пророкът, син на Амос (4 Цар 19:2) машинен превод
Родословна линия: Амос › Исаия
Зареждане на препратките към книгите…
Исаия е пророк в Юдея по време на царуването на Озия, Йотам, Ахаз и Езекия. Неговите пророчества са записани в библейската книга, която носи името му.
Isaiah was a prophet in Judah during the reigns of Uzziah, Jotham, Ahaz, and Hezekiah. His prophecies are recorded in the biblical book bearing his name.
Исаия е един от големите пророци на Стария Завет, който служи по време на царуването на юдейските царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия (Ис 1:1). Той възвестява съд и надежда, като предсказва вавилонския плен и бъдещото възстановяване на Божия народ.
Исаия съветва царете при няколко кризи, включително при сиро-ефремската заплаха срещу Ахаз (Ис 7) и нашествието на Сенахирим по време на царуването на Езекия (4 Цар 19, Ис 37). Той също изобличава Езекия за приемането на вавилонски пратеници (4 Цар 20, Ис 39).
В пророчествата на Исаия ясно се открояват темите за Божията святост, съда над греха и идването на месианския цар и страдащия Служител. Много от неговите пророчества се изпълняват в живота на Исус Христос, както е отбелязано в Новия Завет (например Мат 4:14-16, Лук 4:17-21, Йоан 12:38-41).
Служението на Исаия включва впечатляващи пророчески знамения, като ходенето бос и гол в продължение на три години (Ис 20) и даването на символични имена на синовете му (Ис 7:3, 8.3). Според юдейското предание той загива мъченически, разрязан с трион на две по време на нечестивото царуване на Манасия (срв. Евр 11:37). Исаия е смятан за един от най-великите пророци с литературно творчество, а книгата му понякога е наричана „петото евангелие“ заради богатата си месианска образност.
Isaiah was one of the major prophets of the Old Testament, active during the reigns of Uzziah, Jotham, Ahaz, and Hezekiah, kings of Judah (Isa 1:1). He brought messages of judgment and hope, foretelling the Babylonian exile and the future restoration of God's people.
Isaiah advised kings in several crises, including the Syro-Ephraimite threat against Ahaz (Isa.7) and Sennacherib's invasion during Hezekiah's reign (2Ki.19, Isa.37). He also confronted Hezekiah for entertaining Babylonian envoys (2Ki.20, Isa.39).
Isaiah's prophecies contain strong themes of God's holiness, judgment against sin, and the coming of the Messianic king and Suffering Servant. Many of his prophecies were fulfilled in the life of Jesus Christ, as noted in the New Testament (e.g., Mat 4:14-16, Luk 4:17-21, Jhn 12:38-41).
Isaiah's ministry included dramatic prophetic signs, such as walking barefoot and naked for three years (Isa.20) and giving his sons symbolic names (Isa.7.3, 8.3). Jewish tradition says he was martyred by being sawn in two during Manasseh's evil reign (cf. Heb 11:37). Isaiah is considered one of the greatest literary prophets, and his book is sometimes called "the fifth Gospel" for its rich messianic imagery.
Синът на Амос (Ис. 1:1; 2:1), който, изглежда, бил човек със скромно обществено положение. Съпругата му била наричана „пророчицата“ (8:3) — или защото била надарена с пророческа дарба, подобно на Девора (Съд. 4:4) и Олда (4 Цар 22:14-20), или просто защото била съпруга на „пророка“ (Ис. 38:1). Той имал двама синове, които носели символични имена.
Изпълнявал пророческото си служение през царуването на Озия (или Азария), Йотам, Ахаз и Езекия (1:1). Озия царувал петдесет и две години (810-759 г. пр. Хр.), а Исаия трябва да е започнал служението си няколко години преди смъртта на Озия, вероятно през 762 г. пр. Хр. Живял до четиринадесетата година на Езекия и по всяка вероятност надживял този владетел (който починал през 698 г. пр. Хр.); възможно е също в продължение на няколко години да е бил съвременник на Манасия. Така Исаия може да е пророкувал през дълъг период от поне шестдесет и четири години.
Първото му призоваване към пророческото служение не е записано. Второ призоваване получил „в годината, когато умря цар Озия“ (Ис. 6:1). Изпълнявал служението си с непоколебима твърдост и смелост по отношение на всичко, което засягало интересите на вярата. Не прикривал нищо и не премълчавал нищо от страх пред хората. Отличавал се също със своята духовност и с дълбокото си благоговение пред „Светия на Израил“.
