Фараонът по време на Изхода на Израил от Египет (Изх 3:10) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Фараон, египетският владетел, който отказва да освободи израилтяните от робство, което довежда до десетте язви и Изхода.
Pharaoh, the Egyptian ruler who refused to release the Israelites from slavery, resulting in the ten plagues and the Exodus.
Този фараон е египетският владетел по времето на Изхода (Изх 3-14). Когато Моисей и Аарон се явяват пред фараона с искане да пусне израилтяните, фараонът отказва и увеличава трудовото им бреме. Тогава Бог изпраща поредица от десет язви върху Египет, като всеки път дава на фараона възможността да освободи израилтяните. Фараонът обаче многократно закоравява сърцето си и отказва да ги пусне до десетата и последна язва — смъртта на първородните.
След смъртта на собствения си първороден син фараонът най-после отстъпва и позволява на израилтяните да напуснат Египет. Скоро обаче променя решението си и ги преследва с войската си. Бог разделя Червено море, за да могат израилтяните да преминат по суха земя, но когато египетската войска се опитва да ги последва, морето се затваря над тях и удавя фараона и войските му (Изх 14:28; Пс Изх 136:15).
Този фараон е представен като упорит и горделив владетел, който отказва да признае силата и властта на Бога на Израил. Неговата история служи като напомняне за Божието върховенство и за способността Му да избавя Своя народ от потисничество (Рим 9:17). Библията не посочва конкретното име или историческата самоличност на този фараон, но някои учени предполагат, че той може да е бил Аменхотеп II, Тутмос III или Рамзес II, въз основа на историческите и археологическите свидетелства.
This Pharaoh was the Egyptian ruler during the time of the Exodus (Exodus 3-14). When Moses and Aaron approached Pharaoh, demanding that he let the Israelites go, Pharaoh refused and increased their labor. God then sent a series of ten plagues upon Egypt, each time giving Pharaoh the opportunity to release the Israelites. However, Pharaoh repeatedly hardened his heart and refused to let them go until the tenth and final plague, the death of the firstborn.
After the death of his own firstborn son, Pharaoh finally relented and allowed the Israelites to leave Egypt. However, he soon changed his mind and pursued them with his army. God parted the Red Sea for the Israelites to cross on dry land, but when the Egyptian army attempted to follow, the sea closed in on them, drowning Pharaoh and his forces (Exo 14:28; Psalm Exo 136:15).
This Pharaoh is depicted as a stubborn and proud ruler who refused to acknowledge the power and authority of the God of Israel. His story serves as a reminder of God's sovereignty and His ability to deliver His people from oppression (Rom 9:17). The Bible does not provide the specific name or historical identity of this Pharaoh, but some scholars suggest that he may have been Amenhotep II, Thutmose III, or Ramesses II, based on the historical and archaeological evidence.
Фараонът от времето на Изхода вероятно бил Менептах I., четиринадесетият и най-големият от оцелелите синове на Рамесес II. Той живеел в Цоан, където провел различните срещи с Моисей и Аарон, описани в книгата Изход. Неговата мумия не била сред намерените в Дейр ел-Бахари. Все пак остава открит въпросът дали фараонът от времето на Изхода бил Сети II., или неговият баща Менептах. Някои смятат, че съвкупността от свидетелствата подкрепя повече първия, за чието царуване се знае, че започнало мирно, но завършило внезапно и катастрофално. „Папирусът Харис“, намерен в Мединет-Абу в Горен Египет през 1856, държавен документ, написан от Рамесес III., втория цар от Двадесетата династия, дава подробно описание на голямо изселване от Египет, последвано от повсеместен смут и анархия. Има сериозни основания да се смята, че това бил изходът на евреите, с който приключила Деветнадесетата династия на фараоните. На този период на анархия сложил край Сетнахт, основателят на Двадесетата династия.
„През пролетта на 1896 професор Флиндърс Петри открил сред развалините на храма на Менептах в Тива голяма гранитна стела, върху която е издълбан победен химн, възпоменаващ поражението на либийските нашественици, нахлули в Делтата. В края накратко се споменават и други победи на Менептах и се казва, че ‘израилтяните (I-s-y-r-a-e-l-u) са намалени (?) дотолкова, че нямат потомство’. Менептах бил син и наследник на Рамесес II., строителя на Питом, и изследователите на Египет отдавна виждат в него фараона от времето на Изхода. Египетското предание за това събитие, запазено от историка Манетон, също отнася Изхода към неговото царуване. В надписа към името на израилтяните не е добавен определителен знак за ‘страна’ или ‘област’, какъвто има при всички останали имена (Ханаан, Аскалон, Газер, Хар, или Южна Палестина, и т.н.), споменати заедно с него, и поради това изглежда, че по времето, когато бил съставен химнът, израилтяните вече били изчезнали от погледа на египтяните в пустинята. Във всеки случай те трябва все още да не са имали постоянно местожителство или собствена област. Следователно в споменаването им можем да видим фараоновата версия за Изхода, при която бедствията, сполетели египтяните, естествено са премълчани и е отбелязано единствено унищожаването на ‘децата от мъжки пол’ на израилтяните. Твърдението на египетския поет представлява забележителен паралел с Изх. 1:10-22.“
The Pharaoh of the Exodus was probably Menephtah I., the fourteenth and eldest surviving son of Rameses II. He resided at Zoan, where he had the various interviews with Moses and Aaron recorded in the book of Exodus. His mummy was not among those found at Deir el-Bahari. It is still a question, however, whether Seti II. or his father Menephtah was the Pharaoh of the Exodus. Some think the balance of evidence to be in favour of the former, whose reign it is known began peacefully, but came to a sudden and disastrous end. The “Harris papyrus,” found at Medinet-Abou in Upper Egypt in 1856, a state document written by Rameses III., the second king of the Twentieth Dynasty, gives at length an account of a great exodus from Egypt, followed by wide-spread confusion and anarchy. This, there is great reason to believe, was the Hebrew exodus, with which the Nineteenth Dynasty of the Pharaohs came to an end. This period of anarchy was brought to a close by Setnekht, the founder of the Twentieth Dynasty.
“In the spring of 1896, Professor Flinders Petrie discovered, among the ruins of the temple of Menephtah at Thebes, a large granite stela, on which is engraved a hymn of victory commemorating the defeat of Libyan invaders who had overrun the Delta. At the end other victories of Menephtah are glanced at, and it is said that ‘the Israelites (I-s-y-r-a-e-l-u) are minished (?) so that they have no seed.’ Menephtah was son and successor of Rameses II., the builder of Pithom, and Egyptian scholars have long seen in him the Pharaoh of the Exodus. The Exodus is also placed in his reign by the Egyptian legend of the event preserved by the historian Manetho. In the inscription the name of the Israelites has no determinative of ‘country’ or ’district’ attached to it, as is the case with all the other names (Canaan, Ashkelon, Gezer, Khar or Southern Palestine, etc.) mentioned along with it, and it would therefore appear that at the time the hymn was composed, the Israelites had already been lost to the sight of the Egyptians in the desert. At all events they must have had as yet no fixed home or district of their own. We may therefore see in the reference to them the Pharaoh’s version of the Exodus, the disasters which befell the Egyptians being naturally passed over in silence, and only the destruction of the ‘men children’ of the Israelites being recorded. The statement of the Egyptian poet is a remarkable parallel to Ex. 1:10-22.”
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Pharaoh_4) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Pharaoh@Exo.3.10-Rom) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, pharaoh_2331)