Галаадската земя“, а за нея се говори и като за земята „отвъд Йордан“. Делът, даден на половината от Манасиевото племе, бил най-големият на изток от Йордан. Той обхващал целия Васан. На юг граничел с Маханаим, а на север се простирал до подножието на Ливан. Аргов със своите шестдесет града, този „океан от базалтови скали и каменни блокове, разхвърляни в най-безреден хаос“, се намирал в средата на тази територия.

След като цялата „Галаадска земя“ била завладяна, двете и половина племена оставили жените и семействата си в укрепените градове там, придружили останалите племена отвъд Йордан и заедно с тях участвали в завоевателните войни. Когато разпределянето на земята приключило, Иисус Навин освободил двете и половина племена, като ги похвалил за героичната им служба (Ис.Нав. 22:1-34). След като били освободени по този начин, те се върнали отвъд Йордан в собственото си наследствено владение.

На запад от Йордан другата половина от Манасиевото племе била свързана с Ефрем и техният дял се намирал в самия център на Палестина — област с площ около 1,300 квадратни мили, най-ценната част от цялата страна, изобилстваща с водни извори. Делът на Манасия се намирал непосредствено на север от този на Ефрем (Ис.Нав. 16). Така западната част на Манасиевото племе защитавала проходите на Ездрелон, както източната охранявала проходите на Авран.