В ранната си младост Исаия несъмнено бил разтърсен от нахлуването на асирийския владетел Пул (вж. съответната статия) в Израил, 4 Цар 15:19; а двадесет години по-късно, когато вече бил започнал служението си — от нахлуването на Теглат-Феласар и неговите завоевателни походи. По време на тази криза юдейският цар Ахаз отказал да се обедини с царете на Израил и Сирия срещу асирийците и поради това бил нападнат и победен от Расин от Дамаск и Факей от Самария (4 Цар 16:5; 2 Лет. 28:5, 6). Така унизен, Ахаз застанал на страната на Асирия и потърсил помощта на Теглат-Феласар срещу Израил и Сирия. В резултат Расин и Факей били победени, а мнозина от народа били отведени в плен в Асирия (4 Цар 15:29; 16:9; 1 Лет. 5:26). Скоро след това Салманасар решил да покори изцяло Израилското царство. Самария била превзета и разрушена (722 г. пр. Хр.). Докато Ахаз царувал, Юдейското царство не било нападано от асирийската сила; но при възкачването си на престола Езекия (726 г. пр. Хр.), който „въстана против асирийския цар“ (4 Цар 18:7), сключил съюз с египетския цар (Ис. 30:2-4). Във въстанието си той бил насърчаван от Исаия, който увещавал народа да възлага цялото си упование на Йехова (Ис. 10:24; 37:6). Това накарало асирийския цар да заплашва юдейския цар и накрая да нахлуе в страната. Сенахирим (701 г. пр. Хр.) повел мощна войска в Палестина. Езекия изпаднал в отчаяние и се подчинил на асирийците (4 Цар 18:14-16). Но след кратко прекъсване войната избухнала отново и Сенахирим (вж. съответната статия) пак повел войска в Палестина, един от чиито отряди заплашил Йерусалим (Ис. 36:2-22; 37:8). Тогава Исаия насърчил Езекия да се съпротивлява на асирийците (37:1-7), след което Сенахирим изпратил на Езекия заплашително писмо, което той „разгъна пред Господа“ (37:14). Тогава Божият съд се стоварил върху асирийската войска. „Подобно на Ксеркс в Гърция, Сенахирим никога не се съвзел от потреса на бедствието в Юда. Той повече не предприел походи нито срещу Южна Палестина, нито срещу Египет.“ Останалите години от царуването на Езекия преминали в мир (2 Лет. 32:23, 27-29). Исаия вероятно доживял до края му, а може би и до царуването на Манасия, но времето и начинът на смъртта му са неизвестни. Съществува предание, че загинал като мъченик по време на езическата реакция при Манасия (вж. съответната статия).
The son of Amoz (Isa. 1:1; 2:1), who was apparently a man of humble rank. His wife was called “the prophetess” (8:3), either because she was endowed with the prophetic gift, like Deborah (Judg. 4:4) and Huldah (2 Kings 22:14-20), or simply because she was the wife of “the prophet” (Isa. 38:1). He had two sons, who bore symbolical names.
He exercised the functions of his office during the reigns of Uzziah (or Azariah), Jotham, Ahaz, and Hezekiah (1:1). Uzziah reigned fifty-two years (B.C. 810-759), and Isaiah must have begun his career a few years before Uzziah’s death, probably B.C. 762. He lived till the fourteenth year of Hezekiah, and in all likelihood outlived that monarch (who died B.C. 698), and may have been contemporary for some years with Manasseh. Thus Isaiah may have prophesied for the long period of at least sixty-four years.
His first call to the prophetical office is not recorded. A second call came to him “in the year that King Uzziah died” (Isa. 6:1). He exercised his ministry in a spirit of uncompromising firmness and boldness in regard to all that bore on the interests of religion. He conceals nothing and keeps nothing back from fear of man. He was also noted for his spirituality and for his deep-toned reverence toward “the holy One of Israel.”
In early youth Isaiah must have been moved by the invasion of Israel by the Assyrian monarch Pul (q.v.), 2 Kings 15:19; and again, twenty years later, when he had already entered on his office, by the invasion of Tiglath-pileser and his career of conquest. Ahaz, king of Judah, at this crisis refused to co-operate with the kings of Israel and Syria in opposition to the Assyrians, and was on that account attacked and defeated by Rezin of Damascus and Pekah of Samaria (2 Kings 16:5; 2 Chr. 28:5, 6). Ahaz, thus humbled, sided with Assyria, and sought the aid of Tiglath-pileser against Israel and Syria. The consequence was that Rezin and Pekah were conquered and many of the people carried captive to Assyria (2 Kings 15:29; 16:9; 1 Chr. 5:26). Soon after this Shalmaneser determined wholly to subdue the kingdom of Israel. Samaria was taken and destroyed (B.C. 722). So long as Ahaz reigned, the kingdom of Judah was unmolested by the Assyrian power; but on his accession to the throne, Hezekiah (B.C. 726), who “rebelled against the king of Assyria” (2 Kings 18:7), in which he was encouraged by Isaiah, who exhorted the people to place all their dependence on Jehovah (Isa. 10:24; 37:6), entered into an alliance with the king of Egypt (Isa. 30:2-4). This led the king of Assyria to threaten the king of Judah, and at length to invade the land. Sennacherib (B.C. 701) led a powerful army into Palestine. Hezekiah was reduced to despair, and submitted to the Assyrians (2 Kings 18:14-16). But after a brief interval war broke out again, and again Sennacherib (q.v.) led an army into Palestine, one detachment of which threatened Jerusalem (Isa. 36:2-22; 37:8). Isaiah on that occasion encouraged Hezekiah to resist the Assyrians (37:1-7), whereupon Sennacherib sent a threatening letter to Hezekiah, which he “spread before the Lord” (37:14). The judgement of God now fell on the Assyrian host. “Like Xerxes in Greece, Sennacherib never recovered from the shock of the disaster in Judah. He made no more expeditions against either Southern Palestine or Egypt.” The remaining years of Hezekiah’s reign were peaceful (2 Chr. 32:23, 27-29). Isaiah probably lived to its close, and possibly into the reign of Manasseh, but the time and manner of his death are unknown. There is a tradition that he suffered martyrdom in the heathen reaction in the time of Manasseh (q.v.).
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Isaiah_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Isaiah@2Ki.19.2-Rom) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, isaiah_617)