2 Летописи 16 BG1940

¹В тридесет и шестата година от царуването на Аса, Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него. Вааса укрепява Рама Аса Вааса Юда Яков Рама

²Тогава Аса извади сребро и злато из съкровищата на Господния дом и на царската къща та прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да рекат: Аса Бог Венадад Дамаск Сирия

³Нека има договор между мене и тебе, <както е имало> между баща ми и твоя баща; ето пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене. Вааса Яков

⁴И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всичките Нефталимови житници-градове. Аса Яков Венадад Дан Нефталим Авел Авел-Маим Дан Ийон

⁵А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си. Вааса Рама

⁶Тогава цар Аса взе целия Юда, та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа. Аса Вааса Юда Рама Гева Масфа

⁷А в това време гледачът Ананий отиде при Юдовия цар Аса та му рече: Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избегна из ръката ти. Аса Юда Бог Венадад Ананий Сирия

⁸Етиопяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти. Бог Ливия Хуш

⁹Защото очите на Господа се обръщат {Еврейски: Тичат.} насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено <разположени> към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни. Бог

¹⁰По това, Аса се разгневи на гледача та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете. Аса

¹¹И, ето, делата на Аса, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе. Аса Юда Яков

¹²А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите. Аса Бог

¹³И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си. Аса

¹⁴И погребаха го в гроба, който си бе изкопал в Давидовия град, и положиха го на легло пълно с благоухания и с различни аптекарски <аромати;> и изгориха за него твърде много <аромати>. Давид Давидовият град