Цар на Юда (4 Цар 11:21), син на Охозия (4 Цар 11:2) машинен превод
Родословна линия: Бог › Адам › Сит › Енос › Каинан › Малелеил › Яред › Енох › Матусал › Ламех › Ной › Сим › Арфаксад › Каинан › Сала › Евер › Фалек › Рагав › Серух › Нахор › Тара › Авраам › Исаак › Яков › Юда › Фарес › Есром › Рам › Аминадав › Наасон › Салмон › Вооз › Овид › Есей › Давид › Соломон › Ровоам › Авия › Аса › Йосафат › Йорам › Охозия › Йоас
Абсолютните години са условни хронологични оценки. Библейският пасаж може да посочва възраст или събитие, но не установява сам по себе си година пр. Хр. Различните календарни системи са запазени отделно.
-844 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
joash_1632 · birthYeartheographic/People.csv · запис 162061ce26f408f5799b80123a1ff210f9c9f08d635f215960388dc6b8dc627741cd-800 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
joash_1632 · deathYeartheographic/People.csv · запис 162061ce26f408f5799b80123a1ff210f9c9f08d635f215960388dc6b8dc627741cdЙоас (Йехоас), синът на Охозия, станал цар на Юда на седемгодишна възраст и царувал четиридесет години.
Joash (Jehoash), son of Ahaziah, became king of Judah at age seven and reigned for forty years.
Йоас, известен също като Йоаш, бил цар на Юда и син на Охозия. Той станал цар на седемгодишна възраст, след като леля му Йосавеат го укривала в продължение на шест години след узурпирането на престола от Готолия (4 Цар 11:2; 2 Лет 22:11). По време на своето четиридесетгодишно царуване (4 Цар 12:1; 2 Лет 24:1) Йоас започнал ремонт на храма на Господ, който бил занемарен (4 Цар 12:4-7; 2 Лет 24:4).
След смъртта на своя наставник, свещеника Йодай, обаче Йоас се отвърнал от Господ и позволил поклонението пред идоли (2 Лет 24:17-18). Когато Захария, синът на Йодай, пророкувал срещу това нечестие, Йоас заповядал да бъде убит (2 Лет 24:20-22).
Вследствие на това Юда претърпяла военни поражения, а Йоас бил ранен (2 Лет 24:23-24). Накрая той бил убит от собствените си слуги и наследен от сина си Амасия (4 Цар 12:20-21; 2 Лет 24:25-27). Царуването на Йоас било белязано както от реформи в началото, така и от последвалото отстъпничество, което подчертава значението на благочестивото управление и последиците от отвръщането от Господ.
Joash, also known as Jehoash, was the king of Judah and the son of Ahaziah. He became king at the age of seven, after being hidden by his aunt Jehosheba for six years following the usurpation of the throne by Athaliah (2Ki 11:2; 2Ch 22:11). During his forty-year reign (2Ki 12:1; 2Ch 24:1), Joash initiated repairs to the temple of the Lord, which had fallen into disrepair (2Ki 12:4-7; 2Ch 24:4).
However, after the death of his mentor, Jehoiada the priest, Joash turned away from the Lord and allowed the worship of idols (2Ch 24:17-18). When Zechariah, the son of Jehoiada, prophesied against this wickedness, Joash ordered his execution (2Ch 24:20-22).
Consequently, Judah faced military defeats and Joash was wounded (2Ch 24:23-24). He was eventually assassinated by his own servants and succeeded by his son Amaziah (2Ki 12:20-21; 2Ch 24:25-27). Joash's reign was marked by both early reforms and later apostasy, highlighting the importance of godly leadership and the consequences of turning away from the Lord.
Син на цар Охозия. Още като младенец той бил спасен от всеобщото избиване на семейството от леля си Йосавеат и очевидно бил единственият оцелял потомък на Соломон (2 Лет. 21:4, 17). Чичо му, първосвещеникът Йодай, го представил пред народа, когато бил на осем години, и го коронясал и помазал за цар на Юда с обичайните церемонии. Готолия била изненадана, когато чула вика на народа: „Да живее царят!“; когато се появила в храма, Йодай заповядал да я изведат и убият (4 Цар 11:13-20). Докато първосвещеникът бил жив, Йоас подкрепял поклонението пред Бога и спазвал закона; но след смъртта му се отклонил по зли пътища и страната била осквернена от идолопоклонство. Захария, синът и наследникът на първосвещеника, бил убит. Тези зли дела навлекли Божия съд върху страната и тя била потисната от сирийските нашественици. Той е един от тримата царе, пропуснати от Матей (1:8) в родословието на Христос; другите двама са Охозия и Амасия. Бил погребан в Давидовия град (4 Цар 12:21).
The son of King Ahaziah. While yet an infant, he was saved from the general massacre of the family by his aunt Jehosheba, and was apparently the only surviving descendant of Solomon (2 Chr. 21:4, 17). His uncle, the high priest Jehoiada, brought him forth to public notice when he was eight years of age, and crowned and anointed him king of Judah with the usual ceremonies. Athaliah was taken by surprise when she heard the shout of the people, “Long live the king;” and when she appeared in the temple, Jehoiada commanded her to be led forth to death (2 Kings 11:13-20). While the high priest lived, Jehoash favoured the worship of God and observed the law; but on his death he fell away into evil courses, and the land was defiled with idolatry. Zechariah, the son and successor of the high priest, was put to death. These evil deeds brought down on the land the judgement of God, and it was oppressed by the Syrian invaders. He is one of the three kings omitted by Matthew (1:8) in the genealogy of Christ, the other two being Ahaziah and Amaziah. He was buried in the city of David (2 Kings 12:21).
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Joash_3) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Joash@2Ki.11.2-2Ch) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, joash_1632)