област на изток от Йордан, известна с плодородието си машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Васан била област източно от река Йордан, известна с плодородието си и дадена на половината от Манасиевото племе. (Многобройни препратки, вижте статията за подробности)
Bashan was a region east of the Jordan River, known for its fertility and allotted to the half-tribe of Manasseh. (Multiple references, see article for details)
Васан бил област, разположена източно от река Йордан, известна с плодородната си земя, тучните пасища и многобройния добитък. Тя била завладяна от израилтяните по времето на Моисей, заедно с териториите на Сион, царя на аморейците, и Ог, царя на Васан (Числ 21:33; Втор 3:1-11). Васанската земя била отредена на половината от Манасиевото племе (Числ 32:33; Ис.Нав 13:29-31).
Областта била известна със здравите си дъбове (Ис 2:13; Езек 27:6) и с добре охранения си добитък, често наричан „васанските бикове“ (Втор 32:14; Пс 22:12; Ам 4:1). Тя била прочута и с богатите си пасища (Ер 50:19; Мих 7:14) и с плодородната си почва, която била много подходяща за отглеждане на земеделски култури (Пс 135:11; 136:20).
Васан бил една от областите, от които Соломон получавал припаси за царския си двор (3 Цар 4:13). Там се намирал и Голан, един от градовете за убежище, определени от Моисей (Втор 4:43; Ис.Нав 20:8; 21:27).
Няколко старозаветни пасажа използват Васан като символ на Божията сила и съд (Пс 68:15, 22; Ис 33:9; Ер 22:20; Езек 39:18; Зах 11:2). Областта се споменава и във връзка с Божиите благословения и грижата Му за Неговия народ (Втор 33:22; Неем 9:22).
Bashan was a region located east of the Jordan River, known for its fertile land, lush pastures, and abundant livestock. It was conquered by the Israelites during the time of Moses, along with the territories of Sihon, king of the Amorites, and Og, king of Bashan (Numbers 21:33; Deu.3.1-11). The land of Bashan was allotted to the half-tribe of Manasseh (Numbers 32:33; Joshua 13:29-31).
The region was known for its strong oak trees (Isaiah 2:13; Ezk.27.6) and its well-nourished cattle, often referred to as the "bulls of Bashan" (Deu.32.14; Psalm 22:12; Amo.4.1). It was also famous for its rich pastures (Jeremiah 50:19; Micah 7:14) and its fertile soil, which was well-suited for growing crops (Psalm 135:11; 136:20).
Bashan was one of the regions from which Solomon received supplies for his royal court (1Ki.4.13). It was also the homeland of Golan, one of the cities of refuge designated by Moses (Deu.4.43; Joshua 20:8; 21:27).
Several Old Testament passages use Bashan as a symbol of God's power and judgment (Psalm 68:15, 22; Isaiah 33:9; Jeremiah 22:20; Ezk.39.18; Zechariah 11:2). The region was also mentioned in the context of God's blessings and provision for His people (Deu.33.22; Nehemiah 9:22).
Лека почва; споменава се за първи път в Бит. 14:5, където се казва, че Ходологомор и съюзниците му „поразиха рефаимите в Астарот“, където се намирала резиденцията на васанския цар Ог. Когато израилтяните влизали в Обетованата земя, Ог излязъл срещу тях, но бил напълно разгромен (Числ. 21:33-35; Втор. 3:1-7). Тази област се простирала от Галаад на юг до планината Ермон на север и от Йордан на запад до Салха на изток. Заедно с половината от Галаад тя била дадена на половината от Манасиевото племе (Ис.Нав. 13:29-31). Голан, един от градовете ѝ, станал „град за убежище“ (Ис.Нав. 21:27). Аргов във Васан бил един от районите, които снабдявали Соломоновия двор с продоволствия (3 Цар. 4:13). Васанските градове били превзети от Азаил (4 Цар. 10:33), но скоро след това били отвоювани от Йоас (4 Цар. 13:25), който победил сирийците в три битки според словото на Елисей (19). Оттогава Васан почти изчезва от историята, макар да четем за дивите говеда по богатите му пасища (Езек. 39:18; Пс. 22:12), за дъбовете в горите му (Ис. 2:13; Езек. 27:6; Зах. 11:2) и за красотата на обширните му равнини (Ам 4:1; Ер. 50:19). Скоро след завладяването името „Галаад“ било дадено на цялата област отвъд Йордан. След изгнанието Васан бил разделен на четири района,
Light soil, first mentioned in Gen. 14:5, where it is said that Chedorlaomer and his confederates “smote the Rephaim in Ashteroth,” where Og the king of Bashan had his residence. At the time of Israel’s entrance into the Promised Land, Og came out against them, but was utterly routed (Num. 21:33-35; Deut. 3:1-7). This country extended from Gilead in the south to Hermon in the north, and from the Jordan on the west to Salcah on the east. Along with the half of Gilead it was given to the half-tribe of Manasseh (Josh. 13:29-31). Golan, one of its cities, became a “city of refuge” (Josh. 21:27). Argob, in Bashan, was one of Solomon’s commissariat districts (1 Kings 4:13). The cities of Bashan were taken by Hazael (2 Kings 10:33), but were soon after reconquered by Jehoash (2 Kings 13:25), who overcame the Syrians in three battles, according to the word of Elisha (19). From this time Bashan almost disappears from history, although we read of the wild cattle of its rich pastures (Ezek. 39:18; Ps. 22:12), the oaks of its forests (Isa. 2:13; Ezek. 27:6; Zech. 11:2), and the beauty of its extensive plains (Amos 4:1; Jer. 50:19). Soon after the conquest, the name “Gilead” was given to the whole country beyond Jordan. After the Exile, Bashan was divided into four districts,
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, aa7a40a) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Bashan@Num.21.33-Zec) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, bashan_159) · Wikidata (CC0 1.0, Q4118554)