Римляни 9 BG1940

¹Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух, Бог Исус Христос Светият Дух

²че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

³Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини; Бог Исус Христос

⁴които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията; Бог Яков

⁵чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. Бог Исус Христос

⁶Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля; Бог Яков

⁷нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство". Авраам Исаак

⁸Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство. Бог Яхве

⁹Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син". Сара

¹⁰И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака, Исаак Ревека

¹¹макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, Бог Яхве

¹²рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

¹³както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих". Яков Исав

¹⁴И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! Бог

¹⁵Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". Моисей

¹⁶И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. Бог

¹⁷Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят". Фараон

¹⁸И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

¹⁹На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

²⁰Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Бог

²¹Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

²²А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел, Бог

²³и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

²⁴над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците? Юда

²⁵както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена"; Осия

²⁶И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог". Бог

²⁷А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси; Яков Исаия

²⁸Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] <от Него>", Като го извърши и свърши скоро. Бог

²⁹И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили". Бог Исус Христос Исаия Гомор Содом

³⁰И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

³¹а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон. Яков

³²Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

³³както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами". Йерусалим Сион