слуга на Соломон, син на Нават, който се разбунтувал срещу него (3 Цар 11:26) и по-късно бил направен цар на Израил (3 Цар 12:20) машинен превод
Родословна линия: Нават › Йеровоам
Зареждане на препратките към книгите…
Йеровоам I е първият цар на северното царство Израил след разделянето на обединеното царство, последвало царуването на Соломон.
Jeroboam I was the first king of the northern kingdom of Israel after the split of the united monarchy following Solomon's reign.
Йеровоам I е първият цар на северното царство Израил, след като обединената монархия се разделя след царуването на цар Соломон. Той произхожда от Ефремовото племе и преди това е служител в управлението на Соломон. Пророк Ахия предсказва, че Йеровоам ще управлява десет племена на Израил, а когато Соломон се опитва да го убие, Йеровоам бяга в Египет.
След смъртта на Соломон Йеровоам се завръща и повежда северните племена на бунт срещу Соломоновия син Ровоам. Той установява столицата си в Сихем и поставя два златни телци във Ветил и Дан, за да попречи на народа да се покланя в Йерусалим. Този акт на идолопоклонство става известен като „греха на Йеровоам“ и е осъден от пророците.
Йеровоам царува 22 години, през които непрестанно воюва срещу южното царство Юда. Наследява го неговият син Надав. Израилските царе, които управляват след Йеровоам, продължават неговите идолопоклоннически практики, което в крайна сметка води до падането на северното царство и отвеждането на народа му в изгнание.
Jeroboam I was the first king of the northern kingdom of Israel after the united monarchy split following the reign of King Solomon. He was an Ephraimite and a former official in Solomon's administration. The prophet Ahijah predicted that Jeroboam would rule over ten tribes of Israel, and when Solomon sought to kill him, Jeroboam fled to Egypt.
After Solomon's death, Jeroboam returned and led the northern tribes in a revolt against Solomon's son, Rehoboam. He established his capital in Shechem and set up two golden calves in Bethel and Dan to prevent the people from worshipping in Jerusalem. This act of idolatry became known as the "sin of Jeroboam" and was condemned by the prophets.
Jeroboam reigned for 22 years, during which he constantly fought against the southern kingdom of Judah. He was succeeded by his son Nadab. The kings of Israel who followed Jeroboam continued in his idolatrous practices, leading to the eventual downfall and exile of the northern kingdom.
Синът на Нават (3 Цар 11:26-39), „ефратец“, първият цар на десетте племена, над които царувал двадесет и две години (976–945 г. пр. Хр.). Той бил син на вдовица от Цереда и още като млад бил издигнат от Соломон за главен надзорник на „тегобата“, тоест на отрядите от принудителни работници. Под влияние на думите на пророк Ахия той започнал да организира заговори с цел да стане цар на десетте племена; но след като те били разкрити, избягал в Египет (3 Цар 11:29-40), където останал известно време под закрилата на Сусаким I. След смъртта на Соломон десетте племена се разбунтували и изпратили пратеници да го поканят да стане техен цар. Поведението на Ровоам благоприятствало замислите на Йеровоам и така той бил провъзгласен за „цар на Израил“ (3 Цар 12: 1-20). Той възстановил и укрепил Сихем като столица на своето царство. Веднага предприел мерки, за да направи трайно възникналото разделение между двете части на царството, и издигнал в Дан и Ветил, в двата края на царството си, „златни телци“, които поставил като символи на Йехова, като заповядал на народа да не ходи вече на поклонение в Йерусалим, а да принася своите приноси в светилищата, които той бил издигнал. Така станал известен като човека, „който въвел Израил в грях“. Тази политика била следвана от всички следващи царе на Израил.
Докато принасял тамян във Ветил, пред него се явил пророк от Юда с предупредително послание от Господ. Когато се опитал да задържи пророка заради смелите му изобличителни думи, ръката му „изсъхнала“, а жертвеникът, пред който стоял, се разцепил. След настойчивата му молба „ръката му отново била възстановена“ (3 Цар 13:1-6, 9; срв. 4 Цар 23:15); но чудото не оставило трайно впечатление у него. Царуването му преминало в постоянна война с дома на Юда. Той умрял скоро след сина си Авия (3 Цар 14:1-18).
The son of Nebat (1 Kings 11:26-39), “an Ephrathite,” the first king of the ten tribes, over whom he reigned twenty-two years (B.C. 976-945). He was the son of a widow of Zereda, and while still young was promoted by Solomon to be chief superintendent of the “burnden”, i.e., of the bands of forced labourers. Influenced by the words of the prophet Ahijah, he began to form conspiracies with the view of becoming king of the ten tribes; but these having been discovered, he fled to Egypt (1 Kings 11:29-40), where he remained for a length of time under the protection of Shishak I. On the death of Solomon, the ten tribes, having revolted, sent to invite him to become their king. The conduct of Rehoboam favoured the designs of Jeroboam, and he was accordingly proclaimed “king of Israel” (1 Kings 12: 1-20). He rebuilt and fortified Shechem as the capital of his kingdom. He at once adopted means to perpetuate the division thus made between the two parts of the kingdom, and erected at Dan and Bethel, the two extremities of his kingdom, “golden calves,” which he set up as symbols of Jehovah, enjoining the people not any more to go up to worship at Jerusalem, but to bring their offerings to the shrines he had erected. Thus he became distinguished as the man “who made Israel to sin.” This policy was followed by all the succeeding kings of Israel.
While he was engaged in offering incense at Bethel, a prophet from Judah appeared before him with a warning message from the Lord. Attempting to arrest the prophet for his bold words of defiance, his hand was “dried up,” and the altar before which he stood was rent asunder. At his urgent entreaty his “hand was restored him again” (1 Kings 13:1-6, 9; comp. 2 Kings 23:15); but the miracle made no abiding impression on him. His reign was one of constant war with the house of Judah. He died soon after his son Abijah (1 Kings 14:1-18).
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Jeroboam_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Jeroboam@1Ki.11.26-2Ch) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, jeroboam_872)