голям филистимски град, известен с поклонението на Дагон машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Азот (Ашдод), един от петте главни филистимски града, бил център на поклонението на Дагон и обект на пророчески присъди.
Ashdod or Azotus, one of the five major Philistine cities, was a center of Dagon worship and a target of prophetic judgment.
Азот е един от петте главни града на филистимския петоградие. Макар да се намирал в племенната територия, дадена на Юда, през по-голямата част от историята си той оставал предимно под филистимска власт.
Градът се появява за първи път в библейските записи като едно от малкото места, където енакимите (великаните) оцелели след завладяването на земята от Иисус Навин. Макар да бил определен за Юда, той останал филистимска твърдина. Градът придобил особена известност във връзка с епизода с пленения Ковчег на завета. След като разбили израилтяните, филистимците донесли Ковчега в Азот и го поставили в храма на своя бог Дагон. В резултат статуята на Дагон паднала и се строшила, а след това сред жителите на града избухнала епидемия от цирей, което ги накарало да отпратят Ковчега.
По-късно юдейският цар Озия съборил стените на Азот и построил градове в неговата област. Градът претърпял множество военни походи, включително асирийско завладяване, споменато от Исаия. Пророк Амос използва Азот като отправна точка, от която съседните народи да станат свидетели на нравственото разложение на Египет.
Няколко пророци произнесли съд над Азот. Еремия го включил сред градовете, които ще пият от чашата на Божия гняв. Амос, Софония и Захария пророкували неговото падение или завладяване.
В следпленния период Неемия отбелязал, че някои юдеи се били оженили за жени от Азот и в резултат децата им говорели азотски език, а не еврейски. Това се смятало за сериозен проблем по време на възстановяването на Йерусалим.
Градът продължил да съществува и в новозаветните времена, когато бил наричан с гръцкото си име Азот (Azotus). Той се появява в Деяния като едно от местата, където благовестителят Филип проповядвал след срещата си с етиопския скопец.
Вероятно съответства на съвременния Есдуд в Израил, разположен между древните Йопия и Газа.
Ashdod was one of the five major cities of the Philistine pentapolis. Located in the tribal territory allocated to Judah, it remained predominantly under Philistine control throughout much of its history.
The city first appears in biblical records as one of the few places where the Anakim (giants) survived after Joshua's conquest. Though assigned to Judah, it remained a Philistine stronghold. The city gained particular prominence during the episode of the captured Ark of the Covenant. After defeating the Israelites, the Philistines brought the Ark to Ashdod and placed it in the temple of their god Dagon. This resulted in the statue of Dagon falling and breaking, followed by an outbreak of tumors among the city's inhabitants, leading them to send the Ark away.
King Uzziah of Judah later broke down the walls of Ashdod and built cities in its territory. The city faced multiple military campaigns, including an Assyrian conquest mentioned by Isaiah. The prophet Amos used Ashdod as a reference point for neighboring nations to witness Egypt's moral corruption.
Several prophets pronounced judgment against Ashdod. Jeremiah included it among the cities to drink the cup of God's wrath. Amos, Zephaniah, and Zechariah all prophesied its downfall or conquest.
In the post-exilic period, Nehemiah noted that some Jews had married women from Ashdod, resulting in their children speaking the language of Ashdod rather than Hebrew. This was viewed as a serious problem during the restoration of Jerusalem.
The city continued to exist into New Testament times, where it is referred to by its Greek name Azotus. It appears in Acts as one of the places where Philip the evangelist preached after his encounter with the Ethiopian eunuch.
Probably corresponds to modern Esdud in Israel, located between ancient Joppa and Gaza.
Крепост — филистимски град (Ис.Нав. 15:47), разположен приблизително по средата между Газа и Йопия и на 3 мили от Средиземно море. Той бил едно от главните средища на поклонението към Дагон (1 Цар. 5:5). Принадлежал на Юдиното племе (Ис.Нав. 15:47), но никога не преминал в негово действително владение. Бил важен град, тъй като се намирал на главния път от Египет към Филистимската земя и затова бил силно укрепен (2 Лет. 26:6; Ис. 20:1). Озия го превзел, но петдесет години след смъртта му той бил превзет от асирийците (758 г. пр. Хр.). Според летописа на Саргон градът бил превзет от него през 711 г. пр. Хр. Единственото споменаване на града в Новия завет, където той е наречен Азот, се намира в разказа за завръщането на Филип от Газа (Деян 8:40). Днес се нарича Eshdud.
Stronghold, a Philistine city (Josh. 15:47), about midway between Gaza and Joppa, and 3 miles from the Mediterranean. It was one of the chief seats of the worship of Dagon (1 Sam. 5:5). It belonged to the tribe of Judah (Josh. 15:47), but it never came into their actual possession. It was an important city, as it stood on the highroad from Egypt to Palestine, and hence was strongly fortified (2 Chr. 26:6; Isa. 20:1). Uzziah took it, but fifty years after his death it was taken by the Assyrians (B.C. 758). According to Sargon’s record, it was captured by him in B.C. 711. The only reference to it in the New Testament, where it is called Azotus, is in the account of Philip’s return from Gaza (Acts 8:40). It is now called Eshdud.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a30c937) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Ashdod@Jos.11.22-Act) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, ashdod_101) · Wikidata (CC0 1.0, Q7183947)